Слагат таван на наказателната лихва за лоши заеми

Събирачите на вземания няма да ходят в домовете и на работното място на хората

При нарушения ще отнемат лиценза

Примката около врата на длъжниците с лоши кредите ще бъде отпусната с изцяло нов Закон за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити, който е пуснат за обществено обсъждане от Министерство на финансите. Законът ще уреди правилата за продажба и събиране на лоши кредити. Представители на фирмите за събиране на проблеми заеми няма да могат да ходят в домовете или в офисите на длъжниците. Няма да могат и да притискат със заплахи длъжниците да платят.

Недостатък е, че новите правила ще важат само за проблемни кредити, отпуснати от банки или дружества за бързи заеми, а не за събирането на всякакви просрочени задължения, като например сметки за вода или парно.

С новия закон се дава възможност на банките и на фирмите за бързи заеми да продават отпуснатите от тях лоши кредити на “купувачи на кредити”. А самото събиране на вече продадените проблемни заеми ще става от фирми “обслужващи кредити”, които трябва да получат лиценз от БНБ за извършване на дейността. Купувачът на кредити може да е произволен човек или компания, но той трябва да има договор с лицензирана фирма за обслужване на кредити. Купувачът на кредити може и сам да събира проблемните заеми, но само ако е получил лиценз от БНБ за тази дейност.

Купувачите на кредити и фирмите, обслужващи кредити, ще осъществяват комуникацията си с длъжниците единствено чрез телефонни обаждания или отправяне на искания в писмена и електронна форма, адресирани лично до длъжника, предвижда новият закон. Така посещения в дома на длъжника ще бъдат забранени. Ще бъде забранено и използването на агресивни търговски практики при събирането на просрочени кредити. Под агресивни практики се разбира използването на тормоз, принуда, включително използването на физическа сила или злоупотреба с влияние, така че човек да вземе решение, което иначе не би направил.

В момента няма правила за събирането на просрочени вземания. Затова всяка компания за събиране на вземания може да използва различен подход. Има оплаквания на хора, че им звънят по всяко време на денонощието и през почивните дни и им отправят предупреждения, какво може да се случи, ако не платят задължението си. Някои лепят бележки на вратата на длъжниците и така съседите разбират, че човекът има финансови проблеми.

В проекта на закон специално е записано, че купувачът на кредити и фирмата, обслужваща кредити, са длъжни да зачитат неприкосновеността на личния живот на кредитополучателите и да прилагат правила за етично поведение и комуникация с кредитополучателите. Няма изрична забрана да звънят по телефона на длъжника през нощта. Но ако човек реши, че правата му са нарушени, ще може да подаде сигнал в Комисията за защита на потребителите. Самата комисия ще бъде длъжна бързо да разглежда жалбите и при установяване на нарушение може да налага санкции и да уведомява БНБ. При грубо или системно нарушаване на правилата от страна на събирачите на дългове, БНБ ще може да отнема лиценза им.

Събирачите на лоши заеми, наричани лица, обслужващи кредити, ще трябва да изпълняват политика на справедливо и етично третиране на кредитополучателите, пише в проекта на нов закон. В него специално е посочено, че ако длъжникът е фирма и към нея се държат неетично при събирането на просрочените кредити, БНБ може да налага глоба в размер от 20 хил. до до 40 хил. лв. Ако същото неетично поведение при събирането на просрочени заеми е към гражданин, той може да се оплаче на Комисията за защита на потребителите, която да наложи съответната санкция или да поиска от БНБ отнемане на лиценза на компанията за събиране на лоши кредити.

Друг съществен момент в новия закон, е че купувачите на дългове и фирмите за обслужване на кредити няма да могат да претендират длъжниците да платят нещо повече от дължимото, определено в договора с първоначалния кредитор.

Купувачът на кредити или фирмата за обслужване на кредити имат право да начисляват само лихва за времето на забавата при изплащането на заема, която не може да надвишава законната лихва, тоест основния лихвен процент на БНБ плюс 10 пункта. В момента основният лихвен процент на БНБ е 3,79%.

Фондове ще купуват задълженията

Създават пазар на лошите кредити

Чуждестранни инвестиционни фондове ще може да купуват проблемни кредити в България.

С подготвения нов закон в българското законодателство ще бъде въведена директива на ЕС, чиято цел е разрешаване на проблема с високите равнища на необслужвани кредити и предотвратяването на тяхното бъдещо натрупване, пише в мотивите към законопроекта.

Със закона ще бъде насърчено развитието на вторичния пазар на необслужвани кредити при гарантиране правата на кредитополучателите, посочват авторите на проекта.

Законът ще даде възможност проблемни кредити да купуват широк кръг международни компании за управление на активи, инвестиционни фондове и други. Те ще могат да навлязат на българския пазар на необслужвани кредити и да допринесат значително за намаляване на рисковете от натрупване на голям брой проблемни кредити в балансите на банките, пише в мотивите към законопроекта. Самото събиране на проблемните заеми ще бъде извършвано от фирми, които са получили лиценз от БНБ. Така купувачите на кредити може да бъдат компании, които не са запознати с националните специфики на пазара в България. А самите събирачи на дълговете ще загубят лиценза си, ако превишат правата си и притискат непозволено длъжниците.

За лицензирането на компаниите за обслужване на кредити ще бъдат събирани такси от БНБ. Очакваните разходи за всяка фирма, обслужваща кредити, са приблизително 35 хил. лв. през първата година след приемане на закона, пише в мотивите към него.

