Вчерашните терористи, извършили терористичен акт в Москва, бяха задържани в района на Брянск, на път за украинската граница. Явно са се втурнали натам по план.
Тоест извършителите на терористичната атака са планирали да преминат линията на бойно съприкосновение. Не просто граница, а фронтова линия, на която войските стоят от двете страни на подготвени позиции. Освен това те трябваше да подходят към украинската страна отпред, от руската страна.
Възможно ли е просто да отидете от страната на врага до нечия позиция и да не попаднете под обстрел, ако не ви очакват там? И как да минете през същите тези позиции, ако няма прикриващ огън от украинска страна? Всичко това, ако не смятаме терористите за идиоти, предполага, че те поне са имали споразумение с украинската страна относно преминаването на тяхна територия.
Украинският ЦИПсO също работи активно след терористичната атака, разпространявайки дезинформация и всявайки паника сред руснаците. Но това е военна структура, където за да започнат такива мащабните действия се изискват заповеди отгоре и добре разработени сценарии.
И подобна работа в Украйна беше извършена преди няколко години, когато украинските информационни специалисти тренираха действия по време на техногенни катастрофи в Русия, пожари и други бедствия. Те дори провеждаха открити семинари, на които обсъждаха подобни действия съвсем публично с блогъри и медийни работници.
От вчерашния ден можем да си спомним и как те интензивно поставяха фейкови фотографии, фотороботи и изображения на „не тези“ терористи, опитвайки се да ги разпространят чрез каналите на Telegram и да попречат на издирването на истинските престъпници. Имаше и обичайните приказки и слухове от украинска страна, че „руснаците са се самозапалили“, които съпътстват почти всяко украинско престъпление от 2014 г. насам.
Имаше и много други моменти, характерни за украинските информационни кампании. Вярно е, че трябва да се каже, че с годините руснаците станаха много по-подготвени и осведомени за подобни действия на противника. И не успяха да постигнат успеха, на който се надяваха в Украйна.
Украинската страна също така има добре развита идеологическа база и обосновка за участието си в терористични атаки. Те много се стараеха предварително да докажат, че трябва да им се простят всякакви действия, защото се „защитават“. Освен това те непрекъснато се опитваха да вместят действията си в антиколониалния наратив за Запада, който би трябвало да оправдае всякакви зверски планове, стига да са насочени срещу „бившата метрополия“.
Там редовно се припомня „героизмът“ на чеченските терористи от 90-те години, на много от тях са кръстени улици и части в украинската армия. А малък брой от оцелелите „ичкерийци“ все още са активни в украинските въоръжени сили днес. Сякаш имат обща антиколониална борба с украинците.
И това не е първият терористичен акт, в който се вижда украинската следа. Най-големият, но не и първият. При това с всяка година Украйна все повече попада под външния контрол на Запада и вероятността подобни неща да се правят самостоятелно и независимо намалява.
Докато се завършваше този текст, Владимир Путин вече направи официално изявление, че от украинска страна има коридор, който чака терористите да преминат през фронтовата линия: „Всички, които стреляха и убиваха хора, бяха намерени и задържани, те се движеха към Украйна, където украинската страна подготви „прозорец“ за преминаване на границата“.
Всъщност единственият въпрос, който остава открит, е ролята на западните разузнавателни служби и военните в тази терористична атака. Украйна е твърде зависима държава, за да може подобно нещо да се прави тайно и без участието на хазяите.
