“С 410 души на ден, или със 17 души на всеки час намалява населението на България. На всеки 3 минути страната ни губи по един човек. Според сайта на ЦРУ България е на първо място в света, сред 230 страни, по намаляване на населението.” Това съобщи директорът на Демографския институт към БАНИ акад. Петър Иванов, цитиран от Труд NEWS.

Ученият припомни, че от 9 млн. население вече сме 6,8 млн. души, според проучване на ООН от юли тази година. Същото проучване казва, че към 2050 г. България ще загуби една четвърт от населението си. Прогнозите на Световната банка пък сочат, че през 2050 г. ще сме само 4,5 млн. души.

Предварителните данни от преброяването на населението, което се проведе през есента на 2021 г. показаха, че населението в България е 6,5 млн. души.

“На първо място по смъртност сме, защото сме в демографска катастрофа. Ние сме в клинична демографска смърт. В България смъртността през 2021 г. е 148 995 души, ражданията са 58 678. Естественият прираст в демографията е разликата между ражданията между умиранията. За България този прираст е отрицателен – минус 90 000 души”, заяви Иванов.

Той обясни, че българите, които живеят зад граница са около 2,5 млн. души и че всяка година страната ни напускат около 60 000 от сънародниците ни.

Ученият от БАНИ обясни, че сме с най-висок процент смъртни случаи от болести на сърцето. Втората причина са раковите заболявания.

Данните на НСИ показват, че за три десетилетия населението на България се е стопило с 1,5 млн. души.

Продължителността на живот у нас е средно 71,4 г. при 80 г. в европейските страни. На практика всеки месец изчезва по едно българско село. Ако демографската тенденция не бъде променена, не след дълго в страната ще живеят огромно количество пенсионери и малцинство работещи.

Демографско изследване на БАН – “Регионалните демографски дисбаланси в България”, вещае обезлюдяване на страната ни в следващите 20 г.

Проф. Антоанета Христова от БАН: За политиците демографията е предизборна дъвка

Нищо не е направено да се спре тенденцията надолу

Каквото сме казали преди 4 години, когато завършихме проекта, важи с пълна сила в момента. Тогава казахме, че всяка година в следващите 25 ние ще намаляваме, ако не вземем мерки.

Ние няма да решим нищо, ако всяка година драматично си говорим, че намаляваме. Това ще бъде тенденция. Ако нещо направим тази година, позитивният ефект ще го разберем след 25 години.

През 2019 г. нашият Институт за изследване на населението и човека към БАН направи огромен проект в пет тома “Мерки за преодоляване на демографската криза в Република България” по поръчка на Министерския съвет. Дадохме ги на всички политически сили в парламента. Томовете включваха мерки, като бяха и изчислени колко ще струват на държавата някои от тях. Включени са всички тенденции и прогнози – реалистични, оптимистични и негативни.

Тогава казахме – след като ни питате какво се случва – оттук нататък винаги ще падаме в следващите 20 години и ще падаме така, докато не сме сигурни, че държавата и политиците са взели консенсусно решение да има институция, която да координира демографската политика.

А на всичките политически партии, които говорят за демографска политика, че демографията им е основен приоритет – едно “здрасти” и “довиждане”, толкова не са в час за какво става въпрос. За тях това е политическа дъвка, а не проблем, който да решават. А това е огромен проблем, който те въобще не разбират.

Всеки от тези пет тома е посветен на отделни теми – миграция и национална идентичност, политики за българите в чужбина, раждаемост, смъртност и здравеопазване, развитие на регионите – населени места, обезлюдяване, качество на образованието, икономическо развитие. Пет тома, които ти правят цялата политика. В реализацията на този проект участваха специалисти от цялата държава от агенции и университети, хора, които са работили в различните сфери на демографията. А демографията съчетава икономика, раждаемост, смъртност, миграционни движения и региони.

