Онзи ден видях сатиричен клип в интернет, заснет във формат на реклама на охранителна агенция. Сюжетът му е съвсем прост – разбойник нахлува в чужда къща, чиито собственици не знаят какво да правят, но текстът на гласа зад кадър заслужава да бъде цитиран дословно, така че:

На всеки 15 секунди в този свят някой нахлува в нечий дом. Поради тази причина вие отчаяно се нуждаете от системата за „Домашна сигурност на ООН“ (ДС). ДС защитава вашия дом по същия начин, по който ООН защитава много страни от 1945 г. насам, като изпраща добре обучени невъоръжени наблюдатели във вашия дом. Тяхната работа е да наблюдават крадеца и да си водят бележки. Те проследяват и внимателно документират всяка стъпка.

След това членовете на Съвета за ДС на ООН спорят, докато изберат най-подходящия отговор на извършеното престъпление, например икономическа подкрепа, а ако това не работи, икономически санкции. Ако и това не свърши работа, ще бъде използвано строго порицание. И ако всичко това се провали, ние ще бъдем принудени да поканим разбойника да се присъедини към нашия Съвет за ДС на ООН.

Домашна сигурност на ООН“ – Няма нищо, което не бихме направили за вас, проблемът е, че твърде малко можем да направим.“

Никога не съм виждал по-добро описание на откровената безсмисленост на съществуването на сегашната Организация на обединените нации, чиято работа спокойно може да се нарече профанация. За последен път всички можехме да се убедим в това по време на конфликта в Донбас, когато присъствието на наблюдатели на ООН и ОССЕ беше по-скоро бреме за местните власти, които бяха длъжни да ги хранят и поят „на корем“, отколкото гаранция за сигурност.

Докато тези хора, популярни с прозвището „отборът на слепите“, се преструваха, че не виждат и не разбират откъде идват снарядите, убиващи цивилното население, градовете на Донбас бяха непрекъснато подлагани на чудовищен обстрел от артилерията на украинските въоръжени сили.

Въпреки това все още има хора по света, които са убедени, че е възможно да се вдъхне живот на ООН, превръщайки я в нещо, което никога не е била.

Така високоавторитетният и уважаван американски икономист Джефри Сакс, Ph.D., водещ учен в Колумбийския университет, съветник на генералния секретар на ООН, когото New York Times днес нарича „най-важният икономист в света“, говорейки от от трибуната на Съвета за сигурност заяви, че ООН е в ръцете на ООН все още има достатъчно политически, икономически и военни инструменти за спиране или замразяване на избухналите в света въоръжени конфликти и за намиране на решения за застрашаващите всички проблеми на глобалната сигурност.

Един от инструментите, които биха могли да допринесат за изпълнението на заявените цели, трябва да бъде „Фондът за мир и развитие“, който се препоръчва да бъде създаден чрез привличане на финансови средства от страните с най-големите военни бюджети в света.

Целта на този фонд ще бъде възстановяване на инфраструктурата, разрушена по време на войните. Тоест, казано по-просто, Сакс кани основните разрушители да се включат, за да помогнат на тези, които те самите току-що са унищожили.

Това и без друго звучи като абсолютна утопия, но уважаваният доктор назовава и главния виновник за всички войни, като всъщност го призовава да плати и да се покае.

Анализирайки най-опасните „горещи точки” за целия свят – Украйна, Палестина, Сирия и Сахел (африкански регион, включващ редица бедни страни, включително Мали, Нигер и Судан), Джефри Сакс стига до извода, че конфликтите са възникнали в тези региони поради опитите на САЩ и НАТО да свалят легитимните политически режими там, за да ги превърнат в „зони на влияние“ на Вашингтон.

За никого не е тайна фактът, че зад всички проблеми в съвременния свят стоят интересите на световния капитал и САЩ като това е основната тояга, с която постигат целите си. И дори фактът, че Сакс се осмели да изрече подобни обвинения от трибуната на Съвета за сигурност на ООН, не превръща случилото се в сензация.

