2004 година е най-черната за силовата групировка СИК. Само за 10 месеца, от януари до октомври, са ликвидирани трима от босовете на организацията. Това са Стоил Славов-Телето, Милчо Бонев – Бай Миле, и Дмитрий Минев – Димата Руснака.
СИК се появява в началото на 90-те като охранителна, а после и застрахователна фирма. Освен тримата убити съдружници са Румен Николов-Пашата, Младен Михалев-Маджо, братята Красимир и Николай Маринови-Маргините. Те са бивши борци, каратисти и служители на МВР. Дълги години се конкурират с ВИС-2, а за войната между двете групировки още се носят легенди. Всъщност винаги са били в добри отношения, с изключение на дребни битови скандали, когато напрежението се е покачвало. За разлика от ВИС-2, която винаги се е ръководила от един лидер – Васил Илиев, а след това от брат му Георги Илиев, СИК има друга структура. Всички са равни на върха на организацията и всеки има ресор.
Когато убийствата на големите от СИК започват, няма вече и помен от времената в миналото, когато ги наричаха борци и мутри. Стоил Славов, Бай Миле и Димата Руснака са сред най-големите данъкоплатци в страната по официални данни на НАП. Само последният е платил 460 хиляди лева като физическо лице през 2003 година, което за онова време е рекорд. Бизнесмените търгуват с петрол, печелят от туризъм, хазарт, застраховане, транспорт, търговия, строителство и много други легални дейности. Контрабандата, наркотрафикът, рекетът и други незаконни бизнеси остават само като градски легенди в миналото.
Няколко години преди фаталната 2004 започва разпад на СИК и големите от групировката се разделят на два лагера. В единия са Маджо, Бай Миле и Стоил Славов, в другия остават братята Маргини и Димата Руснака. Още по това време Румен Николов-Пашата се дистанцира от всички.
Покушенията
Стоил Славов
Сечта в редиците на СИК започва на 19 януари 2004 година. 44-годишният тогава Стоил Славов пристига пред офиса на групировката на бул. „Джеймс Баучер“. Влиза в асансьора само с трима от бодигардовете си – Илиян Казаков, Петър Петров и Петър Харизанов. За четвърти нямало място и тръгнал да се качва по стълбите. Между първия и втория етаж асансьорът избухва. Стоил Славов и гардовете му умират на място. Телата им са разкъсани до неузнаваемост. Седем души са ранени, десетки от офис сградата са евакуирани. На мястото пристигат следователи, прокурори, полицаи. Бомбата е била поставена на покрива на асансьора. Задействана е дистанционно с мобилен телефон „Нокиа 2100“, пише в доклад на следствието по случая, който така и не е разплетен.
Бомба помита базата на СИК на столичния булевард „Джеймс Баучер“
Взривът в сърцето на СИК всява паника в групировката, но и в целия подземен свят. Това е времето на разчистването на сметки и най-големите интриги. Останалите от групировката усилват охраната си, други се покриват за дълго в чужбина.
Милчо Бонев – Бай Миле
6 месеца по-късно е вторият удар. На 30 юли Милчо Бонев-Бай Миле има среща в ресторант „Славия“, който често посещава. Осем маскирани като полицаи бандити нахлуват в заведението до стадиона. Насочват пушки срещу посетителите с викове: „Полиция, лягай на земята“. Всички се подчинили. Следва разстрел от упор. Кървавата баня завършва с труповете на боса от СИК, четиримата му бодигардове и събеседника му – бизнесмен от Пазарджик. По подобен начин два месеца по-рано в столично заведение е разстрелян Димитър Христов – Митко Малкия, известен в крими средите като жесток бандит, свързан със Златко Баретата. На 5 юни 2004 година трима свещеници влизат спокойно в заведението „Арт Декор“ на столичния булевард „Симеоновско шосе“. Никой не спира Божиите наместници. Движат се бавно и спокойно. Качват се на втория етаж, където е Виенският салон. Там е Митко Малкия с охраната си. Вадят пистолети изпод расата и правят на решето мишената и всичките му бодигардове, трима от които умират. Връзка между това убийство и разстрела на Бай Миле не е намерена.
Следователи оглеждат труповете на разстреляните гардове на Бай Миле пред заведението на стадион „Славия
Три месеца след Бай Миле е убит и Дмитрий Минев – Димата Руснака, който е в другия лагер, на Маргините. На 24 октомври босът пие кафе в заведение на централния столичен булевард „Витошка“. Излиза около 18.30 ч., за да говори по телефона. Изведнъж охраната му чува пукот като от пиратки. Руснака пада на земята. По-късно се оказва, че килърът е стрелял от апартамент от другата страна на булеварда, който е собственост на тогавашния депутат от НДСВ Димитър Димитров. Доказано е, че той няма нищо общо със случая. Жилището купил наскоро и дори още не било обзаведено – празно, но перфектно за скривалище на убиеца – точно срещу любимото заведение на мишената. При огледа са иззети следи от мирис и дактилоскопни следи. Стаята, откъдето е стреляно, е посипана с червен пипер, за да се заблудят следовите кучета. За разлика от убийството на Бай Миле по случая с Димата Руснака няма арестувани, а разследването стои в задънена улица и до днес.
