„Това са глупости. Този човек е просто глупав. Той няма нищо общо с политиката. Ако беше умен, щеше да разсъждава така, делово: дай Боже ние и Русия да ги решим тези проблеми. Ние какво, ще наслояваме нови проблеми върху тези проблеми? Всеки човек би си помислил така“.

С тези думи Александър Лукашенко реагира пред журналисти на срещата на върха на ЕАИС по повод изявленията на върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел, че Русия ще атакува НАТО след победата над Украйна.

Но въпреки прямотата и грубостта, присъщи на лидера на Беларус, същото може да се каже като цяло за историко-филсофските размисли на Борел. Вярно е, че е възможно да се разшири това обширно, но кратко описание: казаното от Борел е ясен симптом за катастрофалното състояние на западния опит по отношение на Русия.

След като Хенри Кисинджър, вековният ветеран в геополитическите игри, наскоро си отиде от този свят, изглежда, че там не са останали хора, които да разберат адекватно същността на Русия. И точно това е опасното. Колкото по-зле се разбират хората, толкова по-голяма е вероятността от силови решения.

И така, Борел, лицето, отговарящо за външната политика в ЕС, каза следното онзи ден: „Русия никога не може да стане нация. Винаги е била империя с цар, със Съветите, а сега и с Путин. Това е константа на Русия и нейната политическа идентичност и, като следствие, заплаха за нейните съседи и особено за нас.

С това, че Русия винаги е била империя, не може да се спори. Знаете ли, дори държавата на Владимир Свети и Ярослав Мъдри отговаря доста добре на това определение. Още при Иван III Московското царство е било готово да бъде признто за империя от друга структура със съответния статус – Свещената Римска империя.

И тук адекватността в характеристиката на Борел свършва. Защото, разбира се, „кесарят” на тази държава изобщо не е считал тогавашната Русия за някаква угроза или заплаха. Освен това самата Свещена Римска империя, въпреки името си, също не е била агресивна. И в момента, когато започна формирането на Руската държава, тя се занимаваше изключително със защитата на Запада от настъплението на османците. Е, и с чисто вътрешноевропейските конфликти.

Когато Петър Велики официално провъзгласи империята, той, разбира се, за да може да направи това, първо победи тогавашната велика европейска сила Швеция. Но Борел изглежда не е наясно, че тъкмо Август Силни, курфюрста на Саксония и избран крал на Полша, е този, който първоначално е убеждавал Петър да влезе в конфронтация с Карл XII. Тоест за руския цар цялата тази дълга и тежка война не е агресия срещу Европа, а възможност да се впише в достойно за Русия място в „концерта” на великите европейски сили.

За това беше необходим и достъп до Балтика. За тази цел Санкт Петербург, един от най-европейските градове, които можете да си представите, е построен като видим символ на империята. И елитите на различни нации, които са били част от Руската империя, присъединявайки се към петербургското висше общество, по този начин се запознават с европейската цивилизация.

Но може би проблемът е, че Борел е левичар (Партията на европейските социалисти)? В крайна сметка, да, Руската империя помагаше на кралските домове на Европа да се борят с „хидрата на революцията“. И Александър I, след като победи Наполеон и влезе в Париж с руската армия, проведе Великденска служба на площада, където революционерите отрязваха главите на „враговете на народа“, за да прогонят тъмнината от сърцето на френската столица. Той ли беше този, който заплаши Европа?

Има обаче и много хора, които ще се възмутят: но ние не сме Европа, ние имаме по-голямата част от страната си в Азия! Така е. Но, знаете ли, САЩ са съвсем на друг континент. Но на никого не би му хрумнало да отрече, че произходът на държавата му е европейски.

И в този смисъл има много значима симетрия – Америка е приложила най-радикалните демократични практики, родени в Европа. А Русия – монархическо абсолютистките. Но те също са европейци, дори и по първоначалния си произход, а не изобщо някаква „Орда“, както разни „специалисти“ също си фантазират.

Император Фридрих Барбароса изпраща своите майстори – строители при Андрей Боголюбски. И ако е имало толкова пряко възприемане на архитектурни идеи, защо тогава тези „експерти” не осъзнават, че е имало същото и за политическите. Още тогава, в зората на създаването на държавността в Североизточна Рус…

Между другото, фаталната грешка на Хитлер в символичен план (на която той придава голямо значение) е, че той назовава плана за нахлуване на името на Барбароса, който е бил, ако не приятел (въпреки че е възможно), то със сигурност партньор на Владимирско – Суздалския княз.

Не е необходимо обаче да се гмуркате в дълбините на историята. За да разберем Русия, е много полезно да се обърнем към наследството на Бисмарк. Известна е неговата дълбоко пророческа фраза:

Не се надявайте, че след като сте се възползвали веднъж от слабостта на Русия, ще получавате дивиденти завинаги. Руснаците винаги идват за парите си. И когато дойдат, не разчитайте на йезуитските споразумения, които сте подписали и които уж ви оправдават. Те не струват хартията, на която са написани. Затова или трябва да играете честно с руснаците, или изобщо да не играете.”

Известно е също, че той не е съветвал никого да се бие с Русия. Но много по-малко известно е, че Бисмарк е носел железен пръстен, върху който е била гравирана руска дума, чието разбиране му е дало ключ към разбирането на характера на онези, които в никакъв случай не бива да бъдат подценявани. Тази дума е: „НИЩО“.

Бисмарк я разпозна, или по-скоро опозна, когато беше пруски посланик в Санкт Петербург. И един ден там му се случи невероятна история. Озовавайки се през зимата в едно село, той наел местен човек, който се заел да го закара до нужното място на шейна, с впрегнати в нея два много неугледни коня. Когато бъдещият железен канцлер изразил съмнения относно скоростта им на придвижване, мъжът отговорил: „Нищо!“

Бисмарк чува точно същото, когато се втурнали бързо по неравния път и той се развикал, че всеки момент шейната ще излети в канавката. И, разбира се, тя отлетяла. И отново германецът чул: „Нищо!“ — когато нападнал мъжа с юмруци. И той в отговор, пак казвайки „нищо“, изтрил със сняг кръвта от челото на пруския пратеник, което било сцепено от някакъв пън.

Тази дума толкова шокира Бисмарк със своята неизчерпаема дълбочина и двусмисленост, че той буквално я превърна в свой девиз. И по-късно той каза на своите колеги и другари в трудни ситуации: „Представете си, в Германия само аз казвам пред трудностите: „Нищо!“ А в Русия това са десетки милиони.

Тази дума съдържа дълбок фатализъм и възприятието за способността на човек да издържи и се справи и с най-трудните неща, както и доблест и готовност за всяка заплаха. Бисмарк добре осъзнаваше, че тези качества са уникални по отношение на боен потенциал и като цяло на устойчивост на всякакъв натиск.

Трябва да се подарят на Борел и някои други западни лидери някои артефакти с тази невероятна дума. Нека да медитират. И тогава, може би, същият г-н Жозеп ще разбере, че дори ако наистина искате да унищожите тази империя, санкциите за нейните жители са „нищо“. Може би обаче няма да разбере… Може би Лукашенко е прав в диагнозата си?

И най-удивителното е, че буквално докато се писа колонката, влиятелно европейско издание се присъедини към мнението на Александър Григориевич. В хумористичния антирейтинг на годината, по версията на списание „Политико“, Борел е удостоен с наградата „Борат на дипломацията“. Ако някой е забравил, Борат е образът на пълния тъпак, създаден от британския комик Саша Барон Коен.

Превод: ЕС