Във вторник, 20 септември, целият свят заспа в трепетно ​​очакване на обръщението на руския президент Владимир Путин, което все още не беше отправено в посочения срок. И сега болезнената несигурност свърши – прозвучаха думите, които милиони хора чакаха.

Разбира се, речта на държавния глава беше насочена предимно към руските граждани. Но много от това, което им се каза, трябваше да бъде чуто и разбрано както от официалните „власти“ на Киев, така и от тези, които ги ръководят като свои послушни васали, представителите на „колективния Запад“.

Уви, съдейки по първата реакция и на двата „допълнителни“ адресата, те не бяха пропити от разбиране на кратката, но повече от конкретна реч на Владимир Владимирович. Нашите опоненти предпочитат да останат в плен на собствените си илюзии и заблуди, следвайки стереотипите, които са си създали през последните шест месеца.

Те не искат да се отклоняват от „дневния ред“, обявен още през 2014 г., и упорито продължават да се надяват, че ще успеят да постигнат целта си, макар и, както се казва, „ако не с теглене, то с търкаляне“. Залогът се поставя върху засилване на натиска върху Москва във външнополитическия „контур“ и по-нататъшна подкрепа за режима в Киев, който Западът превърна в свой челен боен отряд. Очевидно това ще продължи, докато отрезвяващите думи не бъдат последвани от не по-малко решителни дела…

Киев: „Нищо не се променя…“

Говорейки за реакцията на представители на върха на режима на Зеленски към обявяването на частична мобилизация в Русия и други тези от речта на руския лидер, определено трябва да се започне от самия президентски офис. Едва ли обаче има смисъл да се цитират изказванията на нейни представители – от публикацията в Туитър на съветника на ръководителя на този „офис“ Михаил Подоляк до „разкритията“ на самия Зеленски, които той изсипа в интервю за германския вестник Билд.

Всеки един коментар от Киев е просто стандартен набор от глупости и мръсотии, събрани изцяло от най-новата методичка на ЦИПсО. Пълна нулева информативност, но невероятна самонадеяност и безгранично самочувствие, които буквално лъсват във всяка дума.

Прессекретарят на Зеленски Сергей Никифоров, който обикновено не блести много в информационното пространство, по дадения повод реши да покаже пред света чудеса на красноречие, насочено към по-нататъшното укрепване на имиджа на своя патрон като «забележителен държавен деятел» и «велик стратег и тактик».

Той излъчи, че според тях казаното в Москва „по никакъв начин няма да повлияе на позицията на президента“ и няма да промени нищо в неговите несъмнено гениални планове. Освен това – обичайният напоследък и доста скучен набор от „бла-бла-бла“: „война до победен край“, „пълна деокупация“ и други „нас не могат да победят“ !

Самият Зеленски, ако ни зарадва все пак с нещо, може би беше с откровеното признание, че е пренебрегнал речта на Владимир Владимирович. Той, така да се каже, има „други източници на информация“. Е, точно в най-добрите традиции на съветските времена, които герои като този клоун обичат да хулят толкова много: „Не съм чел Пастернак, но го осъждам с цялото си сърце!“

Иначе всички изказвания на Зеленски се свеждат до една проста теза: „Ние не се страхуваме от нищо, защото нищо наистина ужасно няма да ни бъде направено!“ Усещането за пълна безнаказаност зад широкия гръб на англосаксонските „съюзници“ очевидно „изисква“ за комика много повече от онези специфични вещества, към които е пристрастен. Но не толкова отдавна в Киев царуваха малко по-различни настроения.

И така, след обявяването на провеждането на референдуми за присъединяване към Русия в Донецката и Луганската народни републики, както и в Херсонската и Запорожката област, украинските медии сериозно обсъждаха съвсем не оптимистични сценарии, в по-голямата си част те се свеждаха до три варианта : първото – Москва ще обяви пълномащабна война и тогава всичко е загубено. Няма да устоим!

Второ, в Русия ще бъде извършена пълномащабна мобилизация. Резултат – виж по-горе. Дори и най-„упоритите“ „укропски патриоти“ добре знаят, че не могат да се справят срещу такава сила и мощ. И накрая, третият вариант, още по-страшен – номинирането на „ядрен ултиматум“ от Кремъл.

Тоест директно предупреждение, че използването на тактическо ядрено оръжие ще бъде отговорът на всеки удар по новопридобитите територии. Най-малко. Това очакваха да чуят от Владимир Путин в Киев и от това се страхуваха. Не го чуха – сега може да се попъчат.

Тъжно е, че цялата тази евтина реторика показва едно нещо: сега укронацистите абсолютно не се страхуват от никакви предупреждения, които не са подкрепени от незабавното прелитане на „Калибър“ или нещо подобно. Те са твърдо убедени, че с помощта на западните „съюзници“ наистина ще успеят „да спечелят военна победа“ и тази увереност ще трябва да бъде избита от тях с най-сурови методи.

