В момента съм в Ирак, където се провежда едно от най-многолюдните събития в света, траурната процесия Арбейн.

Багдад среща традиционните за това време 43 градуса жега на сянка. „Ти си идвал тук само през есента. Нямаш представа какво се случи тук преди няколко седмици“, казва моят колега Ясер, който посреща група поклонници от Иран, Пакистан, Индия и Йемен на летището. Топлинният удар е най-малката им грижа. Те са щастливи, че днес са стигнали до светата земя. В крайна сметка предстои значимо събитие – масовият погребален марш на Арбейн.

Работата на полицията и спецслужбите тези дни е преминала на засилен режим и има причини за това. От много години иракският град Кербала, където се стичат милиони поклонници, е мишена на терористите. Това обаче изобщо не притеснява вярващите. „Знаете, че не тръгваме на поклонението заради себе си. Освен това нищо в този живот не зависи от нас ”, отбелязва философски Ясер, оставяйки ирански жени, увити в черно с деца, да отидат напред в автобуса. „Не мисля, че има от какво да се страхуваме. Днес Ирак е по-безопасен от всякога.“

На какво се основава заключението на моя спътник не е съвсем ясно. Но той говореше много уверено и това е успокояващо.

Арбейн

Арбаин (от арабски – „четиридесет“, „четиридесети ден“) е една от най-масовите процесии в света. На 5-6 септември повече от 30 милиона вярващи от цял свят ще преминат пеша от свещения за шиитските мюсюлмани град Ан-Наджаф до град Кербала. Това са приблизително 82 километра. В жегата. За щастие през цялото пътуване хората са нахранени и напоени. Има и перални, ателиета, пунктове за първа помощ и дори места, където уморените поклонници получават масаж на краката. Разбира се, всичко е безплатно. И всичко това, за да може максимален брой хора да стигнат до гроба на имам Хюсеин, внук на пророка Мохамед, който загива като мъченик по тези места по време на битка на 10 октомври 680 г.

Всичко започна с факта, че Хюсеин не иска да положи клетва за вярност към тогавашния владетел Язид, когото смята за недостоен за титлата халиф. Тогава армията на Язид от няколко десетки хиляди меча атакува лагера на Хюсеин, в който има само 72 души. Всички обитатели на лагера са жестоко избити. Включително и правнуците на пророка Мохамед. Оттогава повече от 14 века траурните церемонии, посветени на мъченическата смърт на имам Хюсеин, събират милиони шиити.

Традиция на съпротивата

Всъщност трагедията, която се случва в иракската Кербала през VII век, се възприема от мюсюлманите не само като историческо събитие, но и като символ на борбата срещу несправедливостта. И това е много актуално днес за иракчаните и за хората от региона като цяло. В крайна сметка целият им живот е постоянна борба срещу нашествениците, тероризма, бедността и лишенията. Има дори неофициален регионален съюз на държави и политически организации, наречен Оста на съпротивата, който включва Иран, Ирак, Сирия, Палестина и Ливан.

Не е изненадващо, че в такава трудна ситуация като тази на иракчаните и техните съседи, вярата и свързаната с нея вековна традиция само се укрепват. Както и враждебност към онези, които дълги години застрашават сигурността на региона. Въпреки недоволството на иракчани и сирийци, САЩ и НАТО продължават да бъдат в тези страни, оказвайки силен натиск върху тяхната политика и икономика.

Престъпление без наказание

Този март се навършиха 20 години от началото на военната инвазия в Ирак. Досега Съединените щати и коалицията под тяхно ръководство не са компенсирали нанесените щети и не са подведени под отговорност за множество нарушения на човешките права. Американските войници са отговорни за огромен брой военни престъпления – изтезания, убийства, тайно задържане, тормоз и унижение.

Бивши затворници от скандалния затвор “Абу Гариб” съобщават, че са били държани будни, принуждавани да се събличат, държани са гладни и жадни, непрекъснато са се подигравали на екзекуциите и дори изнасилвани. В същото време нито една от американските администрации не пожела да проведе адекватно разследване и да накаже виновните.

Да, обикновените военни бяха дадени на военен трибунал. Висшите и дори средни чинове обаче не носят никаква отговорност. Иракчани, опитващи се сами да получат справедливост в американските съдилища, откриха, че системата просто не работи.

Вековната традиция на Арбейн все още обединява милиони мюсюлмани от цял свят. Тъжно е, но се подхранва от общи трагедии – тази, която се случва през далечната 680 г. в Кербала, разделяща окончателно мюсюлманската общност на шиити и сунити, и тази, която се разиграва днес пред очите ни. Независимо дали става въпрос за нахлуването в Афганистан и Ирак, прословутата Арабска пролет или създаването на терористични организации, предназначени да унищожат исляма и мюсюлманите отвътре. Между другото, това обяснява факта, че повечето от поклонниците, с които успях да обсъдя политиката, безусловно подкрепят Русия в руско-украинския конфликт. Дори и само заради съотношението на силите.

„Ние познаваме добре историята и разбираме какво се случи с Украйна. За нас е показателно, че тези, които вчера разрушиха градовете ни и избиха децата ни, веднага застанаха на страната на Киев. И Иран е на ваша страна“, казва Мохамед, учител по история от Багдад, когото срещнахме на път за Кербала. „Винаги казвам на моите ученици, че всеки, който се бори срещу САЩ, по определение е на страната на истината и трябва да бъде подкрепен от нас без допълнителни въпроси. И ви уверявам, че този възглед за ситуацията като цяло преобладава в Ирак и извън него”, допълни той.

Арбейн не е само история. Става дума и за днешното съзнание.

Превод: В. Сергеев