На XVI Евразийски икономически форум във Верона призоваха да се предотврати дехуманизацията на нациите
Теоретизирането за изграждането не на „дивния прекрасен нов свят“ с генетично програмирано консуматорско общество (според Олдъс Хъксли), а на наистина „светло бъдеще“ без кавички би могло да изпълни до краен предел последната сесия на XVI Евразийския икономически форум във Верона, който се състоя на 3-4 ноември в Самарканд (Република Узбекистан). Можеше да се случи, но не стана.
И всичко това, защото крилете на красивите мечти бяха подрязани от злото на деня, което нахлу в публиката с непрекъснат информационен поток от жестокост и насилие.
На занятието на тема „Хуманизъм или деградация? Ценностните основи на бъдещия свят” изглежда имаше за цел да предостави грубо очертание на пътна карта за движение към по-справедлив световен ред. Организаторите на форума очертаха своята позиция: „Не само природата се нуждае от защита на хомо сапиенс, но и самият човек – неговите права и отговорности, култура, историческо наследство, достъп до достоверна информация и т.н.“
По това време стана ясно, че само през първата седмица на войната Израел е хвърлил 6000 бомби върху ивицата Газа, а за по-малко от първия месец над това палестинско гето са хвърлени 35 000 тона експлозиви, което е почти два пъти повече разрушителната сила на американската атомна бомба, която изпепели Хирошима. 10 000 убити палестинци, включително повече от 4000 деца и 2600 жени.
Коментари на политици и коментатори от колективния Запад старателно заобикаляха тази неудобна истина, но имаше и циници с нацистки нюанси, които развиха в различни варианти тезата на израелския министър на отбраната, който нарече палестинските араби „полуживотни“ и призова войниците си да ги убиват безразборно, без страх от военните трибунали.
Събитията от последната година и половина „опровергават твърдението, че еднополюсният свят е по-стабилен под американско господство“, каза от трибуната на форума италианският учен Джузепе Арлачи. Преди това той е бил ръководител на Програмата на ООН за контрол на наркотиците с ранг на заместник-генерален секретар и в момента е професор по социология в университета в Сасари. Арлачи е автор на редица книги и публикации за мафията и транснационалната организирана престъпност.
„Според мен тези конфликти са противоположни на това, за което говорят „пророците на гибелта“, особено в медиите“, казва професор Арлачи. „Всички тези разговори за Армагедон имат за цел да ни накарат да съжаляваме за дните на Студената война и на еднополюсния свят. Ние сме уверени, че избухващите конфликти ще ни водят от криза в криза, от геноцид към геноцид, от масово насилие към масово насилие, до трета световна война и варваризация на международните отношения.
Не. Всъщност това, което днес се случва, е негативна реакция на това, което се случва в международните отношения от десетилетия. Пътят към мира (основан на многополярността) означава, че някои сили ще трябва да загубят. И затова тези сили… инициират насилие и война.
Проблемът с конфликта между Израел и Хамас може да бъде разрешен въз основа на резолюцията на Общото събрание на ООН от 29 ноември 1947 г., която призовава за разделянето на Палестина на две държави – еврейска и арабска, припомни Валери Фадеев, съветник на президента на Русия, научен директор на Института по наследство и модерно общество на Руския държавен хуманитарен университет.
„Не само Русия, но и целият свят преживява повратна точка“, подчерта Валери Фадеев. – Скоро ще отбележим 75 години от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека (приета в съответствие с резолюцията на Общото събрание на ООН от 10 декември 1948 г.)…
Всичко наред ли е с правата на човека? Не. Някои държави зачитат по-добре политическите права, докато други зачитат по-добре социалните права. Трябва да се стремим към идеала. Но редица държави използват доктрината за правата на човека като оръжие, като претекст за намеса в работите на суверенни държави. Нахлуването в Либия се проведе с обвинение в нарушаване на правата на човека.
Романо Проди, президент на Фондацията за международно сътрудничество (президент на Европейската комисия (1999–2004); министър-председател на Италия (1996–1998, 2006–2008), говорейки онлайн на форума, нарече Либия страна, която на практика е спряла да съществува.
