Вносителите – сглобка на икономически интереси
В края на миналата година депутати от управляващата сглобка ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС внесоха законопроект за вятърни паркове в Черно море. Новият закон предвижда изграждането на ветрогенератори в акваторията на Черно море, около Шабла, Каварна и Варна. Един от текстовете гласи, че морските пространства ще бъдат давани на концесия за срок от 30 години.
В мотивите към проекта се отбелязва: „Въпреки че не са изрично забранени, дейностите по изграждане и управление на морски вятърни централи не са ясно регламентирани, което поражда възможни конфликти при ползването на морски територии“.
Реакция на риболовния бранш на България
Българският риболовен бранш е против изграждането на вятърни паркове във водите на Черно море на дълбочина по-малка от 100 метра. В България рибарите са над 150 000 души. Само по Северното Черноморие, където се предвижда изграждането на ветрогенератори, рибарите са около 30 000 – 40 000. Те са готови да излязат на протести и да блокират пътища заради новия Закон за възобновяема енергия в морските пространства на България. Още когато се внесе законопроекта, рибарите настояваха да бъдат чути и да се обсъди как ветрогенераторите в Черно море ще се отразят на морските обитатели, екосистемите, дънните организми, а и на риболова. Такава публична дискусия така и не се състоя.
„Акваторията, където можем да работим, е много малка, а Черно море е твърде бедно – ние работим на 100 метра дълбочина. Около тези перки не се работи и ние няма да можем да риболуваме“, коментира председателят на Рибарското сдружение „Черноморски изгрев“ Емил Милев.
Рибарят Виктор Лучиянов – председател на Общинския съвет в Балчик, дава следният пример: „Като сложиха вятърните паркове и соларните панели в полетата на Добруджа по пътя на птиците „Виа Понтика“, изчезнаха пъдпъдъци, бекаси и други традиционни птици, които бяха много. Същото ще се случи и с рибите – сафрид, карагьоз, лефер, паламуд, цаца, хамсия и т.н. Вибрациите смущават естествения им хабитат и те ще си намерят друго място. Такива съоръжения трябва да бъдат достатъчно навътре в морето“.
„Ако законът бъде приет в този си вид, ще бъдем ощетени. Тези ветропаркове ще са на пътя на рибата. Доказано е вече, че те обръщат теченията. Готови сме за протест, ако се наложи“, предупреждава рибарят Красимир Петров.
В разпратена до медиите позиция от Българската морска камара посочват, че развитието на офшорни вятърни паркове не следва да е за сметка на рибарството и настояват за експертно прецизиране на текстовете, приети на първо четене от Народното събрание.
„Не можем да спорим за необходимостта от ясно нормативно регулиране на въпроса, който ще допринесе за развитието на офшорния сектор у нас, но тези процеси не могат да се случват в ущърб или за сметка на други сектори на синята икономика, сред които е и морският туризъм“, настоява Александър Калчев – председател на Управителния съвет на Българска морска камара.
Недоволство и сред туристическия бранш
Липсва комуникационна стратегия за плановете за офшорни вятърни паркове в Черно море, коментира и експертът Румен Драганов от Института за анализи и прогнози в туризма. В тази връзка в сектора подкрепят идеята за закон за туристическите места и зони, който „да защитава гледката“, коментиран преди време от министъра на околната среда Юлиан Попов. Според Драганов вятърните турбини в морето биха променили „културния елемент на екосистемата“ и са заплаха за туризма.
„Туристите не искат да почиват в индустриална зона. Където има перки, няма туризъм“, категоричен е Драганов.
Недостатъчни проучвания за въздействието над околната среда
Според доклад на Европейската сметна палата (ЕСП), до момента социално-икономическите последици от развитието на енергията от възобновяеми източници в морето (ЕВИМ) не са проучени достатъчно задълбочено, като многобройни екологични аспекти все още не са взети предвид. В този контекст ЕСП препоръчва предприемането на действия, насочени към стимулиране на развитието на енергията от възобновяеми източници в морето, които същевременно да осигуряват екологична и социална устойчивост.
Според наличните проучвания развитието на ЕВИМ може да доведе както до отрицателни, така и до положителни въздействия върху околната среда, посочват от Европейската сметна палата. Местоположението на обекта, което в случай на ветроенергийните инсталации може да бъде предоставено за срок до 40 години, е от решаващо значение за потенциалното му въздействие както върху морската среда, така и върху живота над морето.
(снимка – скрийншот от доклада на ЕСП)
Потенциалните кумулативни ефекти могат да доведат до изместване на някои биологични видове, промени в структурата на популациите, в наличността на храна или в миграционните модели. Въздействието върху околната среда също трябва да бъде разгледано предвид известната несигурност, дължаща се на все още неясните последици от изменението на климата и произтичащите от това промени в околната среда, които ще окажат въздействие върху морското биологично разнообразие и екосистемите, се посочва още в доклада на Европейската сметна палата.
