7% от населението на ЕС не е имало адекватно отопление през зимата, у нас – 3,5 пъти повече. Това са данни на Евростат за 2020 г., посочи евродепутатът Сергей Станишев, откривайки кръглата маса „Енергийната бедност и ангажиментите на държавата“, организирана от групата на социалистите и демократите в Европейския парламент.
23.7 процента от българите не са имали адекватен достъп до отопление през 2021 година, за ЕС този процент е 7. Към януари 2022 г. България има най-ниската минимална работна заплата в Съюза – 332 евро, следващата най-ниска заплата е 500 евро. Крайното енергийно потребление на човек в България е 61% в сравнение със средното за ЕС. Разходите на домакинство за енергийни нужди, свързани с дома, в България са средно 15% в сравнение със средноевропейските – в размер на 5%.
Ако плащането се проточи във времето, това ще отложи и получаването на остатъка от сумата по плана, в размер на 10 млрд. лева, заяви Сергей Станишев. Затова той призова за политическа воля и взаимодействие между институциите за приемането на определение за енергийна бедност.
„Имаме нужда наистина от комплексна държавна национална политика за ограничаване на енергийната бедност и за конкретни мерки в подкрепа – и на бизнеса, особено на малките и средни предприятия, и на хората.“
Станишев напомни, че България не е приела дефиниция за енергийна бедност. Той посочи, че тази дефиниция е необходима, за да се усвояват средствата от втория транш по Плана за възстановяване и устойчивост, възлизащи на 1,4 млрд. евро.
„Би ми се искало в Народното събрание да обсъждат тази тема, а не начина на гласуване – правителството да внесе утре дефиницията опира до това НС да я приеме в закона за енергетиката“, посочи Станишев.
В България проблемът с енергийната бедност е поставена с особена острота, тъй като доходите ни са 25% от европейските, посочи той. Според него трябва да се ускори работата на институциите, за да се даде дефиниция на енергийна бедност и да се приемат конкретни мерки, които ще позволят на българите да оцелеят през тази и следващата зима.
На форума бе вицепремиерът Атанас Пеканов, председателят на комисията по енергетика в парламента Делян Добрев, знам.-министър Надя Клисурска, депутатът от ПП Самандов, шефът на КЕВР Иван Иванов.
В изказването си Самандов посочи, че от 10-те милиарда, дадени в полза на бизнеса и населението, само един милиард е отишъл при хората и малките фирми.
Пеканов: Промени в Закона за енергетиката ще даде дефиниция за „енергийно бедни“
Подготвят се промени в Закона за енергетиката, с които ще се приеме дефиницията за „енергийно бедни“. Това каза служебният вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов на дискусия „Да намалим сметките – енергийната бедност и цените“, организирана от Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент (ЕП). По думите му по този начин ще бъдат заложени критериите и процедурите за верифициране на статута „енергийно бедни“. Това ще отключи всички бъдещи политики за енергийна ефективност и енергийни помощи, като по този начин те бъдат ясно таргетирани и ще може да се използват по най-добрия начин, цитира БТА.
Пеканов добави, че към Консултативния съвет за европейската Зелена сделка е формирана комисия, сред чийто основните задачи е да се разработят промени в Закона за енергетиката, както и съпътстващата наредба, които да въведат дефиницията за „енергийна бедност“, както и да въведат начина, по който тя ще бъде прилагана, верифицирана и това ще може да се случва по най-добрия начин.
Разработената от комисията дефиниция за енергийна бедност стъпва на методология, разработена с помощта на учени от БАН, и определя като енергийно бедните домакинства тези, чийто разполагаем доход ги поставя под персонализирания праг на енергийна бедност, който е зависим и е функция от абсолютния праг на бедността. Отчитат се и характеристиките на конкретното домакинство, както и неговите разходи за енергия, обясни Пеканов. Комисията оптимизира и необходимите данни за дефинирането на този статут до три категории изисквания – доходен критерий, социален критерий (в него попада ТЕЛК, пенсионен статус), както и жилищен критерий (включва възраст и статут на обновление на сградите). Тези критерии оценяват енергийните нужди и енергийните разходи на отделните домакинства.
Служебният вицепремиер уточни, че тези промени в Закона на енергетиката в момента се финализират, за да се кодифицира дефиницията. Предстоят още няколко стъпки, за да се „изчистят“ юридически промените и те да функционират по най-добрия начин. Работи се и по проекта на наредба по този въпрос, допълни Атанас Пеканов.
