През първите 5 месеца на годината 7,5 на сто от строителните фирми, вписани в професионалния регистър, са прекратили дейността си. Очаква се през следващите няколко месеца още поне 500 да направят същото. Това каза за БТА акад. Ячко Иванов, председател на Научния комитет на международната конференция „Проектиране и строителство на сгради и съоръжения“, чийто домакин бе Варненският свободен университет. Акад. Иванов е и зам.-председател на Научно-техническия съюз по строителство в България.

Строителният бранш е най–големият работодател в Европа, посочи експертът. Той уточни, че секторът дава 9,9 процента от Брутния вътрешен продукт на континента. Той осигурява хляб на 14,9 милиона работници, допълни Иванов. Освен това от сектора зависят – пряко или косвено, още над 43 милиона служители от други индустрии.

През последните години браншът изпитва затруднения в цяла Европа, допълни Иванов. По думите му у нас причините строителните компании да спират дейността си са много. Като основни той посочи неразплащането с фирмите, както и липсата на нови проекти на общините и държавата.

Най-засегнати от ситуацията са малките компании, които не разполагат с финансов ресурс, допълни Иванов. Според него обаче затруднения изпитват и средните, и големите фирми, защото банките отказват да им отпускат кредити.

По данни на НСИ произведената продукция от бранша за първото тримесечие на 2022 г. е намаляла с 14,1 процента или с близо 2,7 милиарда лева, каза още Иванов. По думите му спадът в инженерното строителство е с над 16,4 на сто, а в сградното – с повече от 12 процента. Макар и в криза, секторът се мъчи да работи и през първото тримесечие на годината има и успехи, най-вече заради увеличението в издаването на разрешения за строителство на сгради, допълни експертът.

Проблемите около закона за обществените поръчки и липсата на индексация на договорите с публичните възложители поставят под въпрос съществуването на целия отрасъл, бе позицията на Ячко Иванов. Според него тези фактори са пагубни за всички фирми, съответно и за 200-те хиляди работници, заети в бранша у нас. Кризата допълнително се нагнетява и от драстичното поскъпване на строителните материали, допълни Иванов. Той отчете, че през последните месеци цената на арматурата е скочила с 60 на сто, на дървото – със 150 процента, а на изолационните материали – с около 50. Допълнителни затруднения създават и забавянията на доставките на материали.

Надеждите за стабилизирането и развитието на строителния сектор са свързани с Плана за възстановяване и устойчивост на България, посочи акад. Иванов. Според него мястото на бранша е в стълба „Зелена България“, свързан с развитието на нисковъглеродна икономика и прилагането на мерки за повишаване на енергийната ефективност на жилищните, публичните и бизнес сградите, както и за насърчаване на производството на енергия от възобновяеми източници.

Браншът е свързан с прилагането на серия от планираните реформи, бе позицията на Иванов. Той акцентира върху нуждата от повишаване на енергийна ефективност на сградния фонд в страната, включително на многофамилните жилищни сгради. Секторът ще може да разчита и на инвестициите, които трябва да се реализират по Програмата за финансиране на единични мерки за енергия от възобновяеми източници в едно- и многофамилни сгради, допълни експертът.

За подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд в страната са предвидени над 1 милиард лева, каза още той. Според него обаче е задължително да се извърши дълбоко саниране. Досегашната практика – облицоване отвън и поукрасяване, трябва да бъде прекратена, посочи Иванов. По думите му основната цел е да бъде удължен жизненият цикъл на сградите, да се оправят вътрешните инсталации. Експертът не скри, че при такъв тип саниране е редно да има финансиране и от собствениците на жилищата, което ще стане трудно. В това отношение е редно държавата да се намеси и да се мисли за нисколихвени дългосрочни кредити или някакви други механизми, които да улеснят хората, обясни Иванов.

За стабилизирането на строителния сектор у нас ще допринесе обявяването и изпълнението на държавни и частни проекти, каза още експертът. Според него неминуемо ще бъдат обявявани обществени поръчки за основен и текущ ремонт на пътища, за изграждане на мостове, тунели, сгради. Задачата на бранша е да раздвижи икономиката на страната, като търси съвременни решения, за да отговаря на новите „зелени“ изисквания, допълни Иванов. И обобщи, че за успешното развитие на сектора е нужно да се обединят усилията не само на строителните специалисти и браншовите организации, а и на правителството и цялата публична администрация.