Готви ли се още от същото в Министерство на електронното управление

Както вече стана ясно, Министерство на електронното управление (МЕУ) се оказва едно от ключовите ведомства, заради което си струва да се чупят сглобки и да се ходи на предсрочни избори. Заедно с МВР това е другото министерство, за което ПП-ДБ и ГЕРБ имаха сериозни различия относно кадровите решения.

Какво обаче ще се случи с тези две ключови министерства в служебния кабинет предстои да видим. 

Дали дългогодишните кадри на Информационно Обслужване Александър Йоловски и Валентин Мундров ще се окажат „равно-отдалечени“ от политическите партии „експерти“ и като такива съответно подходящи кандидати за служебен министър в бъдещия кабинет на „независимия“ Димитър Главчев?

Дали отново несменямият изпълнителен директор на почти държавното дружество Информационно Обслужване г-н Ивайло Филипов ще продължи практиката, обратно на логиката, подчинената структура на МЕУ да си назначава министър, а не обратно?

Според информация от наши източници това могат да се окажат риторични въпроси.

От една страна интегритета на въпросните „експерти“ е силно съмнителен, имайки предвид фанатичната им преданост към Ивайло Филипов и Информационно Обслужване. От друга страна именно това ги прави силни кандидатури, особено отчитайки факта, че служебен премиер е „несвързаният с ГЕРБ“ Димитър Главчев. Публична тайна е, че Ивайло Филипов е близък и верен на Бойко Борисов, на когото системно осигурява подходящи резултати от изборите. На Информационно Обслужване се възлага директно обработката на резултатите от изборите съгласно Изборния кодекс, но в същото време това е единственото звено от изборния процес, което никога не е одитирано. Именно това стои в основата на предположенията, че на ключовата роля в Министерство на електронното управление ще се осигури назначение на служебен министър, който ще осигури комфорт на Ивайло Филипов да изпълни за пореден път обещанието си пред лидерите на ГЕРБ и ДПС за „честни“ изборни резултати. И двамата „експерти“ са еднакво удобни за целта. 

Да припомним кои са двамата „експерти“:

Александър Йоловски, като министър на електронното управление, остави следа в общественото съзнание основно с няколко факта:

• Първият министър провалил машинното гласуване на първия тур на местните избори през 2023г.
• Първият министър, който в опита си да отклони вниманието от провалените избори, се оплака от „натиск“ и с това, успешно смени лагера и спечели „доверието“ на ГЕРБ и ДПС, а както стана ясно това се оказа ключово за последвалата яростна защита от тяхна страна на неговия пост в рамките на преговорите за ротация.
• Първият министър саботирал съзнателно собственото си министерство с целенасочените си действия да го обезкърви и с цел да пренасочи колкото се може повече работа и отговорности на бившия си работодател Ивайло Филипов.

Ивайло Филипов на практика управляваше всички процеси в електронното управление чрез Александър Йоловски, който не се поколеба да предаде ПП-ДБ в удобния момент, осигурявайки си покровителството на ГЕРБ и ДПС. Не по-малко верен изпълнител Филипов ще има и в лицето на Валентин Мундров.

Валентин Мундров, който рязко стана известен, след номинацията си за титуляр на МЕУ в предложения състав на кабинет от Мария Габриел и в последствие отстояван твърдо от нея и преговорния екип на ГЕРБ в рамките на последвалите преговори (и не случайно):