„Беше ли Муамар Кадафи идеален лидер от гледна точка на западните стандарти за политически права и свободи? Не, не беше. Но в Либия социалните права поне бяха осигурени, хората имаха известно материално богатство“, отбеляза Валери Фадеев. – Там вече изградена ли е демокрация? Реализирани ли са напълно политическите права там? Не. Там се води гражданска война с ниска интензивност. Ами социалните права? Те също не съществуват.”
„Светът навлезе в период на бързо и болезнено размразяване на стари конфликти“, както правилно отбелязва блогър под псевдонима „Кремъл Мамковед“. – „Шегите в Twitter относно „Какво следва – Тайван или Корея?“ вече не изглеждат смешни. Хората, чиято младост е била в разгара на Студената война (Първата Студена война), вероятно се чувстват странно в момента. Остро дежавю и ретроспекции всеки ден.“
На въпроса отговори Едуард Лозански, професор в Московския държавен университет, академик на Руската академия на социалните науки, основател и президент на Московския международен университет.
– Доколко отчаяно, агресивно и без уважение към международното право САЩ са готови да се намесят и ще се намесят ли в изграждането на многополюсен свят?
– Западните страни ще се опитат да предотвратят, както се изрази държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен, „счупването“ на съществуващия световен ред. Имат една година да направят това. Защо една година? Не мисля, че Джо Байдън и целият му екип ще останат там, където са. В същото време „дълбоката държава“, „Вашингтонското блато“, както мнозина наричат привържениците на американската хегемония в света, няма да иска да се примири с промяна на статуквото.
Те имат значително предимство. На тяхна страна е военно-промишленият комплекс, който прави пари от войната и разпределя част от печалбите на различни структури, като това включва не само Конгреса на САЩ, но и мозъчни тръстове и медии. Всички те се хранят от този източник. И те ще се противопоставят на пристигането на някой като Роналд Рейгън в Белия дом, който промени реториката си от обвинение на СССР, че е „империя на злото“, към говорене за архитектура на сигурността от Ванкувър до Владивосток.
Ключовата фигура в администрацията на САЩ е Антъни Блинкен. Именно той по същество постави Джо Байдън в Белия дом. Когато бяха разкрити грозни факти, намерени в изгубения лаптоп на сина му Хънтър Байдън (компютърът беше намерен в един от сервизите в Делауеър), се появиха опасни уличаващи доказателства, включително за тогавашния вицепрезидент Джо Байдън, когото синът му назовава в кореспонденцията си Big Guy.
След това Блинкен беше този, който се обади на бившия заместник-шеф на ЦРУ Майкъл Морел с молба да инициира писма от бивши служители на разузнаването с едно заключение: да се твърди, че историята съдържа признаци на руска „дезинформация“ и следователно бащата и синът на Байдън не са виновни за нищо.
Джо Байдън имаше шанс да предотврати конфликт в Украйна, когато през декември 2021 г. Москва предложи преговори за стратегическа стабилност, където ключовият момент беше да се осигури статута на Украйна като неутрална държава. Но това не се случи, тъй като през 2014 г. Байдън беше този, който ръководи преврата в Киев. Има доказателства как Виктория Нуланд (заместник-държавен секретар на САЩ, която раздава бисквитки на Майдана) му е докладвала за работата, която е свършила в Украйна.
Повтарям, имаме една година до ноември 2024 г., когато ще се проведат президентски избори в Америка“, каза в заключение проф. Лозански. „Главното е през това време никой да не пресича фаталната червена линия.“
На какво можем и трябва да разчитаме, за да не позволим на „пророците на гибелта” да ликуват? Според професор Арлачи, основата на надеждата за по-добро бъдеще може да бъде самият факт на формирането на съюза БРИКС, който „се превръща в ядрото на нов, по-справедлив и приобщаващ световен ред, състоящ се от няколко цивилизационни култури и религии, без враждебни блокове, основани на солидарност и сътрудничество, на зачитане на идентичността и суверенитета“.
