Днес се открива ловният сезон за едър дивеч, съобщи на БТА Даниел Тошков – главен секретар на Националното ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“ (НЛРС-СЛРБ). Денят за размисъл е ловен, а за 2 октомври няма да се утвърждават графици за групов лов на дива свиня. Тя е най-масовият едър дивеч по българските ловни полета.

Африканската чума по свинете остави своя негативен отпечатък върху състоянието на запасите на дивата свиня в много региони на страната, отчитат от НЛРС – СЛРБ. Числеността на вида е над два пъти по-ниска в сравнение със запасите през пролетта на 2018 г.

През миналата година констатираните случаи на африканска чума по свинете у нас са 253, а общият брой на заразените с вируса диви свине е 518. През 2020 г. установените случаи са били над 530, а дивите свине с положителна проба – над 1700. Мерките за биосигурност по време на лов все още са в сила, както и стимулите, изплащани от държавата за намерена, или за отстреляна по време на индивидуален лов дива свиня, посочват от националното ловно сдружение.

Благороден елен се стопанисва в 96 от общо 138 сдружения – членове на НЛРС – СЛРБ. Традиционно най-високи са запасите в Североизточна България, въпреки че като цяло е регистриран спад с 1,6 на сто в числеността на вида. Бракониерството е причината за ниските запаси в по-голямата част от страната, където са налице подходящи местообитания, отчитат от НЛРС – СЛРБ.

Пролетните запаси на елен – лопатар са се увеличили с 6,3% и чувствително надхвърлят три хиляди индивида. С 1,7 процента е нараснал и броят на сърните. Горската красавица е била засегната през последните две години от болестта син език, заедно с други представители на сем. Еленови и домашни животни в областите Враца, Перник, Видин, Ловеч и Кърджали. Поради това на места се забелязва осезаем спад в числеността на вида.

Ловецът е длъжен да стопанисва дивеча

Задължение на ловеца е да стопанисва дивеча, което е вменено със закон, поясни Стилиян Герасков – главен експерт направление „Лов“ в НЛРС-СЛРБ. Ловците имат право да ползват, когато са достигнати необходимите запаси, определено количество дивеч, за което заплащат такси. По националната програма за разселване на дивеч през 2021 г. в природата са пуснати 154 хил. птици, което е с пет хиляди повече спрямо предходната, по данни на НЛРС.

Ловците доброволно събират средства и закупуват фуражи, гориво, наемат трактори, или ползват собствени за дивечовите ниви, сами разчистват пътища, ливади, строят съоръжения като хранилки, чакала. Сдруженията в Плевен, Ямбол и Благоевград дори имат собствени производствени стопанства.

Фирмите, които произвеждат дивеч, в момента изнемогват и не могат да го доставят на адекватна цена за разселване, коментира Тошков. По думите му това се дължи на непрекъснато растящите цени на фуражи, енергоносители и работни заплати. За да покрият по-високите си производствени разходи, от НЛРС – СЛРБ настояват да бъде върнат на ловните сдружения отнетият им преди години ресурс, представляващ 30 процента от таксата за стопанисване на дивеч. Според Тошков той не се изразходва целево от Агенцията по горите. Затова НЛРС е внесло в Министерството на земеделието проект за изменение на правилника за приложение на закона за лова и опазване на дивеча.

Ловците правят мониторинг на дивеча

Освен за превенция на заболявания, ловците изпълняват много важна роля и по отношение на мониторинг на биологичното разнообразие, основно по отношение на дивеча. Те поддържат местообитанията и се грижат за дивеча през трудните периоди в годината, но и участват в различни видове мониторинг. В момента следят популацията на гургулицата. Последните две години е въведена нова система на мониторинг, като в специални формуляри отразяват видяното по време на лов на първите три излета за едър дивеч, допълни Герасков. По думите му сдружението участва и в среднозимното преброяване на водолюбивите птици, организирано в Европа и Северна Африка.

Ловците регулират популацията на агресивни хищници

Ловците се намесват в регулацията на някои хищници, считани за по-агресивни, чието нарастване на популацията притеснява други животни. Широко разпространяващ се в Европа вид е чакалът. Въпреки че той се храни основно с мишевидни гризачи, изключително високата му плътност допринася за унищожаването на гнезда и на малките на много птици, които гнездят на земята. Сред тях е дребен дивеч като заека и други, до които чакалът има досег, макар да не е основно „перо“ в неговото меню.

Ловците играят важна роля и при минимизиране на конфликта между човека и едрия хищник – например вълка. Регулирането на числеността на вълците се налага, когато нанася щети повече от поносимото за местните общности. Според Герасков наличието на механизъм за регулация води едновременно до устойчиво ползване и приемане на вълка като даденост в природата. Строгата защита не е най-доброто средство за опазване на един вид, трябва регулирано ползване, убеден е експертът.