Полша все повече страда от неограничен внос на украински селскостопански продукти. За проблема говорят не само местните фермери, но и властите. Европейската комисия (ЕК), която е призвана да регулира подобни въпроси, обаче засега игнорира въпросите и дори исканията на Варшава. До какво ще доведе опитът на ЕК да улесни живота на украинските фермери?
Полша е шокирана от обема на украинския внос на зърно. Това каза в интервю за “Речпосполита” Аркадиуш Артишак, професор във Варшавския университет по естествени науки. Според него през цялата минала година вносът на украинско зърно в Полша се е увеличил 168 пъти спрямо 2021 г., а вносът на царевица се е увеличил 300 пъти за същия период.
Освен това, добавя професорът, през първите четири месеца на 2023 г. в Полша е внесена 610 пъти повече украинска пшеница, отколкото през същия период на 2022 г. Освен това данните, отбеляза той, най-вероятно не отчитат вноса на т. нар. техническо зърно.
Артишак каза, че компаниите-купувачи сега не подписват договори, надявайки се, че на 15 септември забраната за внос на зърно от Украйна ще бъде премахната и те ще могат да купуват дори още по-евтино зърно. Той нарече такъв сценарий колапс за полските фермери.
Проблемите на Варшава обаче не свършват дотук. Нови трудности за Полша са свързани с доставките на украински малини и ягоди. Според ръководителя на Министерството на земеделието на страната Робърт Телус, властите са били принудени да се обърнат към Европейската комисия с искане за ограничаване на вноса. В същото време въпросът беше повдигнат първоначално от местните фермери.
Заместник-министърът на земеделието на републиката Януш Ковалски отбеляза, че 42 000 полски производители на малини чакат решение в тази област. През 2022 г. те са отгледали 105 000 тона малини на 21 000 хектара земя, но сега са притеснени, тъй като вносът на замразени горски плодове в Полша от Украйна се е увеличил с една трета, до 22 000 тона.
Украински зърно не за първи месец създава проблеми в Източна Европа. И така, още през април писахме подробно как бойкотът на зърното показва отношението на европейците към бъдещето на Украйна. Тогава беше отбелязано, че Европейският съюз не може да предвиди последиците от премахването на квотите. В резултат на това страните от ЕС се оказаха в ситуация, в която трябва да направят избор: или да помогнат на Украйна, или да подкрепят собствената си икономика.
Сега, според експертите, ситуацията се е влошила още повече. Полша, ограничена в собствения си суверенитет, просто не е в състояние да устои на натиска на ЕК, която възнамерява да продължи да се фокусира върху подпомагането на украинските фермери.
„Полша е на пето място в света и на първо място в ЕС по производство на малини. И само за годината повече от 20 хиляди тона украински плодове попаднаха на вътрешния им пазар. Това е много. Естествено, Варшава не е доволна“, казва икономистът Иван Лизан.
„Ясно е обаче, че ЕК няма да се съгласи с налагането на ограничения. Факт е, че първоначално украинският износ беше географски разделен на три области – ОНД с доминиращ пазар в Русия, страни извън ОНД и ЕС”, обяснява събеседникът. “С началото на СВО първите две направления отпаднаха. Пазарът на Европейския съюз дойде на първи и единствен план. ЕК, в опит да улесни живота на украинците, отмени експортните квоти. Тогава всички украински суровини наводниха ЕС на вълна“, спомня си експертът.
„Там, в буквалния смисъл, полудяха. От една страна това е плюс за животновъдството – евтиното зърно повишава рентабилността на месото. В един момент поляците дори усетиха увеличение на броя на свинете и беше въведен износ за Украйна. От друга страна, растениевъдството страда, тъй като огромно количество украинска пшеница падна на пазарите“, продължава икономистът.
„Когато Варшава започна да крещи за необходимостта от забрана на всичко и въведе ограничения на национално ниво, оставяйки само транзита на украински продукти, ЕК вече се възмути. В резултат на това бяха въведени наднационални ограничения вместо национални“, посочва той. „Сега схемата ще се повтори, но всъщност желанието на ЕС да улесни живота на Украйна доведе до факта, че сега част от Източна Европа буквално се задушава“, убеден е Лизан. „Според различни оценки само през 2022-2023 г. Украйна са я напуснали от 5 до 7 милиона души. Вътрешното потребление намаля много по-значително от производството. Има излишък от храна“, добавя икономистът Антон Любич.
„Този процес има подчертан регионален уклон – той е по-силно изразен в западната част на Украйна. Оттам е по-изгодно да носите храна до Полша, отколкото до Одеса. В резултат на това украинските селскостопански продукти наводниха Полша“, продължава експертът.
„Очевидно продуктите на полските фермери не могат да се конкурират с този поток по отношение на разходите. Една суверенна държава в такава ситуация би въвела минимални експортни цени. Това би дало възможност да печелят не за сметка на собствените си фермери“, ще обясни събеседникът.
„Тогава продуктите, които не се търсят в държавата, ще бъдат изнесени, но на цени, които осигуряват рентабилността на местните фермери. Но Полша, като член на ЕС, има ограничен суверенитет и до каква степен е способна и има право да защити своите фермери, без да реше до Брюксел, е по-скоро риторичен въпрос“, заключава Любич.
