В скоро време към влиятелната евразийска организация Шанхайска организация за сътрудничество (ШОС) като пълноправен член има вероятност да се присъедини още една страна – Турция. Миналата седмица в древния узбекистански град Самарканд се проведе 22-ата среща на върха на организацията, като Турция участва на президентско ниво за първи път, откакто Анкара получи статут на партньор в диалога на ШОС през 2012 г.

Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган заяви след срещата на върха, че Анкара се стреми да стане пълноправен член на ШОС и добави, че ще бъдат предприети конкретни стъпки за реализирането на тази задача.

Какво ще спечели Турция от пълноправно членство в ШОС?

ШОС е евразийска организация за политика, икономика и сигурност. По отношение на географския обхват и населението тя е най-голямата регионална организация в света, като включва приблизително 60 процента от територията на Евразия, 40 процента от световното население и над 30 процента от световния БВП.

Всъщност две от водещите икономически сили – Китай и Индия, са членки на организацията. Населението на страните членки на практика обхваща половината население на планетата. От гледна точка на геополитическата мощ в ШОС са четирите от водещите световни ядрени сили (Русия, Китай, Индия и Пакистан) и две от петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН (Китай и Русия). Редица анализатори казват, че ШОС на практика е толкова мощна, колкото НАТО и Г-7, а в някои отношения е дори по-силна.

Пълноправни членове на създадената през 2001 г. организация, чиято основна цел е да гарантира сигурността и да се бори с тероризма в Евразия, са Китай, Русия, Индия, Пакистан, Казахстан, Киргизстан, Узбекистан, Таджикистан. Миналата седмица и Иран подписа меморандум за задълженията му във връзка с присъединяване към ШОС, като след подписването на документа предстои продължителен процес на присъединяване на страната към основните договори и нормативни документи на ШОС. По-рано Иран бе държава наблюдател.

На срещата на върха на ШОС в Самарканд присъстваха и президентите на Монголия, Беларус (със статут на страни наблюдателки) и Азербайджан. Желание за присъединяване към ШОС имат редица арабски държави, сред които Египет, Саудитска Арабия, Катар, ОАЕ, Сирия, както и Камбоджа, Мианмар и Непал. Под различна форма организацията вече обхваща почти цяла Азия.

Очевидно пълноправното членство в мегапроекта има наистина голямо значение за Турция. Не трябва да се забравя, че по време на управлението на Реджеп Тайип Ердоган различията между Турция и Запада сериозно се задълбочиха. Много западни лидери го оценяват като диктатор и са недоволни от сътрудничеството му с Русия – в частност заради купуването на зенитно-ракетните системи С-400, изграждането на газопровода „Турски поток“ и строителството на АЕЦ „Аккую“. По проблема, свързан с кюрдския сепаратизъм и операциите, провеждани от турските военни срещу кюрдските бойци в Югоизточна Турция, Сирия и Ирак, съюзниците от НАТО също не са на страната на Турция. НАТО не е на страната на Анкара и по отношение на гръцко-турските противоречия.

Турция е изправена и пред големи икономически предизвикателства. През последната година турската лира се обезцени сериозно, а икономиката на републиката, както повечето страни по света, бе засегната от пандемия от коронавирус. За да тушира икономическите неуспехи Ердоган предприе стратегията за подобряване на отношенията си с някои от богатите арабски страни, сред които Саудитска Арабия, и активизира търговията с Русия, Централна Азия и Китай. Някои от тези страни вече са се събрали в ШОС, а други също искат да се включат в състава на организацията.

Изключително важен за Турция е фактът, че в рамките на ШОС може да се осъществяват изгодни проекти, от които Анкара само ще спечели, а по този начин Ердоган ще може да укрепи силно разклатените си позиции преди президентските и парламентарните избори в страната, които са планирани за юни 2023 г.

Според анализатори още един важен мотив за Турция е, че за разлика от НАТО и ЕС, където доминира волята на определени сили, в ШОС всички страни се чувстват независими и самостоятелни. Никой не налага своята идеология и ценности на другите. Целта на ШОС е многополюсност, зачитане на суверенитета на участниците и утвърждаване на традиционните ценности. Явно и поради тази причина турският лидер иска страната му да бъде не просто наблюдател, а пълноправен член на Шанхайската организация за сътрудничество.

След визитата си в Самарканд в интервю за американската телевизия PBS Ердоган дори гневно посочи, че Анкара не възнамерява да се отчита пред Европейския съюз за участието си в срещата на върха на ШОС.

ЕС ни задържа 52 години, не ни позволява да се доближим до него, а след това пита: „Защо се срещнахте с тази или онази страна?“. Аз водя преговори с всички страни в света, защото ние сме част от този свят, категорично заяви Ердоган.

Освен това за Русия и Китай разширяването на ШОС също е голямо постижение. В края на краищата именно Пекин и Москва са главните архитекти на тази структура. Турция ще бъде уникална с това, че ако стане пълноправен член на ШОС, ще бъде първата държава в състава на организацията, която е член на НАТО и е кандидат за членство в ЕС.