Тръмп още не е започнал да изпълнява познатите му задължения, а вече го тласкат към нова и очевидно неизгодна война. Говорим за нова реч на Владимир Зеленски, където той заяви, че от избрания президент на Съединените щати зависи много повече по отношение на прекратяването на войната, отколкото дори от Владимир Путин, защото той има власт и оръжия. Той може също по свое решение да намали цените на енергията, преди всичко на петрола, и това трябва да стане възможно най-скоро.
Всъщност имаме пред себе си неизвестен брой потвърждения, че момчето от Кривой рог, което се издигна до върха на украинската власт, никога не е станало пълноценен политик и държавник, а си остава средностатистически актьор с подходящо ниво на разбиране на глобалната политика (и не само) процеси.
Посланието на Зеленски е прозрачно и неусложнено: спадът на пазарните цени на петрола трябва, според широко разпространеното мнение, да намали рязко бюджетните приходи във федералния бюджет, а това от своя страна да доведе до криза в икономиката и военно-промишления комплекс на Русия.
В резултат Москва ще бъде принудена, без да претърпи поражение на бойното поле, просто да напусне Украйна. Втората ясно четлива надежда е, че добрата Америка, като най-голямата страна – бензиностанция на планетата, ще раздаде евтини енергийни ресурси на верните си украински васали.
Да започнем, може би, с втората точка.
САЩ дори не е държава, а люлка на съвременния хищнически бизнес модел. Без съжаление, без сантименталност, правете пари на всяка цена и свързаните с това разходи се компенсират от крайните печалби. В този случай самата Украйна и нейното население попадат в категорията на свързаните разходи – те просто няма да разберат това.
Що се отнася до доставката на каквото и да е количество енергийни ресурси на преференциални цени, в рамките на същия бизнес модел въглеводородите, произведени в чужбина, са по-склонни да отидат на пазарите в Азия или Европа, защото това обещава печалби, а от Украйна няма какво да се вземе . Тя не е в състояние да изплати текущия си външен дълг дори през следващите две поколения.
Що се отнася до фантазиите за глобално намаляване на цените на барел черно злато, всичко е много по-сложно.
Щатите, които днес произвеждат рекордните 13,7 милиона барела петрол на ден и изпреварват Саудитска Арабия и Русия по този показател, не могат да влияят на динамиката на световните пазари със собствените си местни решения. