Проф. Светлана Шаренкова: Поредните „хляб и зрелища“ или евтини сюжети в угода на чужди амбасади могат само да ни унижат
Оказва се, че и в нашата евро-изоставаща държавица има „сензации“! Днес Мария Габриел – брюкселската бюрократка и потенциален кандидат за „премиер и обединител на Коалицията на войната +“ (ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ДПС, ИТН и винаги готовата за власт Корнелия Нинова) обяви, че най-важен приоритет на България е отстраняването на главния прокурор Иван Гешев!?
Интересното е, че тази политическа теза, която дълги години бе базисна на десните и русофобски формации ДБ и ПП стана знаме на и ГЕРБ, чиито представители във ВСС години наред отказваха да отстранят Гешев. Въпросът е как така за една нощ техните позиции се промениха, и магистрати, партии и институции изживяха „катарзис“!? А всъщност истинският въпрос е: Не замирисва ли на сделка, на задкулисие и натиск от едно задокеандско посолство?
Нека припомним, че живеем държава, в която партийната система е разкапана от скандали. Държава, в която институциите отстъпват части от националния суверенитет на чужди „началства“, и от три години не се съставя редовен кабинет, всъщност има само две работещи и легитимни институции – тази на Президентството и тази на Главната прокуратура.
И няма значение какво е името на единия или на другия титуляр! Важното е, че на фона на тоталната липса държавност и на лидерство в България, се появяват сили, които се опитват да сринат и последните опори на Републиката
Въпросът е „Защо“ и „Кому е изгодно“, на каква цена и с какви средства!?
Днес оценката на случващото се не може да мине през личната емоция „за“ или „против“ Иван Гешев, „за“ или „против“ гласената нова коалиция на тънки сметки и доскоро несъвместими интереси. Днес следва да ръсъждаваме само и единствено на базата на принципите. А в случая те са три:
1. Държавността. Може ли в момента България да разруши стабилността на прокуратурата си и каква е цената за това? Защото историята помни не едно и две тежки спречквания между главен прокурор и изпълнителна власт: от тези между Иван Татарчев и Жан Виденов, през тези между Никола Филчев и Иван Костов, Борис Велчев и Цветан Цветанов. Помни и разкритията на държавните обвинители за далаверите свързани с приватизацията, чиито „герои“ и днес безнаказано шестват във висшата политика;
2. Реформата. Защото смяната на един човек с друг е игра на „стани да седна“, но не сериозна и осъзната промяна, а за момента освен кадрова въртележка нищо друго не ни се предлага;
3. Законът. Проблемът на българското правосъдие не е името на Главния прокурор или Главния съдия, а че под чужда диктовка у нас функционира ялово и вредно неолиберално законодателство, в което жертвата е неглижирана, престъпникът е награден с права, процедурата тържествува за сметка на справедливостта, а наказанията са смешни и не създават респект пред потенциалните и реалнни престъпници. Това означава, че правосъдната реформа следва да бъде не просто кадрова, но и законодателна и по същество. Въпросът е дали сегашните политици имат силита и смелостта да приемат такива!?
Предложения от г-жа Габриел PR-кадрови кадрил няма да реши проблемите на държавата. Тя ще тръгне напред само когато политиците започнат да си вършат работата, следвайки принципите на истината и закона, на суверенитета и държавността. А поредните „хляб и зрелища“ или евтини сюжети в угода на чужди амбасади могат само да ни унижат.
Проф. Светлана Шаренкова