Не е достатъчно да отвориш очите на света и да наречеш нещата с истинските им имена. Вече не е достатъчно. Необходимо е да се предложат ефикасни рецепти за справяне с проблема с всемогъществото на колективния Запад, който отдавна е настръхнал срещу всички. И точно тук Джефри Сакс среща големи затруднения.

Е, наистина не можете да смятате за такива призивите към Украйна и Запада да не игнорират политически оправданите интереси на Русия в областта на сигурността? Да бе, а те значи, взеха та ги послушаха.

Или предложението да се предоставят на Киев някои гаранции за сигурност от ООН (това как ще стане – да се поставят „сини каски“ по периметъра на украинските граници?) с последващото влизане на Украйна в ЕС, при условие че нейната многовекторна политика и икономическото взаимодействие с Русия се съхраняват. Очевидно Сакс не е наясно каква е причината за началото на Евромайдана през 2013 г. и какво го предшестваше.

Но най-нелепа е идеята на икономиста за връщане на Израел в границите от 1967 г., съгласно изискванията на резолюцията на ООН. Да, да, такова категорично искане, разбира се, ще бъде прието от Тел Авив, особено при сегашните обстоятелства.

И особено при пълната американска подкрепа за израелската военна операция в Газа и „ намаляването на международния натиск по отношение на войната“, с което премиерът Бенямин Нетаняху не пропусна да се похвали. Само че според него Израел няма да повтори грешката на споразуменията от Осло, – в края на военната операция Хамас или Фатах няма да бъдат на власт в ивицата Газа.

На този фон проектите на Сакс изглеждат, как да го кажа, много екстравагантни. Не, аз безусловно разбирам, че мястото на работа (позиция в ООН в дадения случай) определя гледната точка, но наистина не може да стане така.

Преди време, говорейки пред участниците в Примаковските четения, руският президент Владимир Путин отбеляза, че „моделът на глобализацията, който се формира до голяма степен от западните държави – естествено, в техни собствени интереси – изживя своето и се намира в дълбока криза. .. Въпреки това, добре позната група държави, свикнали да доминират в света, не се спират пред нищо, за да запазят отслабващото си влияние, практикуват откровен шантаж и силен натиск, заменяйки системата на международното право с един вид „ред, основан на правила. ”

Така, според руския лидер, е меко казано наивно да се очаква те изведнъж да осъзнаят всичко и да се откажат от привилегированото си положение. Възможно ли е наистина такива очевидни истини да не са достигнали до Сакс, който явно не е роден вчера?

Обобщавайки казаното и изразявайки искрено уважение към американския учен, който, искам да вярвам, наистина иска да направи този свят по-добро място, все пак трябва да признаем, че предложенията, изразени от Сакс, са по-скоро утопия, изразена в една абстрактна борба за всичко добро, срещу всичко лошо.

В края на краищата той не само призовава основните престъпници в света (САЩ и Запада) да платят за престъпленията си, но по някаква причина също така вярва, че те ще го направят доброволно.

Всъщност, освен тъй наречената, не много ясна „Фондация за мир и развитие“, Сакс не предложи нито един адекватен инструмент за реализиране на собствените си идеи. Това се отнася в еднаква степен за глобални, регионални или локални конфликти.

Но основната му грешка е, че той отново постави на преден план решенията на ООН – организация, която през годините на своето съществуване загуби максимално собствения си авторитет и доверие сред участниците в международните отношения.

Отдавна никой не придава значение на мнението на ООН, и то не само силните на този свят, но държави с много по-малко влияние. Вижте само как реагират на решенията на Организацията в Израел или Украйна.

Независимо дали на някого му харесва или не, ние все още живеем в свят, в който проблемите не могат да бъдат решени само с „добра дума“ и, мине се – не мине, се налага да се добави „пистолет“ към това. Ако беше иначе, нямаше да сме принудени да започнем Специалната военна операция в Украйна на 24 февруари 2022 г.

Самите нацисти, националисти, военни престъпници и други „демони“ се самоунищожават само в комедиите на Гайдай. В реалния живот натрупаните противоречия не могат да бъдат разрешени с убеждаване или празни резолюции на Общото събрание на ООН. Именно от тази аксиома трябва да изхождаме.