Милиони, дадени от Брюксел, за да изкупи държавата имотите край морския бряг в Каварна, които са част от уникалните Понто-сарматски степи, са похарчени за заплати и хонорари на анонимни чиновници, но не и за обезщетения на собствениците. Драмата с изкупуването на земите се разиграва още от 2014 г., но ескалира тези дни, след като стана ясно, че Регионалната инспекция по околна среда и води (РИОСВ) във Варна спира плащанията. Не че и досега е дадена и стотинка за терените, които са природна забележителност, пише „Уикенд”.

За да компенсира собствениците, които нито могат да разорават степите, нито да строят върху тях, да не говорим за продажби и прехвърляния, Брюксел е отпуснал по пилотен европроект 13,430 млн. лева. От тази сума вече са похарчени 5 млн. лв., които са отишли за заплати на чиновниците, които уж са ангажирани с управлението на проекта, а също и за консултантски услуги. Собствениците на имотите са се изръсили да събират разни документи, а накрая им е казано да си гледат работата. Иначе до края на годината е трябвало да бъдат платени поне 500 имота по думите на чиновниците от РИОСВ-Варна, които се хвалят из медиите преди време колко отговорни задачи имат да вършат.

По всичко личи обаче, казват юристи, че България няма да изпълни и този проект и ще се наложи да връща пари. И това е само началото, понеже тепърва ще трябва да се изкупуват имоти, в които има дюни, вековни гори и други невралгични защитени природни обекти. За тях се очакват от Европа 2 млрд. лева. „От екоминистерството не можаха да се справят с 13 млн., каква ли каша ще настъпи, когато ще се разпределят милиарди?”- питат се юристи. 

Общата площ на степите, които трябва да бъдат опазени като природна ценност, е 2300 хектара. Намират се основно край Каварна, около нос Калиакра, селата Българево, Божурец, а също и край Балчик и Шабла. Тази забележителност е проучена и очертана от експерти-еколози преди десетина години. Още навремето е решено на собствениците на имоти, които попадат в зоната, да се плати. От Европа дават пари и уж започва изпълнението на голям проект, включен в програмния период 2014-2021 г. Само че тръгват ковид-ограниченията и така проектът се мести от година на година, без реално нищо да се случва.

През 2021 г. едно от служебните  правителства почти година мисли как да бъде структуриран въпросният проект. Явно голямо мислене е паднало, понеже едва в края на миналата година е измислено как да го направят. След това повече от 5 месеца се точи процедура, с която РИОСВ-Варна кандидатства пред МОСВ, за да стане изпълнител на проекта. Въобще сага, достойна за роман на Кафка. В края на годината и това е решено, дори е назначена за шефка на екипа някоя си Силвия Стоилова. Ей така минават още някой и друг месец в пълно бездействие и едва през февруари 2023 г. работата уж потръгва.

Какво обаче се случва? След като са се мотали с години, от РИОСВ-Варна в един момент много се разбързват и дават срок за подаване на заявленията от 22 май до 12 юни 2023 г. За броени дни собствениците трябва да се сдобият с куп документи, за да докажат, че нивите, които ще продадат на държавата, са техни и при това са степи. Известно е, че у нас документите, а в конкретния случай те не са никак малко – от агенция по вписване, от кадастър, удостоверения за наследници и какво ли още не, не се вадят с едно мигване на очите, а се изисква търпение, но собствениците преглъщат и това. Самото заявление също е 11 страници и за да бъде правилно попълнено, е нужна помощ от адвокат. В същото време разяснителната кампания по проекта е изключително семпла.

След мъките по събирането на документи в РИОСВ – Варна са подадени заявления от над 250 собственика. След месец и половина става ясно, че са одобрени 178 имота. Следва обаче нов сюрприз – от одобрените се иска допълнително да потвърдят дали имат съпрузи, предбрачни договори с тях и дали имотите им са наследствени. Странно, но в правилата за кандидатстване това  е било пропуснато, въпреки че върху тях е умувано с години. Започва ново подаване на заявления, вече от името и на двамата съпрузи.

Всеки трябва сам да посочи какви пари очаква да вземе за имота си, но сумата не може да е повече от 200 000 евро, независимо колко декари е земята. Цената на квадрат в подадените заявления е в рамките от 30 до 300 лева. През август управата на проекта благоволява да уведоми гражданите какви пари ще получат, на някои сумите са потвърдени, на други са свалени надолу.

Минава още време и през октомври първите 28 кандидати за обезщетение получават писмо, че ги чакат светли бъднини. Трябва обаче да представят допълнително комбинирана скица, а също и документи, с които да стане ясно дали имотът е наследствен, или принадлежи на съпрузи, въобще всякакви досадни чиновнически подробности, които и по-рано са били изяснявани, но… Собствениците без да роптаят, тръгват отново по гишета и адвокати и събират и тази книжнина. През ноември идват радостни известия и за още една порция одобрени. И точно, когато уж ще се сключват договорите и ще се вземат парите, изведнъж всичко спира!

Преди месец е прекъсната всякаква комуникация с управителката на проекта Силвия Стоилова и нейния екип, които потъват вдън земя, като някакви ало-измамници. Оказва се, че телефоните им са изключени. От РИОСВ-Варна все пак благоволяват да успокоят народа, че договорите им били пратени в Министерския съвет за съгласуване. Нали държавата ще плаща, всичко трябва да мине по реда си!

В началото на тази седмица обаче най-изненадващо на страницата на РИОСВ-Варна се появява съобщение, че се спира всякаква работа по проекта. С допълнението, че който иска, може да отиде и да си получи незабавно предоставените документи!

Тоест – всичко се връща в началната точка, нищо че Брюксел е дал над 13 млн. лева, за да се изкупят степите и собствениците им да не се чувстват прецакани.

След като се проваля този пилотен проект, пак да попитаме как България ще иска и получи милиарди за изкупуване на дюни и гори. Прецаканите от Добруджа казват, че започват дела в съда. „Ще има лавина от дела” – заричат се хората с иначе много красиви имоти до морето. Собствениците на подобни земи, да уточним, са хиляди. Само стотици от тях са подали документи. Никой обаче не е получил и стотинка и не крият, че са бесни.

Особено ги дразни фактът, че проектът е подготвян, съгласуван, уточняван, развяван из папки над 2 години, назначени са ръководител и екип, цяла армия чиновници и консултанти, а накрая всичко приключва за 5 месеца. При това хората, които управляват проекта, явно са добре са се възнаградили, понеже отчитат, че са похарчени близо 5 млн. лева, като няма и милиметър изкупена земя.

От екологичното министерство пазят гробно мълчание, все едно няма проблем. Явно там считат, че са си свършили работата, като са забранили на хората да припарват до степите, да ги орат, продават или застрояват. Според запознати наскоро все пак е имало среща между представители на министерството и РИОСВ-Варна. Тя завършила с мощна караница и взаимни обвинения в некадърност и липса на професионализъм.