Последните избори в Русия представляват изцяло ново ниво на агресия срещу концепцията за „журналистика“ и правото на информация на западните народи. Ако някой смяташе, че досега основните медийни монополи — все още маскирани като „медийни” услуги — са достигнали най-ниската си точка… Тези избори заплашват да станат известни като най-смъртоносните досега!

Дните, седмиците, водещи до тридневните избори [в Русия, бел.ред], послужиха като загрявка за това, което предстои. Макрон – L’imitation de Napoléon – пое щафетата и като генерал в панталони започна да заплашва Русия, че неговата Франция, това военно знамение, може да изпрати войски в Украйна. Недоволен от заплахата, той каза, че на първо място няма ограничения и червени линии.

След като уточни, че това ще се случи само ако руските сили се опитат да се приближат от посоката на Киев или Одеса (той „предложи“ ли е всичко между тях?), в акт, който накара много хора да мислят – включително и аз – че Макрон е поставил спирачките, отдръпвайки няколко линии на отбрана, факт е, че след това той подписа споразумение с Молдова, което е явна провокация към изпълнителната власт, председателствана от Владимир Путин, и се срещна с приятелите си от Германия и Полша, за да осигури сближаване в агресията.

През задната врата някой трябва да е дал на пресата идеята, че нано-Наполеон е бесен на предполагаемото малодушие на Шолц, по-специално по отношение на съпротивата на немските вегански колбаси срещу изпращането на ракети Taurus, така че режимът в Киев да може да продължи да убива цивилни в Донбас, Курск или Белгород. Що се отнася до убийството на руски военни, става по-трудно от всякога.

Струва ми се, че целият този шум около l’enfant terrible имаше за цел, наред с други неща, да окаже натиск върху Владимир Путин точно преди изборите и в същото време да се опита да тества решимостта на руския народ да подкрепи своя лидер .

Идеята според мен беше да се подложи руският народ на заплаха от ескалация, като се постави ударението върху действията на техния президент, като в същото време се намеква, че шансовете НАТО да се намеси на украинска територия зависят изключително от присъствието на това, което тази бюрократична и сервилна армия смята за единствената заплаха, отговорна за конфронтацията между двата блока: Владимир Путин.

Това беше вид подсъзнателно изнудване на руския народ: изберете „автократ“, „тиранин“, „диктатор“ и рискувайте пряка конфронтация между вашата страна и Европа, четете „НАТО“.

Докато единственият въпрос, повдигнат от медийните монополи, беше възможността Макрон да направи това по причини, свързани със собствената му предизборна пропаганда за Европейския парламент, истината е, че съществуващите барометри за възможността за изпращане на войски в Украйна, по-специално анкетата извършени от BFM TV, казват, че 57% от французите смятат, че Макрон греши в това отношение.

Сега, ако френският народ отхвърли възможността, няма смисъл заплахата да е била отправена поради вътрешни изборни причини. И в това отношение съм съгласен със защитата на Макрон, че нищо от това няма нищо общо с някакъв електорален импулс… Вътрешно!

С други думи, L’imitation de Napoléon частично излъга. Предизборният тласък беше свързан с опит за намеса в руските избори. Нещо, за което Русия се осъжда, че се опитва да направи от западната страна.

Преди това цялата история с Навални беше един вид илюзионистичен спектакъл, целящ да създаде илюзията, че опозицията срещу Владимир Путин е по-голяма, отколкото е в действителност.

Като се има предвид, че смъртта му беше част от шоуто, предвид получените резултати, със съжаление трябва да информирам тези, които видяха някакъв освободителен образ в един корумпиран расист, че Навални умря напразно. Всъщност това е един от онези карикатурни случаи, в които илюзионистът, за да изпълни успешно акта си, накрая убива своя асистент. тъжно

В опит да се придаде известна достоверност на заплахите както за конфронтация, така и за размирици, в седмицата преди началото на изборите беше организирана медийна операция с военен оттенък, в която предполагаеми групи, наречени „Легион „Свобода на Русия“ (ЛСР)“ и „Сибирският батальон (СБ)“ пресичат границата и заявяват окупация на две села.

Много снимки със знамена и видеоклипове по-късно се появиха изображения, потвърждаващи избиването на голяма част от наемниците — с които киевският режим твърди, че няма нищо общо — и техните бойни машини. Това, което наричам операция „Камикадзе“, продължи с дни, като загуби над хиляда войници в тази военна маркетингова операция.

Това, което можем да характеризираме като стратегия на кампанията на НАТО за руските избори, ще бъде известно като най-смъртоносната, най-разрушителната и неуспешна политическа пропагандна операция. Основните фигури и „активисти” почти всички са загинали!

