На 22 септември 1908 г. в старата българска столица Велико Търново се състои „Тържественото провъзгласяване на Северна и Южна България в независимо Царство“. С този акт България не само става независима държава, но официално се завършва процесът на Съединението от 1885 г. на Княжество България с Източна Румелия.

Независимостта на България е обявена в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в старопрестолната столица. Княз Фердинанд I, в присъствието на членовете на правителството и други обществени фигури, прочита манифеста към българския народ.

Обявяването на Независимостта именно в този храм е символичен акт на продължение на Второто българско царство. С оглед на историческата традиция българската държава е провъзгласена за царство, а княз Фердинанд получава титлата цар.

Така българската държава отхвърля васалната си зависимост от Османската империя, несправедливо наложена от Берлинския конгрес и се завръща в семейството на независимите европейски държави.

Освен политически, страната ни получава и икономически изгоди, тъй като дотогава митническият режим се е определял не от българската държава, а от европейските сили. Повдига се и статутът на българските дипломатически мисии.

Независима България променя Конституцията и герба си през 1911 г. и вече има право да сключва съюзи, включително политически, военни и стопански.  Вече официално призната Обединена и Независима България се подготвя за следващата стъпка – войните за освобождението на поробените братя от Македония и Тракия.