• Дълбоко неизвестен за обществото преди скандалната му номинация, Валентин Мундров не се открои с постижения за краткото си пребиваване в МЕУ като заместник министър. За ИТ общността обаче той е известен като „дясната ръка“ и дългогодишен приятел в личен и професионален план на Ивайло Филипов, изпълнителен директор на Информационно Обслужване.
• Още с назначаването си като зам. министър за обществото стана известно, че Валентин Мундров е в тежък морален конфликт на интереси. Ще припомним, че в последователно заеманите длъжности и роли, Валентин Мундров от една страна като физическо лице е получил лична материална облага, и от друга страна, в качеството си на служител заемащ висша публична длъжност, с решенията си е набавил значителна облага за дългогодишния си работодател Информационно обслужване. Мундров първо е бил директор дирекция „Софтуерна интеграция“ в Информационно Обслужване и като такъв е ръководил проекта и цялата работа по договора на дружеството с НЗОК. По работата по този договор има данни и сериозни претенции от страна на Управителя и от Надзорния съвет на НЗОК за некачествено изпълнение. В последствие, след скорострелното отстраняване от страна на ГЕРБ на недоволния от Информационно Обслужване управител на НЗОК, г-н Мундров става експерт на консултантски договор в НЗОК, където постига две ключови неща: включва НЗОК в списъка на Информационно Обслужване и подготвя рамков договор за директно възлагане на дейности по системна интеграция за 43 млн лв на бившия си работодател. Две седмици след сключването на рамковия договор, в знак на висока признателност, по предложение на Александър Йоловски, Валентин Мундров е назначен за заместник-министър на електронното управление. В тази си роля, той вече е натоварен да отговаря за процеса по съгласуване на проектите и техническите спецификации на въпросните дейности по системна интеграция за 43 млн лв на НЗОК, които преди това услужливо е планирал и възложил директно на Информационно Обслужване, без поръчка по ЗОП и съответно без конкуренция.
• Валнтин Мундров се отличава и с още едно свое постижение – последователната си работа по Националната Здравно-Информационна Система (НЗИС). Първо отново като директор дирекция „Софтуерна интеграция“ в Информационно Обслужване, където пряко е отговарял за планирането и изпълнението на софтуерната разработка на НЗИС. Запознати източници от дружеството споделят, че в това си качество, г-н Мундров е изготвял доклади до изпълнителния директор Ивайло Филипов за липса на вътрешен капацитет (достатъчно на брой подготвени екперти) за изпълнение на разработката, в резултат на което са сключвани договори за наемане на външен ресурс, от типа IT personel body rental (добре позната практика в Европа, при която една компания се обръща към друга конкретна компания с молба за ресурси с определени умения, като възнаграждението се регулира чрез броя часове и/или човеко/дни, предоставени за изпълнението на определени дейности). За този тип възлагане Информационно Обслужване не организира поръчки по реда на ЗОП, а директно се обръща към конкретни компании, като принципа на избор и договаряне не е публичен и не е регламентиран. Това създава предпоставки за отклоняване на средства чрез отчитане на повече часове, от реално изработените. Нека да припомним и че за разработката на НЗИС (проект на Министерство на здравеопазването) бяха сключени договори с изпълнители, избрани с открити обществени поръчки, които в последствие бяха прекратени и създаването на НЗИС е възложено директно на Информационно Обслужване. В резултат България е загубила евро финансиране на стойност 12 млн лв, тъй като правилата на ЕК не допускат разходването на средствата да става на неконкурентен принцип. Договорите за изграждане на НЗИС с Информационно Обслужване не са публични, но има данни, че стойността на изграждането е надхвърлила значително тези 12 млн. лв до този момент. След като осигурява схемата с НЗИС в рамките на Информационно Обслужване, Валентин Мундров е изпратен от Ивайло Филипов в МЕУ, където в рамките на своя ресор да „контролира“ по подходящ начин от страна на принципала резултатите от изпълнението на НЗИС. И в тази си роля г-н Мундров не спира да хвали НЗИС, независимо от множеството оплаквания от работата на електронните рецепти, направления, бележки, достъпите до пациентските досиета и данни и прочие, не само от страна на гражданите, но и от редица специалисти и цели съсловни организации.

С изложеното до тук става ясно защо са основателни притесненията, че някой от тези „експерти“ могат да се окажат подходящи за ролята на служебен министър на електронното управление. 

Общото между тях, а именно користната им вярност към Ивайло Филипов, ги прави удобни да оглавят едното от двете ключови за предстоящите избори министерства. А близостта на Ивайло Филипов, както до Борисов и Пеевски, така и до президента Румен Радев, за което се писа наскоро, го поставя в силната позиция отново да кадрува в Министерство на електронното управление.