Държавата се кредитира все по-скъпо. Кривата на доходността е пред обръщане. И всичко това, защото Асен Василев седем месеца топлеше министерското кресло, отказвайки да финансира дефицита, когато лихвите все още бяха ниски.

Как се напудря грозната истина за лихвеното цунами, което удря България? Министерство на финансите знае най-добре.

Реактивираш емисия от 2016 г. и съобщаваш, че си продал 10-годишни Държавни ценни книжа при 4.01% доходност (лихва плюс отбив от номинала).

Не уточняваш, че те трябва да се изплатят през 2026 г., което значи, че до падежа им остават 4 години и това ги прави 4-годишни по същество и 10-годишни само по номенклатурен номер.

Ако журналистите, които прегледат прессъобщението са неграмотни или мързеливи, темата може и да приключи. Ако обаче тръгнат да четат надолу, както ще направят хората, които сериозно следят пазара, от втория абзац започват стряскащите факти.

Държавата е продала ДЦК дза едва 102 млн. лв., след като обяви, че ще предложи 200 милиона. Това означава, че за половината от търсения заем доходността е неприемливо висока.

Колко неприемливо висока точно и какво означава това?

Облигациите, които държавата продаде на международните пазари миналия месец, бяха 7 и 12-годишни с доходност 4.3 и 4.8%. На 26 септември продаде емисия 5-годишни с доходност 4.13%. Вчера вече и 4-годишните стигнаха 4.01%. Много интересно е какво става и с непродадените количества. Те не са продадени, защото поръчките са били за неприемливо високи лихви.

Миналата седмица е имало заявки за 5-годишните ДЦК при доходност 7%. Сега щом половината са минали при 4.01%, значи, че непродадените са били отново за доста повече. А когато в рамките на един месец пазарът започне да ти иска по-висока доходност за по-краткосрочните книжа, означава, че кривата на доходностна започва да се обръща.

Inverted yield curve е термин, който в превод означава „обърната крива на доходността“, а истинското му значение е „пазарите надушиха слабостта и ни одрусват“.

Случва се на длъжници, за които се смята, че силно се нуждаят от пари. България е в тази група, защото до края на годината трябва да извади 6 млрд. лв. повече, отколкото предстои да събере. При фискален резерв между 13 и 14 млрд. лв. в края на септември, без нови заеми и забавени плащания, на 31 декември ще останат между 7-8 милиарда. После, като настъпи плащането на големите дългови емисии в началото на 2023 г. без нови заеми, фискалният резерв може да падне под законовия си минимум от 4.5 млрд.лв., което значи, че държавата ще бъде с опасно ограничена ликвидност. Също като този април, когато нежелаещ да трупа политически негативи, Асен Василев се въздържа от тегленето на заеми и ни обрича днес да ги теглим при лихва, която е 15-20 пъти по-висока.

Единствената причина да нямаме фактически обърната крива на доходността е, че Министерство на финансите все още удържа фронта и отхвърля неизгодните поръчки. От този аукцион обаче навлизаме в качествено нова ситуация и Министерство на финансите го е осъзнало.

Предложените вчера ДЦК бяха за общо 200 милиона, а подадените поръчки за едва 156 милиона и одобрените само за 102 милиона. Това означава, че вече пазарът дори не си прави труда да поръчва ДЦК, знаейки, че приемливите за държавата лихви не го устройват. Финансовото министерство реагира като отмени емисионния си календар до края на годината и съобщи, че ще провежда балансирана и гъвкава политика, което означава, че ще се надява на времеви отрязъци с добри условия, които да не изпусне. Било то на вътрешния пазар, или на външия.

За да избегне унижението на реално обърната дългова крива, Министерство на финансите трябва да се стреми да тегли по-дългосрочни заеми – с 10-годишен и по-дълъг период на обслужване, преглъщайки факта, че там лихвите ще са още по-горчиви. Може да излязат скъпо, но поне ще решат проблемите за месеци напред.

И всичко това, защото Асен Василев седем месеца топлеше министерското кресло, отказвайки да финансира дефицита, когато лихвите все още бяха ниски.