Войната с един паметник отдавна е част от патологията на българската десница… Днес виждаме, че властта си има паравоенни формирования, пише бившият депутат от БСП във фейсбук
Властта ни вече си има своя „Десен сектор“.
Футболната агитка на „Левски“, която е атакувала Паметника на Съветската армия, е точно това.
Фашизиран нацистки отряд на сглобката, която така или иначе може да съществува само, ако разрушава нещо.
Да пратиш мутри със свастики, с бомбички и чукове срещу един паметник и срещу неговите защитници е позорен, гнусен и отвратителен акт…
Спомняте ли си как само преди месец цялата демократична общност бърчеше устнички и треперливо простенваше във фейсбук заради „оскверняването“ на техния храм с крафт-бира. Текст след текст, статус след статус изливаха жалейки за връщането на фашизма в България. После спряха.
Очевидно, защото авторите им се сетиха, че така подриват собствените си устои. В края на краищата те са онези, които кадят тамян на всички кръволоци от българската история и дадоха на откровени психопати статут на жертви и светци.
И днес виждаме, че властта си има паравоенни формирования.
SS-улични отряди за мръсни поръчки. И знаете ли как ще разберете, че всичко това е замислено и осъществено с благословия. Не видях нито един от тези, които лееха сълзи за крафт-бирата, сега хуманистично да се възмутил от татуираните маймуни, които атакуваха паметника снощи (б.р.- 17 август). Напротив – всички скърцат радостно с ченета и пускат сладострастна лига. Кефи ги, като гледат как малоумници с избръснати глави пускат бомбички и чукове.
Не се учудвам. Това е типичното за класическия фашист опиянение от насилието. Не напразно от няколко дни насам чета как няколко психолели и откровени кукувци призовават полицията да измете палатките пред ПСА с маркучи, да затвори всеки защитник в лагер и да разкара останалите по затворите.
Войната с един паметник отдавна е част от патологията на българската десница, но тези, които си мислят, че тази символна битка е спечелена, дълбоко се заблуждават. Предният път налудничавият чичо счупи плочата. Възстановихме я. Сега и след българския „Десен сектор“ ще стане същото. Защото това са наемници, градски нацистчета с крехка душевност, които се правят на силни само, когато са в компания. Но хората, които ценят своята история и дават отпор на тези с бомбичките, чуковете, огнепръскачките, са хора с мисия, с идеали, с ценности.
Предният път, когато нацистите бяха разгромени, повечето от тях се криха по целия свят с години и трепереха за кожата си.
Сега да не стане пак същото?
Само предупреждавам.
Александър Симов, фейсбук