Като пример се посочва морската свиня, която е застрашен вид в някои части от Атлантическия океан и Балтийско море. Има данни, че разположените в морето вятърни паркове оказват отрицателно въздействие върху тези животни на индивидуално равнище и на равнището на популацията, като например чрез изместването им, особено по време на етапите на изграждане на инсталациите, което води до сериозни последици за тяхното здраве.
Експертите подчертават, че има спешна необходимост да се идентифицират и оценят потенциалните въздействия върху околната среда, свързани с офшорното производство на енергия, което може да има както положително, така и отрицателно въздействие върху морските екосистеми. Отрицателните въздействия над околната среда от морските вятърни паркове се съобщават по-често в научните изследвания.
Анализ показва, че някои стресови фактори, причинени от производството на енергия в морето, могат да имат голям радиус на въздействие, въпреки че най-големите кумулативни ефекти възникват в непосредствена близост до инсталациите. В проучването също така се подчертава, че макар в Стратегията на ЕС за ЕВИМ да се твърди, че постигането на целите в областта на климата за 2030 г. ще изисква по-малко от 3 % от европейското морско пространство, в нея не се отчита фактът, че внедряването на ЕВИМ може да повлияе на много по-голям дял от определени типове местообитания и тяхното биологично разнообразие.
Лошите спомени от крайбрежието на Шотландия и замърсяването край Бретан, Франция
Politico, декември 2017 г.: Крайбрежните вятърни паркове са един от най-добрите начини за производство на чиста енергия. Рибарите обаче не са на това мнение. Те вече се обявиха срещу растящия брой турбини в крайбрежните зони на Северно море и другите водни басейни, защото компаниите, които ги обслужват, забраняват достъпа до водите около турбините. Според тях вятърните паркове променят и пътя на пасажите. Рибарите са категорични – няма увеличаване на броя на рибите или на видовете около турбините в морето.
Как се отразява развитието на вятърните паркове на рибните пасажи? Учените са установили, че рибите и морските бозайници ги избягват, когато са в процес на изграждане. Силният шум кара бозайниците да избягват някои зони, а могат и да бъдат причина за измирането на риби.
„Риболовът е като лова – трябва ти максимално голямо пространство. Нямаме нищо против вятърните паркове, а срещу това, че използват тази зона“, коментира Емиел Брюкьор, директор на местна рибарска организация.
Le Figaro, май 2021 г.: От кораба, който осъществяваше сондажни работи за изграждането на морски парк от ветрогенератори в Бретан, произтече разлив на петролни продукти. Това допълнително настрои жителите на региона срещу проекта. По мнението на еколози и рибари, електроцентралата, уж предназначена да решава екологични проблеми, напротив, представлява заплаха за околната среда.
Корабът Aeolus, който пробива кладенци за изграждането на ветрогенераторен парк в залива Сен Брие, допусна разлив на 100 литра петролни продукти в морето на площ 16 километра, на по-малко от 20 километра от брега на Бретан. Този инцидент „налива вода в мелницата“ на противниците на вятърната ферма. Междувременно изтичането на петролните продукти принуди Aeolus да напусне залива. Тази малка битка я спечелиха рибарите, заключава Le Figaro.
Интересите на олигарсите зад сглобката – над всичко
Ако някой си мисли, че политиците от управляващата НЕкоалиция са загрижени чак толкова за въглеродната неутралност и какви ще са последствията за природата, то е далеч от истината. За отбелязване е, че българският план възстановяване предвижда намаляване на замърсяването от производството на енергия с 40 на сто до 2026 година. Същевременно са предвидени възможности за инвестиции във възобновяема енергия и средства за съхранение на енергия – общо над 2 милиарда евро.
Кой ще усвои тези пари – естествено първо тези, които вече са в бизнеса в ВЕИ.
Грандиозната сума е заложена с най-радикалните редакции на Плана, направени от правителството на Кирил Петков основно в сектор енергетика. Още тогава брюкселското издание „Ню Юръп“ писа, че направените промени в Плана са насочени почти изцяло към сектора, в който монополист е „сляпото петно на българския медиен пейзаж“ Иво Прокопиев, а именно – соларите и ВЕИ-тата като цяло.
Нека припомним, че на 26 ноември 2021 г. – броени дни, след като стана ясно, че кабинетът на Кирил Петков е пренасочил средствата от Плана, които трябва да отидат за енергетика, приоритетно към соларите и останалите възобновяеми енергийни източници, „Капитал“ и останалите медии под контрола на Прокопиев бяха буквално залети от новина за предстояща инвестиция. За целта се създава „ЕУРА енерджи“, представено като българо-датски консорциум, сформиран от „българската инвестиционна група „Реналфа“, в чието портфолио е „Соларпро и датската компания за развитие на енергийни мощности Eurowind Energy“.
