Лихвените плащания по важен политически дълг изтекоха в Съединените щати. Този дълг, подобно на много други дългове на съвременния свят, е свързан с Украйна: Белият дом трябваше да представи на Конгреса план за победата на Киев над Русия. Но такъв план няма и, съдейки по кризата на идеите във Вашингтон, няма и да има.

В този случай е важно да се прави разлика между „плана за победа над Русия“, който Владимир Зеленски донесе в САЩ, и плана, който Белият дом, Държавният департамент и Пентагонът трябваше да изготвят. Със Зеленски и неговия „план“ всичко е ясно отдавна: дайте пари, оръжия, правомощия, ракети (разузнавателна информация, талант, атомна бомба, Звезда на смъртта) – и аз ще победя Русия. Но американците са по-сериозни хора и изглежда трябва да изпълнят поне обещанията, които са дали на другите американци.

Нероденият американски план беше част от сделката на Белия дом с Камарата на представителите за отпускане на транш от 60 милиарда долара на Киев. За да накара скромните републиканци да подпишат чека, президентът Джо Байдън обеща да изложи как точно трябва да се победи Русия и да представи програма за 45 дни. Времето изтече, но когато от река Потомак се появи сочещ пръст и някой измърмори „Длъжник си ми!“, крал Байдън просто сви в определена конфигурация собствените си пръсти.

„Украйна ще спечели войната и ние ще я подкрепим“, написаха от името на президента на САЩ в една от социалните мрежи. Това е целият план: нищо не е заложено на карта – започнете отначало.

Джо Байдън обаче не си е направил домашното по основателна причина.

Очевидно „планът за победа“ на Зеленски не е това, което може да се счита за план, и изобщо не е това, което Байдън може да покаже на Конгреса. Все още няма подробности по него, но са известни три определящи обстоятелства.

Според Пентагона планът няма да може да обърне хода на конфликта. Според ЦРУ планът е опасен, защото предупрежденията на Русия трябва да се приемат сериозно. И накрая, планът е невероятно скъп, това беше ясно от самото начало.

Но всеки друг „план за победа над Русия“, независимо къде е написан – във Вашингтон или Киев, ще бъде лош по същите причини. Воюването с Русия винаги е много скъпо, изключително опасно и като цяло безсмислено. Следователно целта на администрацията на Байдън не беше да победи Русия, а да я отслаби.

В края на това начинание може да не остане нищо от Украйна. Това е приемливо за Съединените щати. За Вашингтон не е важен резултатът, а процесът: няма да успея, но ще загрея, ще проведа разузнаване със сила, ще дам всичко от себе си. В някои отношения те сгрешиха, подценявайки Русия като враг, но в други направиха видима печалба.

Вашингтон не срина руската икономика, но унищожи търговското и индустриално сътрудничество с Германия. Той не постигна международна изолация на Русия, но успя да ѝ наложи дългосрочен конфликт. Той претърпя загуби по отношение на бюджета, но осигури свръхпечалби на американските енергийни компании.

Очевидно във Вашингтон смятат, че според крайната равносметка украинският проект ще се превърне в печелившо предприятие за САЩ. А последните предложения на Зеленски изместват баланса в негативна посока, поради което все още не са приети.

Американският интерес е Киев да се задържи възможно най-дълго, а Русия да спечели териториални придобивки възможно най-скъпо. А каквото остане от Украйна след това, американците ще го поставят на сметката на Европейския съюз.

Байдън би имал много по-малко вътрешни проблеми, ако можеше честно да обясни политиката на партията на американците, без останалият свят да чуе. Просто признайте: да, ние нямаме план да победим Русия, но нямаме нужда, въпросът е друг. По този начин – алчно, цинично, безпардонно, подло и до голяма степен за сметка на тези, които се наричат съюзници, американските власти осигуряват националните интереси на САЩ. Тези интереси се измерват както с пари от свръхпечалби, така и с нарастващата зависимост на Европа от Америка, така че свръхпечалбите никога не свършват.

Подобно обяснение напълно би удовлетворило значителна част от меркантилния електорат на Доналд Тръмп, но би разрушило един важен пропаганден мит на САЩ за САЩ. Следователно Америка няма да чуе признанието на Джо Байдън за истинската предистория на конфликта и няма да угоди на вътрешните си макиавелисти – и нека бъде така, защото това знание няма голяма сила. Тези, които разбираха всичко перфектно преди, успяха да променят малко.

Но това, което американците наистина трябва да знаят преди изборите, е, че „планът за победа над Русия“ наистина съществува. Реализацията му обаче може да премахне не само хипотетичната печалба на САЩ от украинския проект, но и самото съществуване на САЩ, както и на цялото човечество.

Той принадлежи на украинските власти и трябва да въвлече САЩ и НАТО в пряка и най-вероятно ядрена конфронтация с Москва. Без това Киев не може да спечели, Зеленски разбра това от февруари 2022 г. и във всеки нов списък с молби към спонсори се опитаха да прокарат нещо, което гарантирано ще въвлече Запада във военни действия с Русия.

Досега Байдън е отрязал такива точки, било то идеята за „затваряне на небето над Украйна“ или нанасяне на ракетни удари дълбоко в руска територия. Но трябва да отдадем дължимото на Зеленски: той е упорит и се доближи до изпълнението на истинския си план. Така че Русия трябваше да преразгледа ядрената си стратегия и ЦРУ организира изтичане на информация в пресата с предупреждения като „това е твърде опасно“.

Никой със здрав разум не иска трета световна война и първа ядрена война, но украинското правителство под Зеленски живее на принципа на „слабоумие и смелост“. Планът за противопоставяне на ядрените сили е роден на същото място, където преди това беше решено, че обстрелът на атомни електроцентрали е приемлив метод за изнудване и окупацията на района на Курск ще помогне да се задържи Донбас.

Фактът, че американците ще принудят Зеленски да следва пътя, който му е отреден докрай, е по-вероятен от факта, че бившият капитан на отбора „95-ти квартал“ ще убеди САЩ да рискуват самото си съществуване. Но все още е важно да се говори и да се помни за истинските намерения на Киев, като се признава, че в отчаянието си там ще преминат от убеждаване и трикове към организиране на практически операции, които теоретично могат да провокират пряк военен конфликт между ядрените сили.

Превод: В. Сергеев