„Наблюдава се спад в доверието у българските медии и това е дълготрайна тенденция. Произтича до голяма степен от  политическата поляризация – в момента подхранвана от различията около войната Русия-Украйна. И от усещането, че независимостта на медийните компании е компрометирана по икономически причини или от бизнесмени с близки връзки в политиката.

България остава основен доставчик на оръжие за Украйна. По-голямата част от политическия елит и основните медии подкрепят санкциите срещу Русия и помощта за Украйна, но значителна част от населението се противопоставя на тези политики и съобщава за ниско доверие в медиите и парламента на България“. Това пише „Ройтерс“ в най-актуалния си доклад за доверието в новините, разпространявани от основните играчи на медийната сцена.

15 изтъкнати новинарски бранда, сред които и „Труд news“, са включени в скалата на годишния доклад, изготвен от Института за изследване на журналистиката „Ройтерс“ към университета в Оксфорд.

„Като най-бедната страна в Европейския съюз с постоянно намаляващо население и малко хора, готови да плащат за новини, България предлага ограничени възможности за бизнес в медийния сектор, изключвайки сливанията и придобиванията. Всеки голям разпространител е собственик на телекомуникационна група, която насочва своите абонати към услуги, фокусирани предимно върху развлеченията, а не върху новините“, пише в доклада си „Ройтерс“.

„През февруари 2024 г. United Group, водещ медиен конгломерат в Централна и Източна Европа, който притежава търговската телевизионна компания Nova Broadcasting Group, придоби и последния голям независим телевизионен доставчик Bulsatcom. Появиха се обаче хипотези, че самият United може да бъде обявен на търг от основния си акционер BC Partners.1

Ако това се случи, това ще бъде третата смяна на собствеността на Nova Broadcasting Group за точно 5 години, което показва интензивното, но несигурно развитие на медийния пазар в България и региона. Що се отнася до пазара на онлайн реклама, приходите се разпределят между водещите телевизионни оператори и големи платформи като Meta/Facebook и Alphabet/Google“, се казва още в изследването.

Авторите на изследването посочват, че медиите в България, особено печатните и радиата, се опитват да привлекат рекламодатели и реклами, като отразяват с положителна насоченост проекти и събития на организации като банки, застрахователи, болници и дори университети.

„Дори най-големите медийни компании трябва да правят редакционни компромиси, когато става дума за приходи от реклама. Така например през август 2023 г. една от водещите компании за бутилиране замърси река, като на практика уби цялата риба надолу по течението, но двете големи телевизионни компании изчакаха няколко дни, за да съобщят новината. Никога не се отразява признаването на отговорност от страна на дружеството, а се съобщават само за предприетите от тях коригиращи мерки“, пише „Ройтерс“.

„Междувременно традиционните медии пуснаха подкасти или платформи за онлайн стрийминг на новини, но най-голяма аудитория привличат журналистите със солиден брой лични последователи. Те включват бивши мейнстрийм журналисти с независими предавания, заемащи водещи позиции в платформи като YouTube, TikTok и Patreon.

Сред най-успешните са Мартин Карбовски със собствен канал, Генка Шикерова като част от Свободна Европа и Петър Волгин като част от БНР“, отбелязва „Ройтерс“.

Източници: „Труд“, reutersinstitute.politics.ox.ac.uk