Кадруването на най-висшите ръководни позиции в държавата се прави безпринципно и по политически критерии. Нито едно правителство не се свени да нарушава мандатите на шефовете на различни институции, дори и те да са регламентирани в закона. Това се вижда от анализа на Българския институт за правни инициативи на нормативната рамка и практиката при назначаването на ръководителите на структури в публичната администрация.

Всички тези институции са много важни, защото имат ключови функции в държавата и изразходват голям финансов ресурс, коментира пред „Сега“ Теодор Славев, който е един от авторите на изследването. По думите му по-тревожно от политизирането на тези постове е, че няма каквато и да е публична информация как биват избирани хората на тези позиции и няма гаранции, че подборът се прави според професионалните и нравствените качества. „Тук се зараждат съмнения за непотизъм и корупция“, допълни той и добави, че така се стига и до ниското доверие на обществото в тези институции. А смяната на шефовете на институции става без мотиви. „И затова остана впечатлението, че се сменят само по мотиви на зависимост“, каза Славев.

В анализа ДАНС е дадена за пример как мандатността не оказва влияние върху политическите решения за кадрови промени. От 2009 г. до днес се сменят петима председатели, като само Димитър Георгиев се задържа на поста повече от две години (общо 6 години и два месеца).

На първо място по „проветрив“ връх е Държавен фонд „Земеделие“. Там от 1 януари 2009 г. до 15 юли 2022 г има 13 смени. В изпълнителната агенция по горите и в ИА по околна среда има по 11 смени за същия период. Следват ИА „Автомобилна администрация“ и агенцията за българите в чужбина с по 10. В митниците смените са 8.

Значителни натрупвания на смени на ръководители на структури има през 2009 г., 2013 г., 2017 г. и 2021 г., а само от началото на тази година до юли месец на 2022 г. те са 22. 333 са общият брой извършени промени. Тези периоди съвпадат с политически промени и промени в правителството. Затова БИПИ правят заключение, че има силно влияние на политическите процеси върху ръководителите на органи при освобождаването и на назначаването им. С идването на едно или друго правителство се наблюдава концентрация на промени по върховете на агенциите. Особено впечатление прави 2021 г., когато управляват две служебни правителства, назначени от президента Румен Радев. През 2021 г. служебните правителства са свръхактивни при назначенията на органи в изпълнителната власт.

Друга значима концентрация на брой промени по върховете на агенциите се наблюдава през 2009 г. с идването на първото правителство на Бойко Борисов, през 2013 г. – с идването на правителството на Пламен Орешарски, и през 2017 г. – при третия кабинет на Бойко Борисов, който управлява в коалиция, поради което е възможно увеличеният брой на промените да се дължи на удовлетворяване на желанията на коалиционни партньори за кадруване. Очевидно е, че висшата ръководна администрация в изпълнителната власт е крайно неустойчива спрямо промените в политическото ръководство, се казва в анализа, в който се обобщава, че ръководните длъжности на изпълнителните органи са силно политизирани и политически зависими.

94 са органите, чиито ръководители се назначават от правителството. Тук влизат държавни агенции, държавни комисии, изпълнителни агенции и други административни структури. Сред тях има истинско разнообразие – агенция, център, фонд, служба, институт, главна дирекция, бюро, комисия, инспекторат, ведомство, дом, музей, регистър, дирекция и др. Ръководителите на тези органи са изложени на повишен риск от корупционно въздействие и неправомерно влияние. Общо те разходват над 4,6 млрд. лв. За сравнение – разходната част на приетия държавен бюджет за 2021 г. е 15 817 840 лева. Това означава, че въпросните органи разходват 29,14% от всички планирани за 2021 г. разходи в държавния бюджет.

В периода от началото на 2009 г. до 15 юли 2022 г. общо 313 души са ръководители на 90 органа. Мнозинството от тях управляват между 0 месеца и 2 години – 149 души, между 2 години и 4 години – 71 души, между 4 и 8 години – 58 души, а над 8 години – 35 души. Рекордьор по най-дълго управление е Гаврил Митов, който е вписан за изпълнителен директор на Националния компенсационен жилищен фонд (НКЖФ) на 27 септември 1991 г. и е освободен от министър председателя Кирил Петков на 20 май 2022 г., тоест той е ръководил НКЖФ 31 години. НКЖФ е закрит от правителството през 2022 г.

Най-кратко на ръководна позиция се задържа Иван Бакалов, който е директор на Центъра за развитие на човешките ресурси и регионални инициативи към Министерството на труда и социалната политика – едва 19 дни през юни 2016 г

БАНКА КАДРИ

Сред ръководителите на органи, които впоследствие са заемали позицията министър, се открояват имената на Румен Порожанов, който последователно заема позицията на министър на финансите, изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ и министър на земеделието храните и горите. Теменужка Петкова е директор на АДФИ, след което заема позицията на служебен заместник-министър на финансите и министър на енергетиката в две правителства от 2014 г. до 2021 г. Интересен казус представлява и Агенцията за българите в чужбина, която се оглавява от двама души, свързани с ВМРО. ДАНС също е извор на кадри за политическото ръководство, като нейните директори, сред които Петко Сертов – съветник към политически кабинети, Цветлин Йовчев – министър на вътрешните работи, Димитър Георгиев – заместник-министър на вътрешните работи (и арестуван по обвинение в бракониерство), Делян Пеевски – народен представител, пише в анализа.

ПРЕПОРЪКИ

Анализът завършва с 22 препоръки. Сред тях са „инвентаризация“ на актуалния каталог от органи на изпълнителната власт, цялостен функционален анализ на публичната власт, по-голяма публичност на изискванията за заемане на съответната длъжност, повишаване на стандартите при избор/назначаване на висшите административни ръководители, задължение за оповестяване на всяко назначение или уволнение, независимо от това дали е обвързано с конкурсна процедура или не, ведно с мотивите за него, връщане на смисъла от мандатността на органите в администрацията, въвеждане на изискване за атестация (оценка) на лицето, избрано/назначено за шеф, в средата и в края на неговия мандат, забрана да работят в частния сектор за конкретен, нормативно закрепен период след изтичане на мандата и излизането от публичната администрация.