Земеделските производители в цяла Европа излязоха на улиците тази година, убедени, че евтината украинска продукция, която се разпространява през границата, е виновна за техните неволи, пише Politico.
„Масовите протести принудиха правителствата на ЕС от Варшава до Париж да направят огромни отстъпки на фермерите и отслабиха политическите връзки на Киев със западните му съюзници след пълномащабното нахлуване на Русия преди повече от две години.
Новоизбраният руски президент Владимир Путин сигурно потрива ръце с радост. В крайна сметка той е истинският мозък зад кризата.
Основната причина, поради която фермерите от ЕС не могат да продават собствените си стоки тази година, няма нищо общо с Украйна и нейния огромен селскостопански сектор.
Вместо това това е Русия, чиято собствена рекордна селскостопанска продукция – и побеждаващ света износ – са свалили цените на реколтата до степен, в която фермерите навсякъде страдат”, казва още изданието.
„Абсолютно вярно е, че Русия използва своя износ на храни, особено износа на пшеница, като форма на мека сила“, каза Кейтлин Уелш, директор на Глобалната програма за хранителна и водна сигурност в Центъра за стратегически и международни изследвания и съавтор на скорошен документ за нарастващото господство на Русия на световните селскостопански пазари за сметка на Украйна.
Подпомогната от изключително благоприятното време, Русия отгледа безпрецедентни количества пшеница през последните две години и я продаде евтино на световния пазар.
Това обърна бума в цените на зърното и ги свали до предвоенни нива, които са нерентабилни за фермерите в страни като Полша. Те отговориха, като блокираха границата с Украйна в началото на тази година, обвинявайки източния си съсед, че прави собствената им реколта нерентабилна.
Това е въпреки факта, че правителството във Варшава едностранно забрани вноса на зърно от Украйна миналата година. Това беше отговор на пренасищането на доставките, последвало пълномащабното нахлуване на Русия през февруари 2022 г. и блокадата на основния износен маршрут на Украйна към световните пазари през Черно море.
След като Русия преустанови посредническата инициатива на ООН за възстановяване на способността на Украйна да изнася продукция през Черно море през юли миналата година, Киев успя да установи свой собствен сигурен експортен коридор – поемайки по-голямата част от натиска върху сухопътните маршрути за износ през територията на ЕС.
Протестите застрашиха крехкото коалиционно правителство на Полша , принуждавайки премиера Доналд Туск да предприеме офанзива с чар, за да убеди други столици на ЕС в необходимостта от ограничаване на вноса на украинско зърно в блока – последно спечелвайки подкрепата на френския президент Еманюел Макрон, който е също под обстрел от фермери у дома.
С цялото внимание върху украинския внос, няколко страни от ЕС продължават да използват евтина руска продукция. Испания, Италия и Франция са редовни купувачи на руско зърно.
Подтикната от Полша, Латвия, Литва и други източни страни от ЕС, Европейската комисия е готова да наложи отново митата върху вноса от Русия, което на практика ще удвои цената им и ще смаже търсенето.
„Пазарните анализатори обаче виждат този ход като по-скоро разсейване , отколкото реално решение на трудната икономическа ситуация, пред която са изправени европейските фермери, предвид относително ниския дял на пазара на ЕС, който се отчита от вноса.
На фона на политическите сътресения в ЕС, Русия до голяма степен успя да отклони вниманието от себе си, пренасочвайки огромния си износ на пшеница към други региони на света, където се стреми да запази геополитическо влияние.
През изминалата година Москва изпрати стотици хиляди тонове безплатно зърно на страни в Африка и Азия, като се подиграваше с авторитарните режими там и им помагаше да предотвратят гражданските вълнения.
Пратеникът на Путин по външните работи Сергей Лавров също подписа изгодни сделки с Бразилия, Мексико и други страни от Латинска Америка, чиито собствени реколти са унищожени от екстремното време”, посочва още Politico.