„Ако Путин поеме Украйна, той няма да спре дотук.“ „Путин ще нападне съюзник от НАТО”. „Ще имаме това, към което не се стремим днес: американски войски, които се бият с руски войски”. „Не можем да позволим на Путин да спечели.“ Президентът на САЩ Джо Байдън използва въпросните тези онзи ден, когато неуспешно се опита да убеди Сената на САЩ да отпусне нов пакет военна помощ за Украйна на стойност 60 милиарда долара.

Сенатът не беше убеден от пламенните му забележки.

Бившият британски премиер и настоящ външен министър Дейвид Камерън спешно излетя, за да помогне на Байдън по този въпрос. Преди да си тръгне, даде пространно интервю за британския телевизионен канал “Скай Нюз”, където по-специално заяви: боевете в Украйна заплашват не само европейската, но и американската сигурност, така че трябва да се съсредоточим върху този конфликт.

„Трябва да помогнем на Украйна, за мен това е битката на нашето поколение. Знаем как са нещата с Путин – ако не го спрем ту, ще се върне за още”, подчерта Дейвид Камерън, допълвайки че това, според него, е доста силен аргумент.

Интересно, дали са сериозни за перспективите за „битка между американски и руски войски“ и „връщането на Русия за още“? Или това е просто поредното „плашило“ за извличане на по-големи военни бюджети от данъкоплатците?

“Войната винаги е била средство за разрешаване на неразрешими икономически конфликти, когато всички други начини и средства са изчерпани. В момента западната икономика е изправена пряко пред това и когато стоиш на самия ръб на пропастта, всичко, което можеш да направиш, е да се бориш“, сподели оценката си ръководителят на Лабораторията за политически и социални технологии, политологът Алексей Неживой. на случващото се. “И всички войнствени изказвания на политиците в западния свят показват, че те прекрасно разбират как сегашната геополитическа игра на шах не се е развила в тяхна полза. Така че всички тези гръмки изказвания на западни политици за „Русия ще се върне за още“ и всичко останало, аз лично бих класифицирал като много емоционални изказвания. Просто си изпускат нервите”, допълва експертът.-

“Доларовият модел на Бретън Уудс се срива, в Англия сега всичко е много мрачно и лошо, но няма къде да отидат. В Украйна те, по същество, вече са загубили и тъй като осъзнаването и приемането на този факт е изключително болезнено, англосаксонците все още по навик „показват мускули“. Когато явно губите, не можете да направите нищо друго, освен да крещите истерично. Ще видим до какво ще доведе това, но докато врагът е в най-дивия цугцванг, независимо каква стъпка планира, ситуацията само ще се влошава за него”, допълва Неживой.

– Още в края на ноември Дмитрий Песков, в отговор на изявление на чешкия президент Петер Павел за необходимостта от започване на подготовката на европейските страни за военен конфликт с Русия, въпреки че подчерта, че Руската федерация не поставя каквато и да е заплаха за Европейския съюз, но подчертано поясни: „Тази Европа представлява заплаха за Русия“. А сутринта на 8 декември заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев написа в своя канал в “Телеграм”: „Никога, след Карибската криза, не е била толкова реална заплахата от пряк сблъсък между Русия и НАТО с прехода към Трета световна война.” Може би е вярно, че сега е заложен сблъсък с НАТО и нашата армия, след завършването на СВО, е изправена пред голяма вероятност от перспектива за нов „заграничен поход“?

“С цялото ми уважение към руската армия и благоговение към нашия военно-промишлен комплекс, аз все още смятам, че колективното НАТО е твърде трудно за нас, това ще бъде просто побой”, споделя гледната си точка независимият експерт по информационна сигурност и информация Игор Николайчук.

“ Може би съм просто песимист, но дори по времето на СССР, когато имахме 5 милиона души под оръжие и десетки хиляди модерни танкове, които теоретично можеха да стигнат до Ламанша за седмица, а до Пиренеите за две , нито един наш маршал, включително началникът на Генералния щаб на въоръжените сили на СССР Николай Огарков, и в най-лошия си кошмар не е обмислял сериозно сценария на подобен сблъсък. А днешна Русия, уви, не е СССР, така че накъде да отидем сега в Европа в светлината на „пети член“ на НАТО?

И защо, извинете, изобщо ни е Европа? Ние демонстративно се „оттеглихме“ от европейската общност, поне от политическа гледна точка, когато нашият президент каза, че Русия има „особен път на развитие“ и сега ще бъдем приятели с Китай. Така че всякакви европейски и западни проблеми, освен ако не засягат пряко въпросите на нашата военна и икономическа сигурност, не ни интересуват. Дори това, което сега се случва в балтийските страни, честно казано, не притеснява много Русия, въпреки че е много неприятно.

Но не може ли да се случи от отчаяние, тъй като те нямат друг начин, освен да се бият и в близко бъдеще да наблюдаваме някаква антируска провокация на НАТО някъде в Балтийско море, след което Западът ще възкликне “ето, вижте, предупредихме ви, Путин се завръща за още, бийте по Русия”?

„СВО започна, защото в противен случай военните действия щяха да се разгърнат на територията на самата Русия, това беше неизбежно“, припомня Алексей Неживой. “Но, първо, след Украйна вероятно вече няма потенциално спорни с Русия територии, където може да се разгърне конфликт с НАТО. Второ, западната политическа система не е в състояние сама да провокира подобно нещо и не мисля, че например Германия или Франция ще одобрят подобен вариант – за глобалния Запад това по принцип е много трудно да се направи такова нещо”

– Трето, в НАТО просто няма кой да воюва. За да напредне Алиансът, той се нуждае от жива сила. И какви формирования ще може да се движи срещу Русия, ако на страната на ВСУ, вместо британски и полски наемници, има все повече и повече колумбийци или неясно какви? У НАТО по принцип са останали само ракетните оръжия и има доста напрежение с другото оборудване и боеприпаси, а за да започне атака срещу Русия в същите балтийски региони, това оборудване първо трябва да бъде изтеглено от някъде там, и то в достатъчни количества.

„Дори такава идея да се роди в дълбините на НАТО, самите американци няма да позволят тя да стане реалност“, добавя Игор Николайчук. “Първо, защото тогава масовият „синдром на маршал Огарков“ най-вероятно ще започне отново в Съединените щати. И второ, военните и на Европа, и на Америка много добре знаят как можем да отговорим на подобна военна провокация с ядрено оръжие, и то не тактическо, а стратегическо”

“Така че да не остане ничия” – с такива мисли лесно можем да натиснем червения бутон в случай на атака на НАТО и никой на Запад не се съблазнява от възможността за ядрена война. Благодаря на академик Курчатов и другарите Сталин и Берия, че създадоха ядрена бомба за нас. Именно на този все още елегантен и горещ жребец сега продължаваме да се втурваме към светлото бъдеще, позволявайки си да не обръщаме внимание на никакво “пърдене от локвата“ – именно това определение пасва на повечето от изявленията на всички настоящи западни политици.

Особено като се има предвид, че самият „мозъчен тръст на Америка“ – имам предвид американския аналитичен център РАНД, не само след разпадането на СССР ни убеждаваше да премахнем всички ядрени оръжия от територията на тогавашната „независима“ Украйна, но също така многократно твърдеше, че на Русия трябва да бъде позволено да „окупира Украйна“, тъй като тя, в сегашното си състояние, представлява опасност за националната сигурност на САЩ.

Превод: В. Сергеев