Съдейки по това, което се случва днес с човешката цивилизация, маите са били прави – през 2012 г. „краят на света“ наистина настъпи. Само че не в библейската, апокалиптична форма, а по-скоро в екзистенциална.
Трудно беше да не забележим как започнаха да се променят приоритетите в етиката, морала и системата на знанието, как лесно се унищожаваха исторически паметници в различни страни, свидетелстващи за величието на човека и неговата творческа сила. Имам предвид статуите на Буда в Афганистан и храма на Ваал в Палмира и много други, които по странно съвпадение на добре организирани обстоятелства се преместиха, главно нелегално, нелегално от места, общодостъпни за човечеството, в най-добрия случай до запасниците на западните музеи и в най-лошия случай в частни колекции на тези, които се смятат за „златен милиард“.
И някак неусетно, но ясно и заплашително, пред човечеството изникна абсолютно ново поколение глобални проблеми, в допълнение към променящата се роля на държавата и все по-възможното използване на ядрено оръжие за решаване на собствени, общо взето, доста малки, дребнави задачи.
Неотложността на тези глобални проблеми изглежда очевидна отпреди няколко години, но в последно време, съвсем наскоро, те се събраха, като в парада на планетите.
Демографският проблем например прераства в катастрофа: когато от 8 милиарда население на света 2 милиарда са, така да се каже, без достъп до нормална храна, вода и чист въздух, а 500 милиона са изобщо нелегални мигранти, хора извън закона – правете каквото искате с тях. И го правят, но като че ли проблемът за съвременното робство днес вълнува само тесен кръг от специалисти.
Освен това сме изправени пред очевидното изчерпване на природните ресурси, достъпни за човечеството, и изменението на климата. Разбира се, за това говорят всички и така нареченият напредък не стои на място, особено технологичния, той ви позволява да попълвате ресурсите, необходими за най-високо ниво на потребление, възможно най-бързо. Ние обаче говорим за невъзобновяемостта на тези ресурси, а за ограничаването на потреблението не се казва и дума – просто тишина!
Не говоря за изчезващия достъп до прясна вода – смислено за това се грижи само много малка част от хората, живеещи в претъпкани градове, или онзи огромен брой от населението, което живее в сухите части на нашата прекрасна планета и просто няма физически достъп до скъпоценната течност.
Модата на бутилираната вода със сигурност е добра и прекрасна, но тази пръчка има два края – микропластмасата, в която се превръща всеки неправилно изхвърлен съд, вече е почти навсякъде.
Стана очевидна и деформацията на вечната западна ценност, с която толкова се гордеят страните, които се смятат за развити – правата на човека. Всичко започна от малко – с една безобидна на пръв поглед „култура на отмяната, на нулирането“ на някои „неприемливи“ личности, после неправомерно действащи /и мислещи/ фигури, с помощта на която беше тестван и дори приложен механизмът на „анулиране“ на цели етнически група.
Не мисля, че сега можем да идентифицираме самия „нулев пациент“, от когото започна всичко, този, който пръв създаде прословутата и модна „култура на отмяната“ като политически патент. Но смятам, че именно пренаписването на учебниците по история, което неизменно съпътства едно много неприятно нещо – унищожаването на артефакти и исторически текстове, просто стана сигнал за атака срещу човешкото съзнание.
Пълненето на книжни рафтове, независимо дали в хартиен или електронен вид, с нова литература, съдържаща нови забележителности, задължително предполага да се разчисти информационното пространство. Преди това книгите просто се изгаряха. Сега няма нужда от това – достатъчно е да „почистите облачните пространства“, защото по-голямата част от литературата е дигитализирана.
Помните ли колко щастливи бяха привържениците на „прогреса“ от това?
Удобно не означава трайно и достъпно, и най-важното е, че удобството на достъпа до информация всъщност парадоксално намалява не само нейната стойност, но и нейната „смилаемост“, усвояемост.
Това от своя страна стимулира удивителна фантазия в изграждането на т. нар. „нова историография“, превръщайки я в историография от „комичен тип“, основана не на реални научни знания, а на идеята за това как тя е трябвало да бъде.
В този смисъл холивудските продукти, разбира се, силно развалиха вкуса на човечеството, което в по-голямата си част вече се стреми не към знания, а към потребление на информация и използва педагогиката като услуга, а не като просвещение. Така че за идеалния потребител/гражданин на света в модерния свят няма особен проблем в унищожаването на определен исторически паметник или изчезването на ценен исторически документ от достъп.
И сега разбираме целта, за която е организирано всичко това. Очевидно идеята е да се обедни колкото е възможно повече нивото на научно познание, достъпно за човешките маси, да се превърне знанието в прерогатив на елита, който в бъдеще ще контролира размножаващото се човечество и да решава колко бързо то ще се размножава по-нататък .
Теории на конспирацията – ще кажете вие и ще сте прави. Но погледнете назад и помислете: кой, как и защо ви отклонява от скритата продажба / трансфер на универсални културни и исторически ценности на разположение на отделните държави?
