Алистър Хийт, The Telegraph. Превод: Ирини Зикидис, Фейсбук

Време е да скърбим за смъртта на стара Европа. Разлагането е отишло твърде далеч, упадъкът е твърде изразен, благоденствието и омразата към себе си са твърде вкоренени, обречеността е неудържима. Някога най-богатият и най-напреднал континент в света, Европа, е свършена, нейното унизително падение е твърде очевидно за останалия свят, ако не и за заблудените европейци.

Самопричинените патологии на Европа – катастрофален икономически провал, почти пълна геополитическа неуместност, миграционна и интеграционна криза и зейнал демократичен дефицит, сега са метастазирали. Те станаха твърде сложни, твърде обезсърчителни за европейските треторазредни елити, за да помислят дори за справяне с тях, и особено за егоистичните, демагогски политици, които ръководят с такова безгрижие нейното социално разпадане, „намаляване на растежа“, армиите на Потьомкин и ужасяващата демография.

Германия, Франция, Холандия и други са на ръба на социален взрив, като фермерите са последните, които се радикализират. За всеки млад, амбициозен европеец би било по-добре да се премести в Америка, особено във Флорида или Тексас. Те ще плащат по-малко данъци, ще живеят по-добре, по-щастливо и по-свободно. Ще бъде по-малко вероятно да се сблъскат с тотална война. Жизненият им стандарт ще се повиши драстично.

Най-големите наследства на Европа за света – капитализъм, лична свобода, върховенство на закона и „западните, образовани, индустриализирани, богати и демократични“ ценности, така брилянтно описани от Джоузеф Хенрих от Харвардския университет, още живеят в САЩ.

Но няма път назад за Стария континент, който е приел нихилизма, постхристиянското езичество, нелиберализма и политиката на завистта, вярвайки, че спасяването на планетата изисква закриване на успешни индустрии и обедняване на хората, Европа, която не може да се изправи срещу ислямския екстремизъм и антисемитизъм и която отказва да реформира социалната държава.

Дори Брекзит, най-яркият предупредителен сигнал, не успя да промени нищо. Управляващата класа в Европа отхвърли напускането на Обединеното кралство като отклонение, автогол на самонараняващи се британски ексцентрици и удвои своите провалени политики. То отказа да изслуша гласоподавателите си; нищо чудно, че техният гняв става все по-силен.

Единственият отговор на евроелитите – още повече миграция, ще даде възможност на потенциално опасните екстремисти. Във Франция, Германия, Белгия и другаде неуспехът да се интегрират много скорошни мигранти и отговорът на управляващата класа – да лъже, че всичко е наред, проправят пътя към катастрофа. Възходът на германската „Алтернатива за Германия“ трябва да тревожи всички ни. Европейските избори ще доведат до успех за популистите.

Икономическото самоубийство на континента вече предизвиква отлив на най-добрите и най-умните. Геополитическата неуместност на Европа е също толкова поразителна. Защитата на европейците се поема от многострадалните американски данъкоплатци. Французите не се виждат никъде в битката срещу хутите; френската армия е сянка на предишното си „аз“ и не би издържала дълго в истинска война. Поляците и няколко други правят всичко възможно, но германската армия е слаба, а всички големи обещания за възстановяване на европейските армии, дадени през 2022 г., не означаваха нищо. Континентът е почти напълно демилитаризиран, липсва му персонал и оборудване, няма капацитет да произвежда повече оръжия, няма дългосрочни решения за сдържане на Владимир Путин и не е направил нищо, за да се подготви за възможността за евентуална втора победа на Доналд Тръмп. Това е позор.

Какво ще прави Великобритания? Трудно е да се повярва, че толкова много от британците все още са толкова невежи относно истинското състояние на европейската икономика и общество. Заслепени от омраза срещу торите, обсебени от лъскавите TGV и спомените от приятните си ваканции в Южна Европа, те приемат, че нещата трябва – просто трябва – да са по-добри в Европа. Почти всички депутати от Лейбъристката партия вярват, че решението на липсата на растеж е да се присъединим отново към единния пазар или митническия съюз, въпреки че те не успяха да спасят собствените европейски икономики.

Как по-нататъшното засилване на връзките с континент с нулев растеж или свиваща се германска икономика може да направи нещо за Великобритания? Не може. И как британската левица ще отговори на възхода на крайната десница в Европа? Ще продължи ли да обича Германия, ако „Алтернатива за Германия“ е част от нейното правителство? Ще продължи ли да обича Франция, ако Марин льо Пен е в Елисейския дворец?

Великобритания е в ужасяващо състояние, но в същото положение е и Европа. Европесимизмът на привържениците на Брекзит беше оправдан; проблемът е, че естаблишмънтът отказа да използва напускането на ЕС, за да скъса с регулаторната философия на Брюксел и да преориентира икономиката далеч от стагниращите пазари на Евросъюза.

Следователно Великобритания все повече страда от същите патологии като Европа и е изправена пред подобен краен упадък. Това не е аргумент за повече ЕС, а за още по-малко, както и за радикална вътрешна промяна. Постепенният залез на Европа се ускорява и би било абсурдно за което и да е британско правителство да следва политиката на Европа.