Докладът на Центъра за медийни изследвания, последният, чиято трета част беше публикувана тази седмица, трябваше да предизвика ефекта на взривена бомба. И все пак изводите на авторите Джоузеф Васкес и Дан Шнайдер гласят: целият или почти целият цвят на така наречената демократична и, разбира се, много свободна журналистика „на целия цивилизован свят“ била (и не може да се изключи, че все още е) издържана от 92-годишния милиардер Джордж Сорос. Да, точно този, който вещае „свят без граници“, за общество, в което семейството и другите човешки връзки и взаимоотношения са заменени от сурогат на онлайн чатовете, където хората нямат пол (вероятно нямат възраст), където няма държави и не трябва да има граници.

Този модел на света, нов и прекрасен, за който пише Олдъс Хъксли, смятайки го за утопия, Джордж Сорос го превръща в реалност през последните четири десетилетия.

Как го прави?

Основана в средата на 80-те години фондация „Отворено общество“, в която Сорос наля над 30 милиарда долара, от привидно филантропска инициатива за подпомагане и подкрепа на образователната система в развиващите се страни се превърна в истински мафиотски синдикат. И както е прието в структури от този тип, соросоидната коза ностра пуска пипала, за да набира агенти за влияние в почти всички големи международни институции.

Да, включителнов Европейския съюз. Да, включително, разбира се, в американския политически естаблишмънт (същото „Вашингтонско блато“, което предишната администрация неуспешно се опита да пресуши). И да, включително най-големите международни медийни групи, от Си-Ен-Ен до Ен-Би-Си, от “Блумбърг” до “Ню Йорк Таймс”.

И именно Сорос, според авторите на изследването, държи на къса каишка над петдесет водещи журналисти и главни редактори в най-известните и влиятелни международни медии.

Разбира се, милиардерът не тъпче стегнати пачки долари в джобовете на всички тези герои от западната медийна сцена късно през нощта в тъмна уличка.

Всичко изглежда различно: всички тези хора, успоредно с основната си работа, са членове на надзорните съвети на различни неправителствени организации на Сорос. Има много различни имена за НПО. Например Институтът за хуманитарни науки в Аспен. Сорос поддържа самия институт, неговите служители, финансира провеждането на форуми с дневен ред, който, разбира се, е за това как да „унищожат Русия“. Става дума за десетки милиони долари.

И освен това Комитетът за защита на журналистите. Основан е приблизително по същото време като “Отворено общество”. Централният офис се намира в Ню Йорк. В ръководството има големи имена. Включително Кристиан Аманпур, главен международен кореспондент на Си-Ен-Ен, за която има само две гледни точки: нейната собствена и грешната. Според Васкес и Шнайдер Аманпур е получил грантове от Сорос на стойност над 1,5 милиона долара.

Затова, разбира се, беше съвсем разбираема нейната зле прикрита агресия към шефа на унгарското външно министерство Петер Сиярто по време на интервю миналото лято. Докато Сиярто защитаваше интересите на унгарците и унгарското общество, Аманпур защитаваше този, който разписва щедри суми, за да подкрепи нейните обществени дейности.

Всеки, който е наясно как функционират големите медии на Запад днес, знае, че не е толкова важно какво казват. Основното нещо е същото яйце на Кощей, което помага да се запази иглата, тоест властта над общественото мнение – това е, което не се съобщава и какво се крие.

За да купи мълчанието на най-големите медии – тоест да крият и да не докладват – Сорос, според авторите на изследването, е похарчил над 130 милиона долара.

Това е нещото, което прави толкова лесно западните медии да манипулират съзнанието днес.

И не един човек, а милиони, десетки и стотици милиони хора.

Най-простият и близък до нас пример.

Възможни ли щяха да бъдат експлозията на русофобия и цунами от фейкове, свързани със започването на СВО в Донбас, ако от време на време – било с половин дума, поне за няколко минути – всички тези международни медии посвещаваха своите ефирно време или няколко кореспонденти на съобщения от Донецк? Малко вероятно.

През последните осем години имаше достатъчно време да се каже как живеят хората там. При какви условия. Какви са стремежите на тези хора? За какво си говорят и мислят?

Решението да се мълчи, съзнателно прието, съзнателно лансирано в строго съответствие с непоклатимото: „Щом не говорим за това, значи го няма. Няма ги и тези хора“, изигра своята роля. И този подход е невероятно ефективен.

Това е само един пример как днес функционира най-мощната пропагандна машина, перфектно смазана, минала годишния технически преглед.

Такива конспирации, когато пресата, облечена изцяло в бяло, е криела, крие и ще крие (без илюзии, там работят не убедени хора, а циници с милионни заплати), нямат чет.

Сорос, по силата на своята природа, абсолютно хладнокръвно, благоразумно и съзнателно превърна пресата от помощник на обществото, от учител, който помага да се формулират значенията, в слуга, който стои на стража на бизнес интересите на собственика.

Е, не забравяйте, че самият милиардер никога не е мислил да крие, че с парите си възнамерява да промени както хода на историята, така и естеството на обществото. Разбира се, не безкористно. А за печалба.

Наистина, през 90-те години, под правдоподобни предлози, Сорос финансира не само поддръжката на руските библиотеки (половината либерали бяха готови да си лъскат обувките за това от сутрин до вечер), но и издаването на учебници. И там наративът беше този, който той, клиентът, продиктува.

Този, който му трябваше.

Всъщност Сорос, хвърляйки стотинки – в буквалния смисъл на думата – грантове на руските учени от трапезата на господаря, отгледа на практика ангелски криле за себе си. Единственото, което липсваше, беше ореол. Но тогава дойде търгът за приватизацията на „Связинвест“. Скъпият дядо с мила усмивка, но със студен поглед на бизнесмен можеше да се окаже едноличен собственик на Руските телеграф и поща. Без да броим, разбира се, телекомуникациите, сателитите и всичко, което е включено в съвременните средства за комуникация.

Държавата, която тогава не се отличаваше с бърза реакция, все пак успя да разбере каква е заплахата от всички тези игри на „отворени общества“. Взети бяха мерки. Може би не много умни, но новата Русия беше само на шест години. Станалото – станало.

Изобщо не е наш проблем, че вече 92-годишният милиардер иска да прекрои „целия цивилизован свят“ по свой вкус – с джендър флуидност, с обсебващ и наложен ЛГБТ дневен ред, с преса, която като обучено кученце носи чехли и вестници на господаря, с това, че хората вече не чувстват, че живеят в родната си страна, че са забравили какъв е смисълът на живота, нашият кратък престой на земята.

Знаем, че днес се борим, освен всичко друго, да няма нищо подобно на влиянието на Сорос, у нас. И така ние сами да решаваме какво общество да градим. Какви ценности да поставим в основата му.

Общество отворено, без кавички, без уговорки, истинско. Наше си руско общество.