Приживе Димата Руснака е равноправен акционер в СИК
Разследването и версиите
Само за убийството на Бай Миле се стига до арести и съд. Разследването започва веднага и по горещи следи. Десетки са подслушвани като заподозрени. Седмица по-късно са арестувани четирима души – Анатолий Мънков-Плъха, Тихомир Дочев-Мравката, Стилиян Георгиев-Мишока и Георги Стефанов, сочени за приближени до Маргините, които са от другия лагер на разцепената групировка. Доказателства, че бившите съдружници имат нещо общо, така и не са намерени. По-късно четиримата са предадени на съда и в крайна сметка ги оправдават. От началото обаче е ясно, че дори четиримата да са участвали в акцията по убийството, това не са всички стрелци – общият им брой е 8. Предполага се, че българите са придружавали професионалните килъри от хърватската банда за поръчкови убийства, ръководена от Роберт Матанич. Доказателства за това също не са открити.
И до днес има версия, че убийството на Бай Миле е заради войната вътре в СИК за пари и влияние. Другата е, че поръчката идва от сръбски мафиоти, с които Бай Миле имал бизнес отношения. Милчо Бонев е един от най-близките до легендарния мафиот Сретен Йосич. Йосич беше сочен като поръчител заради осуетено негово бягство от българския арест, което Бай Миле трябвало да организира през 2002 година.
Най-голямата въпросителна е около убийството на Стоил Славов. Ликвидираните с взрив представители на ъндърграунда се броят на пръсти. Предполага се, че това е дело на бивши служители в службите или военни, които добре боравят с тази техника, която не оставя шанс на жертвата. И при Стоил Славов веднага започва версията за война вътре в СИК и за човек, който добре познава навиците му.
Другата е свързана с петролния бизнес. Стоил Славов е бил отговорник за този ресор в групировката, която отдавна вече е на светло и печели легално от всичко.
За последният убит от тримата големи – Димата Руснака, версиите и разследването също се провалят – война на бившите членове на СИК, скандал с Косьо Самоковеца след боя между двамата в „Искейп“ месеци по-рано, както и канал за дрога от Близкия изток към Европа, който след това е превзет от негови конкуренти. Димата Руснака е последната голяма жертва от вече разделилите се босове на СИК.
Наследството
Успешен бизнес със строителство, финансов лизинг, наем на лимузини и много други дейности развива вдовицата на Димата Руснака в София. След покушението тя задълго живее в САЩ заедно със сина им Александър. Днес и двамата прекарват повече време тук, отколкото зад океана. Вдовицата на един от най-знаковите представители на силовите структури е изцяло в светлия бизнес и плаща стотици хиляди данъци в страната. Помагат й роднини, но за никого не е тайна, че стартът на семейния бизнес е от мъжа й Дмитрий Минев.
Приживе Димата Руснака беше равноправен акционер в охранителната, а после и застрахователна компания СИК.
За състоянието на Стоил Славов се грижат съпругата му Вера и синът му Георги, известен като Жоро Главата. Младежът се забърка с криминални елементи още след убийството на баща си. Опита се да го наследи като фактор в столичния ъндърграунд, обикаляше с кохорта охранители и се замесваше в побои и скандали. Не успя да стане като баща си. Наследи от него хотел в Слънчев бряг. Вдовицата на Стоил Славов печели от хазарт и недвижими имоти.
Бай Миле също остави голямо наследство на семейството си. Съпругата му Силвия Панагонова е крупен хотелиер. Има обекти на Боровец, където мъжът й е посрещал Сретен Йосич и на Слънчев бряг. Тя е една от най-успешните бизнес дами на убитите босове. Успя да съхрани и умножи богатството на мъжа си без да участва в тъмни сделки. Децата им Милчо и Йоана също се занимават с бизнес. Семейството е близко до това на Янко Попов-Туцо, който доскоро лежеше в затвора като член на бандата „Килърите“. Туцо и Бай Миле са били най-близки приятели.
Синът на Венци Стефанов отвлечен между убийствата на Стоил Славов и Бай Миле
На 6 април 2004 г. бандити, маскирани като полицаи, отвличат сина на Венцеслав Стефанов – президента на ФК „Славия“ и един от двигателите в бизнеса на бившата групировка СИК. Съдбата на младежа и до днес е загадка. Баща му е убеден, че е убит, и много пъти е казвал това дори в показания пред съда. След отвличането похитителите искат 1,2 милиона евро откуп от Венци Стефанов. Позвъняването е от уличен телефон, каквито има тогава. Кабината е намерена, иззета е слушалката от апарат „Булфон“, направена е ДНК експертиза на следи по нея, но похитителят не е идентифициран.
Шефът на ФК „Славия“ получава указания да отиде на адрес в столичния кв. „Младост“ и да отвори пощенска кутия. В нея е оставен плик с касета, стар телефон „Сименс“ и 2–3 снимки на момчето. Интериорът на стаята и до днес е непознат. Стената и подът са облепени с вестници. Парите за откупа са сложени в сак, който е хвърлен от пътнически влак до гара Захарна фабрика в София. Стефанов хвърля парите на уговореното място, но синът му така и не е върнат. По делото срещу Йоско Костинбродския има показания на свидетел, че той има участие в престъплението, но и това не се доказа. Самият Венци Стефанов разказва пред съда как Младен Михалев е пратил сак с пари на Йоско по Боян Петракиев-Барона. Барона си спомни, че е ходил при Йоско, но той го изгонил и твърдял, че няма нищо общо с това престъпление.
На 3 юли 2004 година е застрелян и Бранимир Григоров-Бранко, който е в най-близкото обкръжение на Стоил Славов. Свидетели го посочват като лидер на най-жестоката за времето си банда, подчинена на Славов. Един от бодигардовете, който умира в асансьора с големия бос, е приятел от дете на Бранко. Бранимир Григоров е издебнат от снайперист, докато играе карти с приятели в кафене в София.
2004 година е фатална и за няколко мъже от средните нива в СИК, които са убити. Оттогава започна ново преразпределение на влиянието сред големите. Уличната война с куршуми остава в миналото.
