Автор: Пиер Льолуш, “Фигаро”

Това, което Байдън отказа да приеме във Вилнюс през лятото, а именно влизането на Украйна в НАТО, Европа ще го направи! В дните на Коледа обявените подаръци са безплатни. Събуждането след празниците само ще бъде по-болезнено. Това пише бившият френски министър и бивш председател на Парламентарната асамблея на НАТО Пиер Льолуш в своя статия във „Фигаро” по повод обявеното на 14 декември от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел започване на преговори за присъединяване на Украйна.

Коледният дух изглежда е вдъхновил последната европейска среща на върха през последните дни в Брюксел. Виктор Орбан получи чек за 10 млрд. евро, блокирани заради положението на правовата държава в Будапеща. Володимир Зеленски пък получи започване на преговори за присъединяване на страната му към Европейския съюз. И за да прояви щедрост, ЕС добави в коша на Дядо Коледа нова фаза на разширяване, включваща освен Източна Европа (Украйна и Молдова), Кавказ (Грузия) и Балканите (Босна и Херцеговина).

Със съгласието на всички (с изключения на унгареца, който удобно напусна залата по време на Съвета), Дядо и Баба Коледа (г-н Мишел и г-жа Фон дер Лайен) са амбицирани да увеличат, пардон, да разширят семейството до 35 или 36 членове. Присъединявайки с един геополитически порив най-малко три военни зони, явни или скрити, които ЕС възнамерява да постави под крилото си, на фона на заплахата на путинова Русия. Това, което Байдън отказа да приеме във Вилнюс през лятото, а именно влизането на Украйна в НАТО, Европа ще го направи!

Възхитителното намерение не би трябвало да бъде оспорвано: не казваме ли от 50-те години, че “Европа означава мир”? Не казваме ли също, от началото на руската инвазия в Украйна на 24 февруари 2022 г., че Украйна се бие за нас, европейците, че сега осигурява първата защитна линия на Париж или Берлин срещу хилядите руски танкове, готови да ни връхлетят? А ние, французите, не повтаряме ли отдавна амбицията си за една “могъща Европа”, способна да отстоява и защитава “суверенно” своите интереси?

Откъдето идва тогава това впечатление за импровизирана пиар операция, вдъхновена повече от чувството за паника на нашите лунатични лидери, отколкото от здрава, старателно обмислена и подготвена стратегическа визия? На първо място от украинския фронт и неговите последици.

В Украйна се провали американската стратегия, приложена в началото на тази година и надлежно следвана от европейците, целяща да даде на Киев необходимата тежка военна техника за решителна офанзива. Изправена пред руската отбранителна стена украинската армия, дори оборудвана със западни бронирани машини, но лишена от въздушна подкрепа, можа само да констатира своя провал. Не без язвителност между Пентагона и украинското командване или напрежение във властта в Киев…

Следователно връщане към окопната война от 1916 г., с над 1000 км фронт, с повече дронове и по-малко боеприпаси. Трагична равносметка: половин милион убити и ранени от двете страни, една разбита Украйна и война, която затъва без военно, нито дипломатическо решение.

Защото, докато Русия, преодолявайки западните санкции, премина към военна икономика, бюджетът ѝ за отбрана нарасна със 70 процента, снабдявана е мощно със севернокорейски и ирански боеприпаси, американските оръжейни доставки рискуват да спрат в близките седмици заради замразените кредити в Конгреса, докато европейските арсенали са празни… Още по-лошо, единадесет месеца преди американските президентски избори, Тръмп изглежда големият фаворит, известяващ края на американската помощ за Украйна (70 милиарда долара досега, 40 милиарда от които военна помощ) и може би голямото оттегляне на САЩ от НАТО… В Европа тревогата, дори паниката, се прибавя към изтощението пред тази безкрайна война.

