Кога Украйна стана точка на възпламеняване?

Украйна винаги е била национално разделена. Северозападна и Централна Украйна, които някога са били част от Полско-Литовската общност, а после и от Австро-Унгарската империя, винаги са били обърнати към Европа. Югоизтокът, дълго време част от Руската империя, винаги е бил обърнат на Изток, към Русия. Исторически Западна Украйна е гласувала за президентски кандидати с европейски ориентирана политика, а Източна Украйна е гласувала за президенти с руско ориентирана политика. Страната е в плен на тази дърпаница на въже и рискува да бъде раздрана на две.

Разкъсването става драматично след преврата през 2014 г., който е спонсориран и подкрепен от Съединените щати. Този преврат е замислен, за да смени угодния на Русия президент с избран от Съединените щати президент и Украйна да бъде придърпана по-близко до европейската и натовска сфера на сигурност.

Сцената за преврата беше подготвена, когато Украйна трябваше да направи избора си за икономически съюз с Европейския съюз или с Русия. И както географията и историята биха предсказали, украинците бяха разделени почти поравно. Когато САЩ и ЕС отхвърлиха предложението на Путин, което щеше хем да помогне на Украйна, хем да я принуди да избере, съдбоносното дърпане на въжето започна.

Офертата на ЕС беше de facto членство в НАТО, облечено в икономическа опаковка. Принстънският почетен професор по руски изследвания Стивън Коен казва, че предложението на Европейския съюз също „включваше разпоредби на „политиката за сигурност…, които очевидно биха подчинили Украйна на НАТО“. Разпоредбите задължаваха Украйна да „се придържа към „военната политика и политиката за сигурност“ на Европа“. Член 4 от Споразумението за асоцииране на Украйна гласи, че споразумението ще насърчи постепенното сближаване по въпросите на външните работи и сигурността, с цел все по-активно включване на Украйна в европейското пространство за сигурност.“ Член 7 от Споразумението говори за сближаване на сигурността и отбраната, а член 10 допълва, че „страните ще изследват потенциала за военно и технологично сътрудничество“.

В последвалия преврат Съединените щати избраха и поставиха президент, който гледаше на Запад към Европа и Америка.

След като Украйна беше издърпана в американската сфера, Путин изтегли Русия от спазваната политика след Студената война и се противопостави на водения от САЩ еднополярен свят. Русия анексира Крим и войната между Донбас на Изток и Киев и Западна Украйна започна.

Но Украйна стана точка на възпламеняване много преди това.

На теория винаги се е знаело, че Украйна е потенциална точка на възпламеняване. Ето защо вътрешен проектодокумент на Съединените щати от 1991 г. препоръчва оставянето на „възможността Украйна да се присъедини към съюзническата програма на НАТО“ за „по-късен момент“. През 1993 г. Великобритания предупреждава съветника на Клинтън по въпросите на националната сигурност Антъни Лейк, че „разширяването на НАТО с включване на Украйна ще пресече най-червената от червените линии на Русия“. Ричард Холбрук, който агресивно настоява за експанзия на НАТО, отговаря, че НАТО е „алианс, в който Украйна вероятно никога няма да влезе“.

В един забравен по-ранен епизод тогавашният посланик на САЩ в Москва Уилям Бърнс докладва на Кондолиза Райс, че „Влизането на Украйна в НАТО е най-голямата от всички червени линии на руския елит (не само на Путин). Още не съм намерил нито един човек, който да гледа на влизането на Украйна в НАТО като на нещо различно от директно предизвикателство към руските интереси. Днешна Русия ще отговори.“

Теорията се премести в практическата сфера през 2008 г., на срещата на върха на НАТО в Букурещ. В опит да ускори членството на Грузия и Украйна в НАТО президентът Буш приканва събранието да „приветства Грузия и Украйна в Плана за действие за членство“. Неговият опит е блокиран от германския канцлер Ангела Меркел и от френския президент Никола Саркози. Като компромис, на Грузия и Украйна е гарантирано евентуално членство: „НАТО приветства евроатлантическите аспирации на Грузия и Украйна за членство. Днес се съгласяваме, че тези държави ще станат членки на НАТО“.

Руското ръководство даде ясно да се разбере, че гледа на това обещание като на екзистенциална заплаха. Путин предупреди, че членство на Грузия и Украйна в НАТО е „директна заплаха“ за руската сигурност. Джон Миършаймър цитира руски журналист, който описва, че Путин е „побеснял от гняв“ и е предупредил, че „ако Украйна влезе в НАТО, това ще стане без Крим и Източните региони. Тя просто ще се разпадне“.

Още по-рано украинската вътрешна политика беше започнала да сигнализира приближаващата криза. Виктор Янукович, кандидатът на руско-ориентирания Изток изгуби президентските избори през 2004 г. от Виктор Юшченко, подкрепата за когото идваше от Западните региони, клонящи към ЕС и НАТО.

Държавният секретар на САЩ Мадлин Олбрайт се ръкува с тогавашния украински премиер Виктор Юшченко през май 2000 г. в Държавния департамент във Вашингтон (Manny Ceneta/AFP via Getty Images)

Путин ясно изрази подкрепата си за Янукович. Той отиде в Киев, за да подкрепи кампанията му. Той публично му пожела успех. Той похвали икономическите дейности на кабинета на Янукович. В книгата си „Путин“ Филип Шорт пише, че политическият стратег на Кремъл Глеб Павловски се премества в Киев, за да съветва предизборния щаб на Янукович.

Първият тур завършва с 39,87% на 39,32% в полза на Юшченко. Изборите влизат във втори тур. С фрапираща измама на втория тур очевидната победа на Янукович е отхвърлена от Върховния съд на Украйна.

В сравнение с намесата на режима на Путин, подкрепата на Съединените щати за Юшченко беше много по-слабо отразена от медиите. Филип Шорт пише, че през тази изборна година Джордж У. Буш, Хенри Кисинджър и Джон Маккейн са посетили Украйна, за да изяснят предпочитания от тях резултат. Буш „изпрати председателя на сенатската Комисия по външните работи Ричард Лугар в Киев като негов личен емисар“. Шорт пише още, че Збигнев Бжежински, който беше съветник по националната сигурност на Картър, отива още по-далеч и настоява „колко е важно отделянето на Украйна от руската прегръдка“.

Изборите от 2004 г. се трансформират във война на дърпане на въжето между Съединените щати и Украйна. Може би тъкмо тогава Украйна за първи път става точката на възпламеняване на нещо, което ще се превърне в нова Студена война.

Предпочитаният от Запада кандидат Юшченко печели новите избори. Путин казва „Те крадат Украйна изпод краката ми.“

Източник: theamericanconservative.com