Църквата почита подвига на Светите мъченици Вяра, Надежда и Любов и майка им София, а имената са много популярни в българската традиция, тъй като в тях са вплетени основи християнски добродетели.
Според преданието, през втората половина на ІI в. в Рим живяла благочестивата християнка София. Трите й дъщери носели имената на християнски добродетели – Вяра, Надежда и Любов. Благочестивата жена ги възпитавала в любов към Исус Христос. Майката и дъщерите й не скривали своята християнска вяра и я изповядвали открито. Наместникът на Антиох донесъл за това на император Адриан (117-138), който заповядал да ги доведат при него. Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета (Вяра била на 12 години, Надежда – на 10, а Любов – на 9 години) останали непреклонни. Тогава императорът заповядал да ги измъчват жестоко, а майката била принудена да гледа нечовешките страдания на децата си. Трите момичета умрели по време на изтезанията, а императорът разрешил на Света София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе. Три дни след кончината на децата си умряла и майка им, която също била погребана при тях.
Мощите на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.
На този ден странник не се връща от прага и не се изпраща с празно, на молителите се помага, на сирачета се дава, а на своите деца се прощава. Погазването на повелята за доброта и щедрост се наказвало и до девето коляно. Това е и нашенски ден на влюбените: момите давали бели цветя на избраника си, за да му подскажат чувствата си, а момците със запалени свещи се надявали обичта на харесаната девойка да е с тях цял живот.
Имен ден празнуват София, също Соня, Соса, Цоца, Севда, Драга, Вяра, Вера, Верка, Верной, Верадин, Надежда, Надя, Надин, Надан, Любов, Любомира, Любомир, Люба, Любо, Любчо и Любен. Значение на имената: София – от гр., „мъдрост“, „знание“; Вяра, Надежда и Любов – бълг., пожелания за вяра, надежда и любов.