При тези условия благородната амбиция, заявена в Брюксел, да се нагърби с воюващата Украйна, Молдова, но също и Грузия, заплашена от нестабилността в Кавказ (война в Армения), без да забравяме неуправляаемата Босна, докато тлее конфликтът между сърби и косовари, заслужава най-малкото да бъде придружена от също толкова голяма амбиция за военно превъоръжаване.

Свидетели сме обаче на точно обратното: въпреки завръщането на войната на континента, само 11 страни от 31-те членки на НАТО са постигнали целта от 2% от БВП, докато САЩ продължават да осигуряват 70% от военния бюджет на Алианса.

Не само, че Европа не направи избора да премине към военна икономика, но, с изключение на Полша, основните европейски страни не предприеха никаква значителна стъпка да увеличат военните си средства. Това е вярно за Германия и Великобритания, както и за Франция. Всяка от тези три страни разполага с по-малко от 200 работещи танка и няколко десетки артилерийски оръдия най-много. Що се отнася до наличния състав, той падна на 72 хил. британски войници, 180 хил. германски, които могат да се сражават само два дни, като се има предвид сегашното ѝ оборудване с боеприпаси…

Резултатът: голямата геополитическа амбиция, обявена от Брюксел, почива само на благопожелания. В най-добрия случай сегашните европейски армии могат да се бият само няколко дни в конфликт с висока интензивост, като в Украйна. В толкова сложна материя няма нищо по-лошо от даването на обещания, които наистина нямаме нито намеренията, нито средствата, за да изпълним. За Европа декларативното избързване, дори придружено от милиарди долари гражданска помощ (над 80 досега и 50 обявени), не може да заеме мястото на стратегия, освен ако окончателно не потвърди нейното несъществуване: това на нейната непоносима геополитическа лекота.

Към федерална Европа?

Същата констатация важи и в политически и икономически план. Как обявяваш такова разширяване на Европейския съюз с повече от тридесет членове, без да помислиш първо за институционалните последствия? Как ще се вземат решенията и от кого? Колко комисари или депутати ще има и какво ще стане с единодушието или ще се премине навсякъде към вот с мнозинство? Но в този случай дали Франция и Германия ще се съгласят да се окажат в малцинство след събирането на полските и украинските гласове, например? Извън техническите съображения, съгласен ли е наистина френският народ да се премине към федерална Европа, каквато канцлерът Шолц очерта в речта си в Прага?

Остава накрая събирането на милиарди, които никой не притежава, а още по-малко е готов да похарчи за другите. Да предположим, че след като получи останалите замразени 30 милиарда, които очаква, Орбан наистина се съгласи да започнат преговори за присъединяване на Украйна, че самата тя постигне напредъка, който се очаква от нея – по-специално в борбата с ендемичната корупция в тази страна -, кой ще плати за възстановяването, оценявано на между 400 и 700 милиарда евро? Кой ще се съгласи с прехвърлянето на сега събраните структурни фондове в полза на новодошлите? Преди войната, през 2021 г., БВП на глава от населението в Украйна, най-бедната страна в Европа, беше 4800 долара, в сравнение с 11 600 долара в България, най-бедната членка на ЕС. Според изчисленията Украйна, чийто БВП се срина с 30% от началото на войната, ще се нуждае от най-малко 20 милиарда евро от годишните структурни фондове, които ще трябва да бъдат взети от джоба на сегашните бенефициенти, като Испания, която ще се превърне в нетен вносител. А какво да кажем за неизбежната реформа на общата селскостопанска политика, до която ще доведе влизането на един от най-големите производители на зърнени култури в света?

През 2021 г. Украйна е изнесла 20 млн. тона жито, една трета от износа на ЕС. Имайки предвид напрежението, което се появи през тази година с полските или румънските производители, лесно можем да си представим утрешното напрежение с нашата Национална федерация на земеделските съюзи, с Франция, произвеждаща 35 млн. тона през 2023 г. На този етап не е даден нито един сериозен отговор на тези въпроси. В дните на Коледа обявените подаръци са безплатни. Събуждането след празниците само ще бъде по-болезнено.

Източник: „Фигаро“