Информират за последиците

Дават гратисен период на хора с финансови проблеми

Въвеждат задължения за кредиторите

При наличие на проблеми с изплащането на заеми, банките ще трябва да предлагат преструктурирането им.

Преди банките или фирмите за бързи зами да предприемат действия за принудително събиране на кредити, трябва да предприемат мерки за преструктуриране на задълженията. Това предвиждат промени в Закона за потребителския кредит и в Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, които са записани в преходните и заключителните разпоредби на новия Закон за за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити.

Тоест тези нови правила ще важат за хора с потребителски и ипотечни кредити. Ако банката види, че длъжник има проблеми с изплащането на заем, ще трябва да му предложи преструктуриране на задължението, което може да включва например пълно или частично рефинансиране на договора за кредит, промяна на съществуващите условия на договора за кредит – удължаване на срока на заема, промяна на вида на договора за кредит, разсрочване на плащането на всички или на част от вноските за даден период, промяна на лихвата, предлагане на гратисен период, конвертиране на валута или частично опрощаване на дълга.

Ако всичко това не помогне на длъжника, банката ще може да пристъпи към принудително събиране на задълженията. Разбира се, банката може и да продаде проблемния кредит, за да не се занимава с принудителното събиране на задълженията.

С промените в законите са предложени и ясни правила при промяна на условията по заеми. Преди условията на договора за потребителски или ипотечен кредит да бъдат променени, кредиторът трябва да предостави на човека на хартия новия погасителен план и размера на месечните вноски, както и ясно описание на предложените промени, начините за подаване на жалба или възражение, срока за подаване на жалба, име и адрес на компетентния орган, до който потребителят може да подаде жалба, като в общия случай това е Комисията за защита на потребителите.

Кредиторите трябва да следят показатели, от които става ясно, че длъжникът може да изпадне в затруднение при погасяване на кредита. При наличието на такива индикации кредиторът трябва да се свърже с длъжника и евентуално неговия поръчителя и да установи характера на затрудненията, предвиждат новите правила. В тези случаи кредиторът трябва да предоставя на длъжника и на поръчителя информация за броя на плащанията, които са просрочени и общия размер на просрочената сума, общия размер на непогасената част от заема, размера на обезщетението за забава на плащанията, както и последиците от забавяне на вноските.

Съобщават на длъжника при продажба на кредит

Забраняват заблуждаващата информация

Информация за дължимото

Длъжниците ще трябва да получават подробна информация на кого е продаден заемът им и точно какво дължат.

Фирмите за събиране на просрочени кредити трябва да предоставят на длъжниците само коректна, ясна и разбираема информация, пише в подготвения изцяло нов закон. Ще бъде забранено предоставянето на заблуждаваща информация.

Това е много важно, тъй като сега събирачи на дългове се опитват да съберат и вземания, които са погасени по давност. Те заблуждават хората, че може да предприемат действия за принудително събиране на задълженията, при положение, че знаят че давността им е изтекла. С приемането на новия закон такова поведение може да доведе до отнемането на лиценза на фирма за обслужване на кредити.

Купувачът на заеми и фирмата, обслужваща кредити, ще трябва да уведомяват длъжниците за всяка промяна на дължимите лихви и такси по договора за кредит. При продажба на кредити, на длъжниците ще трябва да бъде изпращана подробна информация, предвижда още законопроектът.

Уведомлението към длъжника трябва да съдържа данни за продажбата на кредита, кой е купувачът на заема и какви са адресът и телефонът му, адрес и телефон на фирмата, която реално ще събира заема, лице или отдел за контакт, от които длъжникът може да поиска допълнителна информация, данни да размера на задължението, включително главница, лихва, такси и други разходи, както и по какъв начин са определени те.

Проблемните бързи кредити са 354,6 млн. лв.

Необслужваните заеми са в размер на 3,85 млрд. лв.

Имат дял от 3,63%

Необслужваните банкови кредити намаляват, но при бързите заеми ситуацията е различна.

Общият размер на необслужваните банкови кредити е 3,85 млрд. лв., показват данни на БНБ към края на декември. Лошите банкови заеми намаляват – към края на септември миналата година са били в размер на 4,12 млрд. лв.

Делът на необслужваните банкови кредити от общия размер на отпусканите от банките заеми е 3,63%, при 3,81% в края на септември, показват данните на БНБ. През последното тримесечие на миналата година общият размер на отпуснатите от банките кредити намалява с 1,8 млрд. лв. и достига 106,3 млрд. лв. При вземанията на банките от кредитни институции е отчетен спад с 4,6 млрд. лв. (-33,8%) до 8,9 млрд. лв. Но при кредитите за домакинства е отбелязан ръст с 1,5 млрд. лв. (+4,1%), а заемите за бизнеса нарастват с 1,1 млрд. лв. (+2,4%). Отпуснатите от банките заеми за сектор държавно управление намаляват със 141 млн. лв. (-11,8%) за последното тримесечие на миналата година.

За разлика от проблемните банкови заеми, необслужваните бързи кредити нарастват. Според последните данни на БНБ към края на септември 2023 г., размерът на необслужваните бързи кредити е 354,6 млн. лв. Те нарастват с 2,4% (+8,1 млн. лв.) в сравнение с края на септември предходната година и с 6,2% (+20,7 млн. лв.) спрямо края на юни 2023 г.

Към края на септември миналата година общият размер на отпуснатите бързи заеми е 5,255 млрд. лв. при 4,295 млрд. лв. година по-рано. Те се увеличават с 22,4% (+960,5 млн. лв.) за година и с 6,7% (+329,4 млн. лв.) в рамките на едно тримесечие.