Полиция брани идентичност

Отказът евродепутатът Андрей Ковачев да бъде пуснат в Северна Македония сведе добросъседството до униформен произвол

Имам всички основания да се сърдя на македонските власти. За кой ли път? Бях се приготвил да пиша по някои други теми от последните дни в Западните Балкани, далеч по-сериозни и симптоматични за болестите на обществата при съседите ни, като например стрелбите и масовите убийства в Сърбия.

След толкова жертви чак сега се сетиха да се опитат да съберат огромното количество оръжие, останало в домовете на сърбите след онези кръвопролитни войни от началото на 90-те години на миналия век. Толкова години не си дадоха сметка, че раните от онези времена не минават толкова лесно, че и новите поколения ще бъдат част от усещането на провал на цялата нация и държава, което политиците продължават да насаждат. Единият стрелец е дете, другият е младеж, но и двамата са родени далеч след Дейтънския договор, ако го приемем за вододел на драмата при разпада на някогашната СФРЮ.

Оръжие ще прибират. Я, да погледнат към септември 2001 г., когато в Република Македония в операцията „Есенна жътва“ се наеха да съберат калашниците на бунтовниците от Армията за национално освобождение като част от умиротворяването на страната. И какво – само музейни експонати, нищо повече. И до днес сватба на албанци не минава без канонада от изстрели във въздуха…

И друго бях си приготвил. Например, за девалвацията на определението „исторически“ за резултатите от срещите на президента на Сърбия Александър Вучич и премиера на Косово Албин Курти, която с всеки изминат техен разговор все повече намалява ентусиазма на европейските дипломати, че решение ще бъде намерено. Пак се видяха в Брюксел, пак застанаха от двете страни на идеята за признаването на косовските документи и регистрации на превозните средства срещу създаването на Съюза на сръбските общини. Вучич играе играта си, Курти се гъне, а резултат няма. И все повече се налага въпросът дали единият от посредниците в диалога – шефът на европейската дипломация Жозеп Борел е достатъчно обективен и безпристрастен в медиаторството си с оглед държавата, от която идва – Испания, която все още е една от петте членки на ЕС, непризнали независимостта на Косово.

И за трето се бях приготвил. Предстоящите местни избори в Албания на 14 май, които отприщиха цялата негативна енергия и противопоставяне в политическия живот в държавата, та да се чуди човек кметове и общински съвети ли ще се избират или централната власт ще се овладява. Кипят Западните Балкани, а ние се занимаваме – с  какво?

Ние се занимаваме с поредната провокация на македонските власти, този път уредена на граничния пункт „Златарево“-Ново село. Там граничните полицаи не допуснаха евродепутата Андрей Ковачев да влезе в съседната държава, за да отиде на поклонението на гробищата в Ново село, както всяка година на 6 май. Бил част от някакъв списък за допуск на български граждани, които не признавали идентичността на македонците, нещо такова. Мярката била само за 24 часа, доколкото разбрах, точно толкова, колкото да провали участието на Ковачев в панихидата на гробищата. Не го задържали, не му сложили „черен печат“ в паспорта, с други думи, мерките били далече по-меки от тези, които бяха предприети към български граждани на 4 февруари по граничните пунктове.

Заедно с Ковачев били още четирима други граждани, които също били спрени. Един от тях е д-р Милен Врабевски, човекът, с чиито лични средства въпросните гробища в Ново село бяха възстановени, бяха превърнати в място за поклонение и признателност за подвига и саможертвата на българските войници и офицери, в това число и доста от тях родени на територията на днешна Северна Македония, по време на Първата световна война. (Чакай, да взема да намаля температурата на изказа си, че току виж и на мен ми лепнали епитета „великобългарски шовинист“, както се случи тези дни по повод едни изказвания в Народното събрание. Освен, че ми стана смешно, си дадох сметка, че това е още един повод от поредицата примери, в които се доказва близостта ни, дори еднаквостта ни с македонците. Със същата лекота, както оттатък лепят етикета „предател“, при нас размахват това „великобългарски шовинист“.)

Работата е толкова прозрачна и щеше да бъде много смешна, ако не внасяше допълнителен смут и напрежение в и без това деликатните отношения между нашите две държави в този момент. Андрей Ковачев ще се оправи, той е достатъчно дълго време в политиката и няколко мандата в Европейския парламент, има достатъчно добри позиции там, за да представи истината за поведението на македонските власти сред своите колеги и институции.

Но да се чуди човек на местните хора с какъв акъл тръгват към подобни демонстрации? Хитро измислено: някакви гранични полицаи размахват забранителен списък, техният шеф, вътрешният министър Оливер Спасовски се крие, президентът им в същото време е в Лондон да коронясва Чарлз, премиерът Ковачевски пък е в Ню Йорк да говори пред ООН, компания му прави външният министър Буяр Османи, който сега се прави на ни чул, ни видял и не разбрал за какво става дума. Провинциални номера от селските вечеринки.

Но не си ли дават сметка в Скопие за отражението на този случай в европейските институции, защото очевидно реакцията на българската държава и на нейните институции не ги притеснява. Те са свикнали на непоследователността на София, на зависимостите на някои политици и политически партии от външни фактори, определящи отношението към номерата на техните „колеги“ край Вардар. Евродепутатът Илхан Кючюк препоръча основната реакция да бъде от страна на българското посолство в Скопие, а и от евродепутатите, колеги на Ковачев. Само не мога да си представя каква би могла да бъде подобна реакция на мисията ни? Посланикът ни ще отиде при Спасовски, ако го приеме, разбира се, и ще му се скара за поведението на граничните полицаи? Хайде, стига смешки.

Илхан има толкова и такива връзки в Скопие, на такава важна позиция по отношение оценките за готовността на Северна Македония по европейския път е, че неговата дума може да тежи повече от каквато и да е дипломатическа акция от посолството ни. Така че, моля, да не дава подобни препоръки, а наистина да информира своите колеги в Европарламента за това как една държава, кандидат за членство, се държи по отношение на нейна съседка, членка на ЕС. И да посочи, че балканските нрави, с които често се опитваме да оправдаме някои свои специфични действия, в случая не могат да бъдат приети като израз на добросъседство и взаимно доверие.

Преди години, в началото на 90-те се чудехме как така полицията и вътрешното министерство в Скопие са тези, които дават разрешения за това дали едно печатно издание може да се разпространява там или не. Несъществуващият вече ежедневник „Континент“ от София бе влязъл в такъв списък и тръгна да се продава из Република Македония. Що се чудим тогава, че и сега полицията спира по границата хора с мотива, че не признавали македонската идентичност. Ако една държава я е докарала дотам, значи нещо не е наред в самото разбиране и за ролята на полицията, и за стабилността на идентичността.