„Не сме смятали за възможно страните и потомците на онези, които са били с нашите предци в същите окопи, които са били съюзници в тази война, все още да таят идеята за някакъв странен, див реванш, сякаш ходът на войната се е объркал, сякаш не тези страни е трябвало да се обединят и сякаш страната ни не трябвало да играе решаваща роля в победата и завинаги да се включи сред победителите. Но сега така се оказва. Чуйте какво казват германският канцлер Олаф Шолц и германският външен министър Аналена Бербок. От някои изявления дори на френския президент Еманюел Макрон понякога ме побиват тръпки. Дори не говоря за безумната реторика на Канада на всички нива – и изпълнителна, и законодателна. Спомняте си награждаването на Ярослав Хунка, който е не просто колаборационист, но и палач, какъвто е той. И други държави, за съжаление, под една или друга форма, сега виждат в този отложен ефект реванш“. Това казва говорителката на рускотоо външно министерство Мария Захарова в интервю за ТАСС, посветено на Деня на победата 9 май.
„Не се ли питате защо украинският президент Владимир Зеленски предаде не само дядо си, но и народа си? Въпреки че, честно казано, вече се обърках към коя нация принадлежи. Ту е украинец, ту е наш – от постсъветското пространство, ту е евреин, ту е нито едното, нито другото, а въобще светски човек. Вярно, струва ми се, че той е някакъв дегенерат във всеки смисъл на думата – и в човешки, и в етноконфесионално-културен план, който не съм видяла от него. Или казва, че представлява народа на Израел, или ходи в православни църкви. Или облича вишиванка, или облича косоворотка, макар че и двете имат религиозен смисъл. Знаете каква е разликата между вишиванка и косоворотка: вишиванката има изрезка в центъра, а блузата отстрани, за да не изпада кръстът при работа. Той има всичко на куп, само трябва да избере какъв костюм да облече. Сега той обикаля по света в едни зелени панталони и мръсна тениска от две години. Той ще направи всичко, ще сложи всяка маска, всеки карнавален костюм, ще изпълни всяка роля, за съжаление. Ето такова явление е“, казва Мария Захарова.
„Имаме Ден за възпоменание и скръб – 22 юни. Това е началото на войната и на този ден целият народ истински скърби. А 9 май е празник. Това е Денят на победата. Това е празник на възраждането, това е празник на тържеството на доброто над злото и то с такъв истински универсален обхват. Това е празник, когато си спомняме, почитаме, отдаваме почит на всеки, пожертвал живота си. Пожертвал буквално и повече не се върнал дали това дали от фронта, или между другото, без да се е върнал от тила, от евакуация, работейки във фабрики, или без да се е върнал от обсадения Ленинград, или дори без да е бил в обсадата, но е бил толкова недохранен, загубил е живота си и не можа да празнува този ден. Този празник е велик ден, той е ден на радост. А другото е, че не може да се замени, не може да се даде за консумация, не може да се комерсиализира. Това е празник, който трябва да остане в истинския си смисъл и в истинските си исторически форми и традиции. Трябва да разберем какъв ден е това. Това е денят на триумфа на светлината над мрака“.
