Посещението на 44-тия вицепрезидент на САЩ Дан Куейл на 7-и юни 1991-ва година, през обектива на фотографа Иван Григоров
Помните ли как, като стадо, изпуснато по мерата на паша, народът ни се втурна по площадите след 90-те, да посреща чужбински гости? Е, Тодор Колев хубаво се чудеше „как ще ги стигнем, американците“, ама на – ако не ги стигнахме, то поне ги посрещнахме, а после те сами ни „стигнаха“.
За първи път на 7 юни 1991 година в страната ни пристигна висок гост – 44-тият вицепрезидент на САЩ, републиканецът и сенатор на американския щат Индиана – Джеймс „Дан“ Куейл.
Снимка: Иван ГРИГОРОВ
Журналистите бяхме още по-впечатлени, като разбрахме, че неговият дядо – Юджийн С. Пулиам, е богат и влиятелен издателски магнат, собственик на повече от 12 големи вестника – на цяла издателска империя със състояние от над 1,2 милиона долара.
Съпругата на Джеймс Куейл – и тя била журналист, че и адвокат. Голяма работа. Тичаме към площадите българите, да видим отблизо големия човек на живо. За пръв път от 46 години из София се развяха американски знамена и всеки свободно си вееше американско байряче – раздаваха ги навред.
Като вицепрезидент, Куейл направи официални посещения в 47 държави, обаче и ние сме сред тях. – гордеехме се ние, българите.
Снимка: Иван ГРИГОРОВ
Куейл е избран за вицепрезидент на САЩ през 1988-а година, при Джордж Х.В. Буш, и остана на този пост до 1993-та. В началото на Прехода импровизациите и аматьорството на политиците ни бяха неизбежни, а еуфорията така ни беше завладяла, че по-важни от смисъла на думите бяха лозунгите и знамената.
Лошото е, че тази еуфория май не ни е пуснала и до днес. Тогава някак не знаехме, че политиката не е нещо, в което „всеки може да се пробва“ и че образованието не е достатъчно, човек да стане добър политик.
Снимка: Иван ГРИГОРОВ
В „новородената“ ни демокрация залагахме повече на емоциите и на сетивата си, по-малко на разума. Не че днес е различно, но тогава посрещахме хора като Куейл, като че са извънземни. Величаехме всеки чужд политик, дошъл из-зад Желязната завеса, без много-много да се задълбочаваме в думите му.
Кой да ти знае, че в самата Америка коментират крилати фрази на Куейл, не по-малко смехотворни от тези на нашия Васил Михайлов-Нубиеца, ако го помните.
Снимка: Иван ГРИГОРОВ
Навремето казваха, че най-антиамерикански били настроени лидерите от Африка, завършили в САЩ, а най-антисъветски – излезлите от московския университет. И този парадокс се потвърди с пълна сила и у нас.
Снимка: Иван ГРИГОРОВ
Новите геополитически ориентации промениха посоката – насочиха поглед натам, откъдето тръгнаха стипендии и финанси за всички участници в управлението.
По-рано идваха главно от СССР, сега – главно от САЩ.
Снимка: Иван ГРИГОРОВ
Различни американски институции започнаха да канят обещаващи политици на посещение, на обмен на опит и краткосрочно обучение в САЩ. И така почнахме да ги „стигаме“ американците, че дори и да ги надминаваме в някои отношения по „ученолюбивост“. Едни СВ-та се заформиха, та чак редовете не стигат да се изброят университетите, специализациите и фондациите зад тях.
Снимка: Иван ГРИГОРОВ
На Тодор Колев може и да не му беше ясно „как ще ги стигнем, американците“, но самите американци, като по-хитри от нас, са знаели как да ни „стигнат“. И то, още от срещата между Горбачов и Буш в Малта през 1989-а година. Оттам насетне започна процесът на т.нар. „приобщаване“ на страните от бившия соц.
Снимка: Иван ГРИГОРОВ
В началото на 90-те години интересът на САЩ към България беше незначителен. Помните ли, че след Полша президентът Клинтън посети Букурещ, но не се отби до София?
А сега отношенията ни са така напреднали, че станаха направо „гъсти“. Изтече много вода от онази първа среща с полубога-получовек – живия американец Дан Куейл.
Снимка: Иван ГРИГОРОВ
Снимките ще ви припомнят как бе приветстван той от агитка седесари с виковете „Ю Ес Ей!“ пред „Александър Невски“, в онзи щастлив ден за българо-американските отношения.
За нас беше важно да покажем, че искрено се радваме на това американско посещение.
Снимка: Иван ГРИГОРОВ
Откъде да знаем, че и Куейл е просто човек и че дори бъркал правописа, както се разбра по-късно. Е, голяма работа – не написал правилно пред ученици думата „картоф“. Поизложил се малко, но едни заядливи български журналисти му събраха и крилатите фрази, като „Ако не успеем, рискуваме да се провалим“.
Ами, прав е човекът – човешко е да се греши. Човек се учи, докато е жив. И ние през 1991-ва имахме малки, или почти никакви познания по американските въпроси, във връзка с националните такива. Не че и сега ги имаме…
Снимка: Иван ГРИГОРОВ
Ето и още крилати фрази на тогавашния ни висок гост, пред който ние крещяхме с пълно гърло, като изоглавени комплексари с ниско самочувствие:
„Каква загуба е да загубиш ума си…“ Всъщност, по времето, когато е изрекъл фразата Куейл, тя едва ли е звучала толкова актуално, колкото днес, така че от днешна гледна точка това е една много мъдра негова фраза. Което идва да рече, че човекът е бил и далновиден. Ето още едно пророческо виждане на Дан Куейл:
„Смятам, че сме на необратима тенденция към повече свобода и демокрация, но това може да се промени“.
Снимка: Иван ГРИГОРОВ
Все повече придобиваме усещането, че тогава – през 1991-ва ние сме посрещнали не просто един висок американски гост, а един истински гуру на човечеството.
„Направих добри съждения в миналото, направих добри съждения и в бъдеще.“, скромно отбелязва бившето вице на САЩ.
Всичко това говори, че си е струвало да бъдем толкова екзалтирани, каквито изглеждаме на снимките от 7-и юни 1991-ва.
Снимка: Иван ГРИГОРОВ
Имаме и една успокоителна перспектива, която напълно ни удовлетворява днес. Откриваме я в друга фраза на Куейл:
„Хората, които наистина са много странни, могат да влязат в чувствителни позиции и да имат огромно влияние върху историята.“
Снимка: Иван ГРИГОРОВ
У нас, странни хора – колкото щеш. Само дето не притежават самокритичността на Куейл: „Заставам зад всички изкривявания, които съм направил“, казва той след като напуска поста си през 1993-а.
А у нас, първо никой досега не е поискал да напусне поста си, и второ – никой и никога не е заставал зад „изкривяванията“ си.
Снимка: Иван ГРИГОРОВ
При това положение става ясно, че ако продължаваме да я караме така, няма как да „ги стигнем“, американците. Но пък си имаме снимки за спомен с тях…
Източник: impressio.dir.bg
