След като преди седмица една от големите и значими за системата банки се срина, финансовите институции и регулаторните органи трябваше да се борят, за да предотвратят разпространяването на банковата криза.
Credit Suisse, която от десетилетия беше жертва на лошо управление, скандали и лоши залози, най-накрая се поддаде на зараждащата се световна банкова криза. Шеметно бързото поглъщане от конкурентната UBS, организирано от швейцарските власти в неделя, отстрани едно огромно клатещо се домино от масата. Часове по-късно група централни банки от цял свят ускориха движението на щатски долари в световната финансова система, за да поддържат потока от заеми за домакинствата и бизнеса и да подкрепят основните световни икономики.
Въпросът, на който инвеститорите и изнервените клиенти искат да получат отговор тази седмица, е: Какво следва? Ще паднат ли и други банки или ще бъдат спасени? Ще бъдат ли принудени регулаторите да се намесят с нови спасителни планове?
В Съединените щати банковата криза започна преди почти две седмици с внезапните фалити на Silicon Valley Bank и Signature Bank в рамките на три дни. Това предизвика шокови вълни в световната банкова система.
Регионални банки с профил, подобен на SVB, сред които First Republic Bank (FRC), PacWest (PACW) и Western Alliance (WAL), се колебаеха на ръба през последната седмица. Разтревожени клиенти изтеглиха десетки милиарди долари в брой от по-малките банки и ги прехвърлиха в по-големи институции, които са по-добре капитализирани.
За да изплатят на клиентите теглените суми, регионалните банки се опитват да намерят достатъчно пари в брой. Преди седмица First Republic получи заем от JP Morgan Chase в размер на 70 милиарда долара, а в четвъртък – още 30 милиарда долара от консорциум от 11 банки, организиран от регулаторните органи на САЩ. Оказа се, че това все още не е достатъчно и акциите на First Republic паднаха с още 33% в петък.
В петък вечерта Moody’s понижи кредитния рейтинг на First Republic до „junk“, а в неделя S&P намали рейтинга на банката на „junk“. Moody’s коментира, че понижаването на рейтинга отразява влошаването на финансовия профил на банката и „значителните предизвикателства“, пред които е изправена, поради зависимостта си от по-краткосрочно и по-скъпо финансиране, тъй като клиентите изтеглят парите си.
Много други банки, чиято самоличност ще остане неизвестна още дълго време, поискаха спешни заеми от Федералния резерв през изминалата седмица. През този период от сконтовия прозорец на ФЕД банките са заели рекордните 153 милиарда долара и това е била последна възможност за тях да получат бърз достъп до пари в брой.
Добри новини и лоши новини
Добрата новина: Тези заеми не означават, че в основата на глобалната банкова система нещо не е наред. Нито една от банките, които са взели заем от сконтовия прозорец на ФЕД, не е взела заем при условията на вторичен кредит – спешни, овърнайт заеми, които помагат на банките в дълбоки затруднения да не угасят осветлението. Тези заеми са свързани със строги ограничения и по-голям надзор от страна на ФЕД.
Фактът, че предоставените от ФЕД заеми са първични, „показва, че банковите надзорници в САЩ смятат банките, които се нуждаят от спешна подкрепа, за „здрави“ и не са изложени на повишен риск от неизбежен фалит“, отбеляза Джил Цетина, анализатор на Moody’s в бележка до инвеститорите в петък.
Световните финансови регулатори са съгласни с това, като използват всяка възможност, за да крещят от върха на планината, че банковата система е сигурна, здрава и пълна с пари.
Лошата новина: Банките може и да са здрави като цяло, но всички тези заеми показват колко силно е напрежението във финансовата система в момента.
Напрежението означава, че банките може да се втвърдят по отношение на отпускането на заеми, което ще доведе до по-строг контрол върху кредитоспособността на кредитополучателите. Това означава по-малко ипотечни кредити и по-малко парични потоци за бизнеса, което може да забави световната икономика и потенциално да доведе до рецесия.
Ето защо централните банки се намесиха в неделя. Координираните им действия, каквито светът не е виждал от европейската дългова криза преди десет години, представляват първата индикация, че банковата криза може да има дълготрайни и вредни последици за световната икономика.
Как ще приключи това?
Решението би било клиентите да спрат да теглят депозитите си. Но банковата система и регулаторите ще трябва да успокоят страховете, преди това да се случи в цялата система.
Ето защо все по-често се чуват призиви американските власти да гарантират всички депозити на клиенти, независимо дали са застраховани или не. Федералната корпорация за депозитно застраховане (ФКДЗ) на САЩ застрахова депозитите в отговарящите на условията банки до 250 000 долара на депозит. Европейските страни оперират по сходна програма.
Ако регулаторните органи застраховат всички депозити от всякакъв размер, подобно на начина, по който това стана с клиентите на Silicon Valley Bank и Signature след фалита на тези банки, това може да даде на клиентите увереност, че парите им са в безопасност в регионалните банки.
В петък Moody’s заяви, че има „голяма вероятност“ федералните регулатори да се позоват на изключението за системен риск, за да защитят всички незастраховани вложители във First Republic. Ако регулаторите направят изключение за още само една банка, това би означавало да се спасят всички закъсали банки.
Властите в САЩ може да не са склонни да направят това, ако има шанс системата да се справи сама с проблемите си. При очертаващата се криза с тавана на дълга и интензивния контрол върху използването на пари на данъкоплатците за финансиране на нещо, което наподобява спасяване, администрацията на Байдън почти сигурно ще предпочете органично решение на кризата.
Има някои доказателства, че това може би започва да се случва.
Western Alliance, която съобщи за голям брой тегления миналата седмица, и Charles Schwab, която по-рано през седмицата съобщи, че средните маржин салда са намалели с 28% в края на февруари в сравнение с февруари 2022 г., се опитаха да успокоят клиентите и инвеститорите, като заявиха, че депозитите са били сравнително стабилни през последните няколко дни и са останали достатъчно ликвидни – което означава, че разполагат с достатъчно парични средста, за да продължат да финансират операциите си.
Американски служител заяви пред CNN, че през последните дни депозитите в малки и средни американски банки са се стабилизирали, като изходящите потоци са се забавили, спрели или в някои случаи са се обърнали.
Проблемите на Credit Suisse, които се трупат от години, не са свързани с неотдавнашното изтичане на депозити в американските банки. Но след като UBS се притече на помощ на Credit Suisse, а потокът от теглене на депозити от регионалните банки в САЩ отслабна и централните банки се опитаха да осигурят повече долари, за да поддържат кредитирането на банките, има надежда, че настоящата банкова криза ще отшуми и светът ще избегне икономически спад.
Едно нещо е сигурно: това все още не е приключило.
Източник: CNN