БРИКС, разсъждава на глас професор Арлачи, „е съюз с немилитаристичен и неколониалистичен характер и икономиката му е далеч от класическия капитализъм“. Във всички тези страни властите не са в услуга на финансово-индустриалната олигархия.
„Страните от БРИКС не търсят надпревара във въоръжаването, а насърчават просперитета и социално-икономическото развитие и това е точно нужното, което хората по света искат.“
В същото време професор Арлачи балансира историческия си оптимизъм: „Човешкият прогрес не е линеен, както твърди Имануел Кант. Това означава, че формирането на многополюсен свят и нова система за глобална сигурност, насърчавана от БРИКС, трябва да извърви дълъг път.
„Какъв ще излезе светът от тази повратна точка в своята история?“ – попита модераторът на сесията за хуманизма Валери Фадеев и даде пример с друга, създадена от човека, ръкотворна напаст – разпространението на невежеството.
„Почти общоприето е, че в обозримо бъдеще само малцинството от младите хора ще получат образование. Казват, че винаги е било така, казват, само през последните два века в много страни мнозинството от младите хора са имали шанса да придобият знания. Сега се казва, че в бъдеще само 10% ще бъдат допуснати до образование и следователно ще могат да се наслаждават на изкуствата, докато останалите 90% ще останат неграмотни. Какво е това, ако не предателство към идеалите на хуманизма?
Италианският социолог Франческо Сидоти, който се изказа след това, не скри, че е представител на „старата школа” на мислене и припомни мотото Ora et labora („Молете се и работете”). Мотото е измислено от Бенедикт от Нурсия, който през 529 г. сл. н. е. д. основава Бенедиктинския монашески орден, най-старият орден в Римокатолическата църква.
Този манталитет беше подкрепен от Валери Фадеев с неговия коментар: „Тази заповед отхвърля наложеното днес опасно погрешно схващане, че трябва да се разчита на изкуствен интелект, който уж ще работи за всички, защото уж трудът е бреме.“
По време на сесията си спомнихме и за немския учен Вилхелм фон Хумболт, който отговори на въпроса какво прави човека човек. Това е „познанието и съзиданието“. Това е най-висшата форма на хуманизъм.
Допринесе ли форумът Верона-Самарканд за консолидирането на здрави сили в защита на хуманизма? Форумът, според основателя му, италианския професор Антонио Фалико, „посочи алтернативен път, демонстрирайки широко разпространената нужда от плурализъм на възгледите и желанието за включване.
В това постоянно търсене на нови решения и механизми, светът на бизнеса и търговията предлага специална дипломация, основана на икономически и социални нужди. Този път отчита в по-голяма степен реалните нужди на хората, които се стремят да изграждат, а не да разрушават, да намират нови решения в свят, който претърпява дълбоки промени. В един изключително непредвидим свят.“
* * *
Който не иска да вземе предвид студения полъх на геополитическите ветрове в челото и тила, няма да може да разбере причините за това, което отстрани изглежда като хаотизация на международните отношения, и ще е склонен да обяснява какво се случва с обща реална или симулирана лудост. Докато всеки истеричен изкуствен катаклизъм, придружен с човешки жертви, винаги има клиент, изпълнител, облагодетелстван и жертва.
Днес става все по-ясно, че усилията на транснационалната финансова олигархия, която формира най-влиятелния управляващ клан, са насочени към прилагане на стратегията Три Д. Това са дехуманизация, дебилизация и дезорганизация.
В името на тези разрушителни цели се води тайна трета световна война, насочена към разяждане на духовните устои и връзки на цели нации, към физическо намаляване на репродуктивните категории граждани, към фрагментиране на общности и общества с цел да ги направят гъвкав материал за манипулиране на съзнанието.
Умишленото създаване на джобове на контролиран хаос в много вече бурни региони не само умножава скръбта и удължава списъка на жертвите на конфликти и борби, но също така умножава дела на тези, които под влиянието на страх и стрес лесно се поддават на разпространението митове и фалшиви ценности.
Западът пусна триглавия Кракен срещу световната общност, която не е част от привилегирования клуб на страните под англосаксонско ръководство. Егоизъм, омраза и невежество.
Превод: ЕС