ВЕИ холдингът „Соларпро“ на Прокопиев е инсталирал мощности у нас и в чужбина за над 2 гигавата – колкото двата малки блока на АЕЦ „Козлодуй“. Разликата е, че токът от пети и шести блок е драстично по-евтин от този от солари, перки и други възобновяеми източници. В същото време зелената енергия е изкупувана от държавата на преференциални цени вече в продължение на над десетилетие. И вкарвана в енергийния микс, помпащ сметките ни.
Не е съвпадение, че вече повече от две години медиите на Прокопиев яростно пишат срещу въглищните централи, не е и случайност, че от Плана за възстановяване отпадна единият милиард лева финансиране за парогазови мощности в Маришкия басейн.
Въглищните централи – този трън в очите на ВЕИ-собствениците
Факт е, че над 50% от тока в България се произвеждат от въглища и засега е най-евтиният. Факт е, че тази зима България от износител на електроенергия, се наложи да купува. Факт е също така, че заради въглеродните квоти електроенергията от въглищните централи ще поскъпва, търсенето ѝ ще намалява, а това ще доведе до фалити.
Проблемът е количество въглероден диоксид, за чието изпускане е необходимо да се купуват въглеродни квоти – новата „златна“ търговия.
Българският план за възстановяване относно енергетиката предвижда въглеродните емисии да се намаляват с 30% и остават да работят само двете американски топлоцентрали AES и „Контур Глобал“, и държавната ТЕЦ “Марица-изток 2”. До 2026 г. поетапно ще се спират други мощности за 800 мегавата. Това означава, че няма да работят трите други частни централи – ТЕЦ “Бобов дол”, ТЕЦ “Брикел” и ТЕЦ “Марица 3”, чиято мощност е точно 800 мегавата. Случайност ли е фактът, че точно американските централи ще продължат да работят, а останалите три частни трябва да затворят, въпреки че вече са инвестирали в намаляване на въглеродните емисии?
Само за сравнение – в германския закон за затварянето на въглищната индустрия е записано, че до 2030 г. те ще намалят наполовина производството си на въглища, 2038 г. ще го затворят изцяло. Защо ние трябва да затворим през 2026 г. – 12 години преди германците? При това в Германия в момента работят 14 въглищни централи – много по-големи от нашите.
Енергетиката е част от националната сигурност. Ползването на внос или несобствени ресурси, които да компенсират затварянето на въглищните централи, отслабват не само националната ни сигурност, но и конкурентоспособността на българската икономика.
Източномаришките лигнитни въглища са единственият български енергиен ресурс, който ни дава възможност да бъдем енергийно самостоятелни, сигурни и независими за продължителен период от време. Останалите енергийни ресурси са или вносни, или не са предвидими.
Големите енергийни консуматори, като промишлеността и големите предприятия, често изискват стабилно и непрекъснато захранване с енергия, за да се избягват технологични катастрофи и инциденти. Базовите мощности, предоставяни от стабилни и непрекъснато работещи енергийни източници (като ядрена, въглищна или хидроенергия), осигуряват основен енергиен поток и предпазват от прекъсвания, които могат да доведат до прекъсвания, загуба на производство и сериозни икономически загуби.
Значителен дял от енергията на АЕЦ е резервирана за захранване на потреблението от битовите потребители (поради по-ниските цени), големите хидроенергийни мощности (управляват се от НЕК) се ползват за балансиране, а не като основен енергиен източник. Така въглищните централи остават единствена и необходима алтернатива на атомния ток.
Към момента въглищните централи в България няма с какво да бъдат заменени, освен от внос. Ако някой си мисли, че електроенергията от перките в морето ще покрият нуждите на индустрията, жестоко се лъже.
Планирани са 7-ми и евентуално 8-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“ като заместващи мощности, но срокът за изграждането им е продължителен.
Или казано накратко: Не унищожаваш нещо, преди да намериш заместител, а в момента – такъв няма. Друг въпрос е, че като държава трябва да съхраним и човешкия капитал и специфични умения, тъй като енергетик не се става за един ден – особено в днешната образователна среда.
Нека припомним какво каза султан Ал Джабер – главен изпълнителен директор на държавната петролна компания на Обединените арабски емирства Adnoc, който беше и президент на климатичната среща COP28 в Дубай през декември 2023 г.: Постепенното премахване на изкопаемите горива няма да позволи устойчиво развитие. Няма научни доказателства, че е необходимо премахването на изкопаемите горива, не искаме да върнем света обратно в пещерите.
Източник: BIG5