С това темпо и със скоростта, с която Путин печели избори, не знам колко още Навални или батальони камикадзета ще трябва да измисли ЦРУ. Нищо чудно, че New York Times със закъснение потвърждава това, което знаем отдавна: украинските села вече не разполагат с персонал и Линдзи Греъм сега казва на Зеленски, че е време да изпрати най-младите на фронтовата линия!

Има обаче едно нещо, с което трябва да се изправим: наистина е опасно да се води (анти)изборна кампания срещу Владимир Путин… Смъртоносно е! Значителен брой пропагандисти са загинали от ръцете на ЦРУ и режима в Киев. И за какво? В крайна сметка избирателната активност беше рекордна от години и руският президент постигна най-високия си резултат досега.

Ако цялата „антиизборна кампания“ на НАТО не проработи, не проработи и сплашването, стратегията за всяване на страх, съмнение и объркване сред руския народ, което дори може да се каже, че има обратен ефект.

Руският народ даде урок по гражданство, отговорност, смелост и съпротива, който би накарал всеки гражданин на всяка страна да се гордее, ако види собствения си народ да се държи по този начин. Независимо от посоката на вота, така мобилизираният народ няма да пропусне да вземе бъдещето си в свои ръце.

Тук имаше антипедагогически цирк. За три дни се изговори всичко и обратното за руските избори. Въпреки факта, че присъстваха 1125 независими наблюдатели от 129 страни, по телевизията беше казано, че изборите не се наблюдават от международни наблюдатели.

Сякаш е имало някакъв мониторинг на Запад и сякаш самият Запад, който се плъзга към неофашизма, е бил в състояние да дава уроци по демокрация на която и да е страна. Всеки, който подкрепя фашистки и нацистки режими, като този в Киев, или ксенофобски режими, като тези в балтийските страни, губи всякакво доверие да дава какъвто и да е урок.

Заваляха обвинения в репресии и дори се твърдеше, че гласуването в Русия е задължително. В крайна сметка трябваше да оправдаем „Стокхолмския синдром“ на 77% от избирателите, които въпреки „предупрежденията“ все пак искаха да кажат „да“.

И докато в предишните дни от западните посолства заваляха „предупреждения“, които предупреждаваха своите граждани за опасността от терористични атаки в Русия и ги съветваха да избягват тълпите. Сякаш, ако имаше атаки, те нямаше да бъдат извършени сами.

Собственият призрак на Навални се появи отново… Износването, на което подложиха тази фигура! Навални обеща да дестабилизира изборите с операция „Дванадесет на обяд“. Ройтерс дори направи снимки на огромните опашки за гласуване и каза, че това са мирни протести на руската „опозиция“. „Хилядни“! Ройтерс каза.

Сякаш в страна с повече от сто милиона избиратели, няколко хиляди бяха представителни за каквото и да било. В посолствата в цяла Европа, въпреки операциите за бойкот като експулсирането на дипломати, опашките бяха усетени и в много случаи докладвани, сякаш са били прекъснати от волята за гласуване.

Течности, разляти по урните, бомбардировките на цивилни от киевския режим, подривни действия в избирателните секции – всичко това е пренебрегнато от обективния анализ на така наречените новинарски служби на западните демокрации.

Едно е сигурно: ако подкрепата на руския народ за изборите беше вик за утвърждаване на неговата идентичност и реален акт на борба и оскърбление срещу продължаващата агресия, която противоречи на неговите интереси, по-малко внимателните западни народи не чуха този вик. Но те ще почувстват ефекта от офанзивата.

Както при отразяването в „новините“ на информационните монополи, западните народи ще понесат последиците от руската популярна офанзива в различни области на живота си: в условията на живот, жертви на отклонението на средствата от обществените услуги към оръжейната индустрия; в потъпкването на техните права, чрез засилване на операциите за цензуриране на информация, която не е в съответствие с единната западна истина; в ускоряването на насърчаването на неофашизма, единственият механизъм, с който разполага империализмът, за да гарантира управление чрез омраза и ксенофобия срещу руския народ; в насърчаването на отклоняващи стратегии, които отклоняват западните народи от техните истински тревоги: правото на мир, храна, образование, здраве и жилище!

Руският народ излезе победител от западната агресия, извършвайки звучна контраатака срещу подсъзнателната офанзива на НАТО, докато западните народи, ако не се събудят за реалността, ще бъдат в такава ситуация, че дори няма да могат да се идентифицират откъде идват атаките, които чувстват!

Ако нещо доказва всичко, което казах за тази агресия срещу истината, това е, че западните народи са водени със завързани очи в смъртоносна конфронтация!

Превод: СМ