Република Северна Македония няма да приеме да обсъжда различно решение за македонския език, той трябва да стане един от официалните езици на Европейския съюз, се посочва в едностранна декларация на Република Северна Македония, която ще бъде приложена към протокола от първата политическа междуправителствена конференция, съобщиха МИА и БТА.
По време на преговорите за присъединяване до приключването им със сключването на Споразумението за присъединяване на Република Северна Македония към ЕС и след приемането на страната като пълноправна членка на ЕС, Северна Македония няма да приеме да обсъжда различно решение за македонския език от посоченото в преговорната рамка. С приемането на Северна Македония като пълноправен член в ЕС македонският език трябва да стане един от официалните езици на ЕС, пише още в декларацията.
В едностранната декларация се отбелязва, че македонският литературен език е кодифициран през 1945 година и се основава на диалектите, които са били разпространени на територията на днешна Република Северна Македония и че държавата няма да приеме да разговаря за по-различно решение за македонския език от това, което е посочено в Преговорната рамка.
В декларацията между другото се отбелязва, че „македонският език се определя като славянски език, попадащ в южнославянската група, който през вековете расте, развива се и се издига до наддиалектен, национален стандартен език на македонския народ“.
„Македонският език е признат от Третата конференция на ООН за стандартизация на географските имена, проведена в Атина през 1977 г. Македонският език се преподава в много катедри по славистика, във факултети и университети в цяла Европа и света. Дългогодишната му говорна и писмена традиция е неоспорим факт в лингвистичната наука. Литературата на македонски език е носител на международни награди и признания“, пише още в текста.
Повод за тази декларация стана вчерашното изявление на българското Министерство на външните работи, в което изрично се подчертава, че „всякакво позоваване на официалния език на Република Северна Македония в официални/неофициални документи/позиции/изявления и други на ЕС и неговите институции, органи, служби и агенции трябва да бъде разбирано стриктно в съответствие с конституцията на тази държава и по никакъв начин не трябва да се интерпретира като признаване от страна на Република България на „македонски език“.
Българският книжовен език има шест регионални писмени норми (кодификации). Три от тях се основават на диалекти, а три на книжовния български език. Създаването на „македонски език“ през 1944-1945 г. в бивша Югославия беше акт на вторична кодификация (ре-кодификация), основаващ се на българския книжовен език, допълнително „обогатен“ с местни форми, като по този начин се симулира „естествен“ процес, базиран на диалектна форма, се казва още в българската позиция.
България продължава да се придържа към езиковата клауза, залегнала в Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, подписан в Скопие на 1 август 2017 г. между Република България и Република Македония, за целите на двустранни договори/споразумения/меморандуми и други между двете държави.