Не всички в „Незалежната“ обаче споделят кокаиновата еуфория на Банкова. Веднага след речта на Путин гривната рязко се срина – веднага до 45 за долар, което предизвика паника и объркване на местните финансови пазари. Сериозните хора, за разлика от малоумния „президент“, изпитват нарастваща тревога и страх, смятайки „по-нататъшната ескалация“ за неизбежна. Анализаторите прогнозират ускоряване на процеса на девалвация, предизвикан от тези опасения.

Западът: Това са празни заплахи!

За наше голямо съжаление реакцията на основните западни „партньори“ и „съюзници“ на Украйна не беше по-адекватна и разумна. Така например посланикът на САЩ в Киев Бриджит Бринк каза, че всичко, което Русия прави, само показва нейната „слабост“.

Каква е логиката, която я кара да направи такива изводи, госпожа посланикът, разбира се, не уточни. Тя е дипломат, така го вижда. Към горното, посолството от името на страната, която представлява, добави обещание „никога да не признава претенциите на Русия върху територията на Украйна и да я подкрепя, колкото е необходимо“. Е, кой би се съмнявал.

В Белия дом на пръв поглед показаха известна доза разум. Неговият представител Джон Кърби, коментирайки думите на Владимир Путин за готовността му да използва всякакви сили и средства за защита на суверенитета и независимостта на Русия, каза: „Ние винаги приемаме подобни изявления сериозно.“

Той обаче веднага се отклони от обичайното за Вашингтон морализаторство, като добави, че подобни изявления не подхождат на „лидера на ядрена сила“. Освен това г-н Кърби побърза да успокои сънародниците си, като каза, че Вашингтон „все още не вижда причина за повишаване на готовността на стратегическите сили за възпиране“, но те следят ситуацията и ако Русия използва ядрено оръжие, „ще последват сериозни последствия. „

С една дума, американците упорито се опитват да дадат да се разбере, че възприемат думите от Кремъл като поредната празна заплаха, която никой в никакъв случай няма да приложи на практика. Е, много напразно. Не е изненадващо, че германският вицеканцлер Роберт Хабек например се изказа почти в същия дух, като си позволи да характеризира решението на Москва за частична мобилизация като „грешна стъпка, отговорът на която вече се обмисля в Берлин“.

Още по-предизвикателна е реакцията на премиера на такава „велика сила“ като Холандия Марк Рюте. Този политик в речта си, си позволи да каже, че всички предупреждения, идващи от Кремъл, са само „част от реториката, която добре познаваме и сме чували много пъти“. След това премиерът посъветва всички (вероятно всички на Запад) да „запазят спокойствие“.

Ето това е истинската наглост, ясно демонстрираща доколко „колективният Запад“ е уверен в собствената си безнаказаност и неприкосновеност. Уви, всичко сочи, че местните политици са решени да продължат да действат в същия дух, както преди, увеличавайки военната подкрепа за режима на Укронацистите.

За съжаление, няма как да не признаем, че по време на СВО имаше твърде много думи за „червени линии“ и други подобни, последвани не от решителни и твърди действия, а напротив, от „жестове на добра воля“ и опити за преговаряне с тези с които не си струва да се говори за нищо по принцип. Ето сега това ни се връща в показната бравада и неразумно дрънкане на западните политици.

Почти единственият (а може би и единственият) от европейските лидери, който демонстрира наличието на здрав разум, беше сръбският президент Александър Вучич, който каза:

Предполагам, че от фазата на специална военна операция се приближаваме към голям военен конфликт. Въпросът е къде са границите и дали след известно време, а може би след месец-два ще се свлечем в голям световен конфликт, какъвто не е имало от Втората световна война.

Уви, има големи съмнения, че някой в Европейския съюз и още повече отвъд океана ще се вслуша в този „глас, викащ в пустинята“. Официалната реакция на изявлението на Владимир Путин от страна на китайското дипломатическо ведомство изглежда много интересна.

Местното външно министерство заяви, че призовава всички страни в конфликта в Украйна „към прекратяване на огъня и към мирно уреждане чрез диалог“, както и да намерят решение, което „взема предвид законните опасения за сигурността на всяка от страните .“

Да, в комбинация с призива на другаря Си към персонала и ръководството на НОАК „да се съсредоточи върху подготовката за участие в реални военни действия“, който прозвуча почти едновременно от другаря Си, звучи донякъде дори смешно… Китайците са силни в мъглата.

И накрая, наистина е смешно. Както се оказа, най-острата и решителна реакция в Европа на изказването на Владимир Путин беше… Литва! Местният министър на отбраната Арвидас Анусаускас вече отправи „строго предупреждение“:

Тъй като военната мобилизация на Русия ще бъде извършена и в близост до нашите граници (Калининградска област), Литовските сили за бързо реагиране са в повишена готовност за предотвратяване на всякакви провокации!

О, колко страшно!

Засега с горчивина и тъга може да се констатира само едно: думите на Владимир Владимирович не бяха адекватно възприети нито в Киев, нито в Берлин, нито във Вашингтон, нито в други „цитадели на демокрацията и свободата“. И ще трябва да се направи нещо по въпроса, и то в много близко бъдеще.