Ни в клин, ни в ръкав – Европейският парламент побързал да обяви Русия за „държава, спонсор на тероризма”, и настоял да бъде изолирана от международната сцена. Поводът бил, че Русия предизвиквала жертви сред цивилното население в Украйна. Макар че в деня преди въпросното гласуване даже в някои мейнстрийм медии се появиха брутални кадри, в които украински военни избиват вързани и повалени на земята руски военнопленници – напук на всякакво международно право и етика. По същото време в САЩ десет цивилни бяха застреляни, а в Израел – дванадесет мирни граждани – взривени в автобус.

Защо ли Европарламентът, който е много „чувствителен” към темата за човешките права, остана сляп и глух с години към страданията на гражданите на Луганската и Донецката република – хора с руско самосъзнание и език – подложени на зверски репресии от режима в Киев!? Защо Европарламентът, който е много остър срещу проявите на национализъм и шовинизъм, остана сляп и глух за нацистките паравоенни формирования, превърнати в част от режима в Киев!? Защо ли европейските елити, които обичат да назидават на тема „корупция”, са слепи и глухи за олигархичния характер и зависимости на властта в Украйна и за търговията на „.черния пазар” с оръжия, които Западът им доставя безвъзмездно, за биолабораториите и т. н.

Явно в ЕП няма справедливост, парламентаризъм и дебат, в който да се ражда истината. Има само двоен стандарт, скъпоплатено лицемерие и клевети, облечени в роклята на “парламентарна резолюция”…

ЕП за пореден път се доказа като ненужен лукс, намиращ се на светлинни години от дневния ред на европейските народи. А те в последните месеци се тревожат за икономическия и енергиен колапс, за предстоящата зима, в която ще мръзнат без руски газ, тревожи се за безработицата, фалитите и социалните удари, които идват от антируските санкции, които ЕС налага, а наказани се оказват самите европейски граждани…

ЕП, в който гласуват над 750 депутати с колосални заплати и привилегии, ражда резолюции, които са чисто пропагандни, но все пак знакът е ясен – Европа е превърната в пудела на ястребите от Вашингтон, в придатък на патологичната русофобия и зависим изпълнител на поръчките на глобалната олигархия, имащи отровните амбиции да командват света…

Тъжно е, че мнозинството т. нар. социалисти в ЕП също са гласували за резолюцията. Те също са на светлинни години от леви политици от миналото като Вили Бранд, Хелмут Шмит, Франсоа Митеран или Андреас Папандреу или Улоф Палме, които водиха политика за мир и диалог със СССР и Изтока въпреки идеологическите различия.

И къде са в днешната европейска политика – независимо дали в „левия” или „десния” й спектър, лидери като Шарл дьо Гол, които имаха смелостта, мъжеството и държавническото чувство да виждат Европа не като придатък на САЩ, а като самостоятелен Съюз на социални, християнски и демократични държави. Лично Шарл дьо Гол изтегли Франция от военните структури на НАТО и заяви ясно – Франция следва своя национален интерес и не приема диктат от Вашингтон, Лондон или която и да е друга столица.

Европейският съюз днес отново е пред избор – не само между студа и глада и нормалните икономически връзки с Русия, а и между това да изпълнява прищевките на задкулисни господари и да бъде фактор на мира и стабилността. Истинските държавници и лидери днес биха изработвали мирни идеи и планове, а пуделите на Байдън гласуват поръчкови резолюции! Е, мнозинството европейски политици избраха своята роля…

Вярно е, че „колективният Запад” е срещу Русия, но е и вярно, че останалият многолик свят не подкрепя истеричната русофобия на „колективния Запад” – ето че е невъзможно да се изпълни и резолюцията в частта й за още „изолация” на Москва!

На фона на тези срамни новини от Брюксел и Страсбург – радостно все пак е, че българските социалисти в ЕП – Петър Витанов, Елена Йончева, Иво Христов, Сергей Станишев – са сред малкото в ПЕС и ЕП, които са гласували против безумната и нямаща нищо общо с истината и обективността резолюция. Явно е – те не са забравили, че БСП в своята 131-годишна история е партия на мира, на русофилството, на солидарността!

Проф. Светлана Шаренкова