Пак казвам, че каквото заложим днес, резултатите ще дойдат след 25 години. В момента не сме направили абсолютно нищо, за да спрем тенденцията надолу. Работата е свършена, но какво от това? Нищо. А медиите да не се занимават да установяват това, което отдавна е установено, а да търсят тези политици, които претендират, че демографията ще им бъде приоритет и да ги питат какво знаят по темата.

Ти даваш абсолютно злато в ръцете им, трябва само умни политици, които да вземат решение кои от предложените политики трябват и как да бъдат приложени.

Проф. Михаил Константинов: Избирателите на територията на България са около 5,2 млн. души

Намалява европейското население защото европейските жени не искат да раждат. За да има възпроизводство на населението всяка жена трябва да ражда по 2,1 дете. Българката отдавна ражда по 1,6. Това е характерно и за европейката. Еднакво намаляваме, но в България има много голяма миграция. Ние просто се изнасяме, изнасят се младите хора в работоспособна и детеродна възраст. Много българчета се раждат навън, дали ги записват като българчета, или не, не знам. Тук остава по-възрастно население, което е извън детеродната възраст.

На 3 октомври ще знаем колко точно са българите. Тогава, НСИ ще благоволи да ощастливи българите, като им каже колко са. Доколкото знам има едно число, което е сравнително сигурно – колко сме българите по цял свят и в България. Числото е сравнително сигурно, защото е броят на ЕГН-тата.

Те се знаят до последната бройка. Това число е между 8,3 млн. и 8,4 млн. На територията на България има около 6,5 млн. Това означава, че навън са около 1,7-1,8 млн. българи.

Избирателите в страната обичайно са около 80 на сто от всяко население са хора над 18 г., т. е. избирателите в страната са около 5,2 млн. души. Общият брой с тези, които са зад граница е 6,5-7 млн.

Списъците освен с активна регистрация не виждам по какъв друг начин могат да се изчистят. Тя се извършва чрез действия на самия избирател.

Димитър Димитров, зам. председател на ЦИК: Има административни луфтове при съставянето на избирателните списъци

Един гласоподавател може да фигурира и у нас, и в чужбина

Първо, това са предварителните списъци на избирателите, окончателните стават ясни най-накрая. Защото те съдържат компонент, който е два пъти записани хора. В края ще излязат може би още 50 000 отгоре и ще ви кажа защо. Защото за да гласуваш в чужбина, има два начина. Първо подаваш заявление и ако се съберат 40 заявления има секция, ако не се съберат няма.

Така някои хора изпълняват тази норма, а други – не. И като дойде денят на изборите, ако има секция всеки гласува, независимо дали се е регистрирал преди или не. Но твоето име си седи в страната, няма кой на го заличи, и се появяваш и в чужбина. Това е така, защото нямаме регистър на избирателите. Това е административен проблем и никой не иска да го реши.

Има разни административни луфтове в цялата система на съставянето на списъците, които позволяват в края на протокола да се появи число, което съдържа двойни записи – веднъж избирателят е вътре, веднъж е навън.

Второ, на различните етапи може да се подаде заявление да се гласува по настоящ адрес. Известно време тези заявления трябва да бъдат обработени. Не мога да кажа дали това става за пет или за девет дни. И едното, и другото са допустими, не се работи с преклузивни срокове.

Това е цялата работа, че в някакъв момент се получава едно число, което е продукт с разни въздействия и никой не може да каже кое колко е. Според мен трябва списъците да се затворят – примерно до десетия ден преди изборите всеки трябва да е потвърдил своя изборен адрес, който трябва да е в отделна база данни – база данни избиратели.

Всеки може да си я контролира дали е вън или вътре. Дали ще се нарече изборен регистър или регистър на избирателя – все едно. Но това е нещо, което да централизира и ще управлява и не през администрация. Дори и електронно да стане, то пак иска време да ти се струпат 100 заявление и да ги обработиш.