Автори: Лара Селигмън и Алън Кулисън, The Wall Street Journal

Тъй като до края на мандата на президента на САЩ Джо Байдън остават само четири месеца и надеждата, че Конгресът ще одобри допълнително финансиране за Украйна, независимо от това кой ще спечели президентските избори, не е голяма, Белият дом обсъжда как най-добре да помогне на Киев, като има предвид ограничения си инструментариум.

Това включва потенциално премахване на някои географски ограничения върху използването от Украйна на определени западни оръжия – възможност, която държавният секретар Антъни Блинкен повдигна в Киев тази седмица.

Високопоставените помощници на Байдън не си правят илюзии, че Украйна може да спечели войната до 20 януари, когато новият президент ще заеме Белия дом, и смекчиха очакванията си за това, което според тях Киев може да постигне през следващите четири месеца. Те не притискат Украйна да води мирни преговори и не се опитват да диктуват плановете на бойното поле, казват американските служители.

Целта, казва един от високопоставените служители на администрацията, е „да се подобри стратегическата позиция на Украйна във възможно най-голяма степен от сега до края на мандата“.

Това стана още по-голямо предизвикателство в четвъртък, когато Русия обяви, че е започнала мащабна контраатака в района на Курск, повече от месец след изненадващото нахлуване в Украйна.

Войната в Украйна определя външнополитическия дневен ред на администрацията на Байдън, след като Русия нахлу в страната през февруари 2022 г. Байдън изтъква лидерството си в укрепването на алианса на НАТО и обединяването на западните държави в подкрепа на Киев.

Но той е изправен и пред критики, че западната подкрепа постоянно е твърде малка и твърде закъсняла.

Когато Байдън започна мандата си преди четири години, той обеща да сложи край на т.нар. вечни войни на Америка, които изтощават живота и ресурсите на страната.

Сега времето на неговото презедентство изтича, а войната в Украйна продължава, като Русия напредва към ключов логистичен център за силите на Киев. Ако вицепрезидентът Камала Харис спечели Белия дом на изборите през ноември, тя ще се сблъска с някои от същите ограничения като Байдън в опитите си да поддържа подкрепата за Украйна.

Ако бившият президент Доналд Тръмп спечели, Украйна ще се изправи пред нова и потенциално непозната динамика във Вашингтон. По време на президентските дебати тази седмица Тръмп отказа да каже дали победата на Украйна е в интерес на САЩ, но обеща да сложи край на две и половина годишната война незабавно, ако бъде избран, като разговаря с руските и украинските лидери. Той обаче не предложи никакви подробности за това как ще убеди двете страни да преговарят.

Засега конфликтът изглежда безкраен и рискува да ескалира с участието на въоръжената с ядрени оръжия Русия. Москва не показва особена склонност към разрешаване на конфликта, докато Байдън е президент, тъй като изчаква резултатите от изборите в САЩ.

Стратегията на администрацията на Байдън „звучи ужасно много като рецепта за още една безкрайна война“, тъй като тя „не е в състояние да изпрати достатъчно оръжия, за да направи решителна разлика на бойното поле, и няма ясна представа какъв трябва да бъде крайният резултат“, казва Рейчъл Рицо, старши сътрудник в Атлантическия съвет, базиран във Вашингтон мозъчен тръст.

Руският президент Владимир Путин на моменти сигнализира за интерес към преговори, но настоява за открито анексиране на части от Украйна, които сега са под контрола на Киев.

„Лично аз не съм видял никакви признаци, че Русия в момента е готова да участва в смислени преговори, които биха довели до резултат, приемлив за Украйна“, каза висшият служител на администрацията.

По настояване на украински официални лица и съюзници от НАТО през май администрацията на Байдън смекчи ограниченията за някои оръжия с голям обсег на действие, предоставени от САЩ, което позволи на Украйна да поразява цели на територията на Русия в отговор на трансгранични нападения.

Сега представители на САЩ твърдят, че обмислят по-нататъшно разхлабване на тези ограничения, като този път ще разширят географската зона, от която Украйна може да използва някои оръжия към руска територия, отвъд Харковска и Сумска област.

Това едва ли ще задоволи Киев, който от месеци настоява пред администрацията на Байдън да разреши на силите му да използват едно конкретно оръжие с голям обсег – произведената в САЩ ATACMS (Army Tactical Missile System), която може да измине над 300 км – за да поразява цели дълбоко в Русия. Пентагонът отказва да отстъпи по този въпрос, както защото смята, че въздействието ще бъде ограничено, така и поради опасения за собствените си запаси, твърдят служители.

Представители на САЩ се опасяват, че облекчените ограничения върху оръжията могат да бъдат краткосрочен палиатив за много по-дълбоките предизвикателства, пред които е изправена Украйна на бойното поле и при набирането на подкрепа за това, което се превърна в скъпа война на изтощение.

Нахлуването на Украйна в руската Курско област миналия месец предизвика напрежение в отношенията с Вашингтон. Силите на Киев успяха да завземат около 500 кв. км. територия на територията на Русия, като това е първото нахлуване след Втората световна война, но районът не е особено стратегически, твърдят американски служители.

Публично САЩ не са коментирали украинската операция.

„Те смятат, че това е част от тяхната стратегия за защита, за оказване на влияние. И ние, разбира се, няма да попречим на това“, казва високопоставеният служител на администрацията.

Зад кулисите обаче американските служители са притеснени, че като е ангажирала толкова много войски в Курска област, Украйна е разпръснала силите си твърде слабо и се е оставила уязвима на изток.

Администрацията на Байдън иска Киев да се съсредоточи върху спирането на руското настъпление на изток по сегашните бойни линии, казват американските служители. Напоследък Русия е постигнала известен напредък към стратегическия логистичен център Покровск, но на голяма цена от хиляда жертви на ден по целия фронт, казва висш служител на администрацията.

„Това, което ще продължим да правим, е да предоставяме на Украйна оборудването, от което се нуждае, за да отблъсне руснаците, да стабилизира линиите, да развие влияние и да засили преговорната си позиция“, каза служителят.

Администрацията успя да прокара пакет от помощи за Украйна в размер на 60 млрд. долара по-рано тази година, достатъчен за поддържане на силите на Киев през следващите месеци, но е малко вероятно подобни нива на финансиране да продължат и в бъдеще, независимо от това кой заема Белия дом.

За да предпазят Украйна от бъдеща несигурност, администрацията на Байдън и съюзниците от НАТО се опитват да изготвят дългосрочни планове за подпомагане на Киев, които да могат да издържат на политическите колебания във всяка една държава.

По време на посещението си в Европа тази седмица Блинкен отбеляза, че повече от две дузини държави, много от които са членки на НАТО, са подписали двустранни споразумения за сигурност с Киев, които ще му помогнат да изгради въоръжените си сили и отбранителната си индустрия и „с течение на времето да се увери, че Украйна в продължение на много години ще има капацитета да се защитава сама“.

Блинкен, който посети Киев заедно с британския външен министър Дейвид Лами, се събра с украинските лидери, за да се подготви за още дипломатически усилия за изграждане на доверие, които се очакват на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, където се очаква украинският президент Володимир Зеленски да запознае Байдън със своя „план за победа“.

През последните няколко месеца администрацията на Байдън предприе някои важни стъпки за укрепване на позициите на Украйна, като например пренасочването на средства за противовъздушна отбрана на стойност 2 млрд. долара, които бяха предназначени за други държави, и осигуряването на държавен заем за страната в размер на 50 млрд. долара.

Източници: „Уолстрийт Джърнъл“, dnes.dir.bg