„В отговор на предложението руснаците да бъдат лишени от шенгенска виза, мога да кажа само едно: това е Русия, скъпи господа, която трябва да се заслужи, а не щастливата възможност да се яде кроасан в Шанз-Елизе“, казва известният руски режисьор в интервю за ТАСС.
„Знаете ли, при цялото коварство, лъжливост и двуличие на „цивилизования“ свят се учудвам на детската му наивност – някакъв марионетен премиер на някаква марионетна държава публично обявява, че за руснаците посещението на Европа трябва да бъде привилегия, а не право, и предлага да се премахнат шенгенските визи, въпреки факта, че международните експерти признават например Москва за един от най-модерните и напреднали градове в света“, казва Никита Михалков.
„А тези, които ще бъдат лишени от възможността да получат шенгенска виза, били ли са някога в Алтай, Красноярск, Саяните, Байкал, Долината на гейзерите в Камчатка? Тоест, разбирате ли, при целия вид на „ужаса“ на това лишаване от шенгенска виза, според мен се постига невероятна благословия – възможността да се обърнете към страната си, да оцените богатството ѝ, да бъдете изумени от това, което имаме, и се усмихваме с удивление на онези, които ни наказват с невъзможността да видим гей парада в Антверпен“, продължава режисьорът.
„Цивилизованият“ свят не може да свикне, че с нас може да говори само като с равни. Да, това захласване по чара на „свободния свят“ е все още живо – дънки-дъвки-рокендрол. Но този свят, който беше толкова желан и очарователен за нас, изчезна. Представяте ли си какво е, когато очарованието на цял континент изчезне? Това е чарът. Вече няма и няма да я има онази Великобритания с „Бийтълс“, с Шекспировия театър или гения на Дикенс, който между другото преди близо 200 години написа „Мисията на Америка е да опошли Вселената“.
„И изобщо днес, защитавайки Русия, ние защитаваме източника на живата вода на човечеството. Неразбирането на това е много опасно не само за тях, но и за нас. За да не зависим от никого и нищо, имаме всичко. Но само за това не трябва да изсичаме Сибир и да търгуваме с дървесина, а да строим фабрики, които преработват нашата собствена дървесина. И продължавайки да търгуваме с газ, непрекъснато да подсигуряваме малките градове и села на страната. И списъкът е безкраен. А в отговор на предложението руснаците да бъдат лишени от шенгенска виза, мога да кажа само едно: това е Русия, скъпи господа, която трябва да се заслужи, а не щастливата възможност да се яде кроасан в Шанз-Елизе“.
„Имах приятел, генерал от КГБ. Когато всичко се разпадна, той каза: „Не знам какво да правя. Служих на родината си. Да, бях член на партийния комитет. Сега всичко се срина. Какво да правя? Отивам, да речем, в джамия – интересно ми е, спокойно. Отивам в синагога, в будистки храм, чувствам се като турист и вътрешно не съм длъжен да споделям това, което чувстват вярващите, които идват там. А когато отида в руска църква, тя изглежда моя и родна, но нищо не разбирам и нищо не чувствам. Стоя като непознат и ръката не се вдига просто така, за да се прекръсти, както всички. Какво трябва да направя? Не знам как да живея, за какво да се държа.” И най-важното, той го каза толкова искрено, че разбрах, че това наистина го измъчва. Честно казано, не знаех какво да му отговоря. Просто казах: „Саш, мога да те посъветвам само едно: просто се опитай да отидеш на църква. Просто отидеи В неделя отиде на църква – това е всичко. Две-три години по-късно го срещнах отново и го попитах: „Е, как?“ Той казва: „Невероятно.“ „Аз“, казва той, „стоях, стоях, идвах, стоях. И след известно време изведнъж осъзнах, че не мога да живея без това. Трябва да отида там“. Сега дори пее в църковния хор. Това означава, че той е извървял дълъг път. И това е дори по-ценно, отколкото да бъдеш църковен човек от детството, когато за теб „Отче наш“ – като миенето на зъбите – е естествено и необходимо“.
