Удивителен и по човешки необясним е фактът, че Христовите свети апостоли – неколцина мъже, неуки и необразовани (с изключение на св. апостол Павел), успяват да разнесат до краищата на вселенатаспасителните идеи на Христовото учение, което победи изтънчената елинска мъдрост и високомерната римска философия.

Можем ли да си обясним без Божията благодатна намеса и фактът, че въпреки коварните юдейски интриги и жестоките римски гонения, светите апостоли и техните ученици успяха да създадат християнски общности и да основат църкви по цялата земя, които са живи и действени дори до днес?

Наистина, апостолите – тези свети и необикновени мъже, до един бяха върхове на вярата и духа. Ако обаче не бяха водени от Божията ръка и закриляни от Божието всемогъщество, делото им щеше да умре още в зародиш. Но тъй като тяхното апостолство бе не дело човешко, а дело Христово, никакви земни сили не успяха и няма да успеят да му противостоят. Защото то е живо и спасително и сега, и до века.

Измежду дванайсетте апостоли (или по-точно Тринайсетте – след присъединяването на св. апостол Павел), на които Божият Син повери Своето спасително дело, Църквата с особена любов и преклонение тачи паметта на св. апостол Петър и св. апостол Павел. Те са наречени първовърховни, тъй като приносът им в градежа на Божията Църква е наистина велик. И двамата са еднакво славни, и двамата еднакво славославим в нашите молитвени песнопения. Днес обаче бих искал да поговорим само за първия от тях, а животът и дейността на св. апостол Павел ще бъдат тема на друга проповед.

Св. апостол Петър, чието първоначално име е Симон, бил роден в град Витсаида Галилейска и се занимавал с риболовство. Бил откровен, сърдечен, буен и решителен човек. Повикан от Христос, той без колебание захвърлил мрежата, оставил дом и семейство и тръгнал след Него. Три години и половина ревностно Му служел и заедно с братята Йоан и Яков бил удостоен с особена близост и любов. Затова и името му постоянно се среща в Евангелието. Той бил винаги до Спасителя – в най-важните и драматични моменти на земното Му служение. Апостол Петър видял преображението Господне, видял възкресяването на дъщерята на Яир, бил в Гетсиманската градина преди залавянето на Христос и извадил нож, за да защити своя Учител. А когато повели Иисус на съд и всички ученици се разбягали, само Петър и Йоан вървели след Него отдалеч.

На Петдесетница, след слизането на Светия Дух над апостолите, св. апостол Петър пръв излязъл пред множеството и с вдъхновеното си слово обърнал към Христа 3000 души. От този момент нататък той посветил живота си на благовестието Христово. В продължение на повече от 30 години апостолът извършил – в лишения, гонения и страдания – пет проповеднически пътешествия. Написал и две съборни послания.

В края на живота си, по време на Нероновите гонения, той бил арестуван в Рим и осъден на разпятие. Апостолът сам измолил от мъчителите си да бъде разпнат с главата надолу, тъй като се смятал за недостоен да умре като своя божествен Учител. Това печално събитие станало на 29 юни 63г., когато св. апостол Петър бил 75-годишен. На мястото на гроба му сега се издига най-величественият храм в света, носещ неговото име…

Празнувайки паметта на светите първовърховни апостоли Петър и Павел, нека да разгърнем страниците на посланията им и да се вслушаме в техните гласове, които все така пламенно, мъдро и вдъхновено ни учат на вяра, любов и милосъдрие, на безкористно и всеотдайно служение на истината и правдата Божия. И нека не само да ги чуем, но и да приемем думите им като ръководно и действено начало в живота си. Защото Христовото учение, което с такава сила вестяха светите апостоли, е единственият спасителен път за всички човеци.

29 юни 1996 г.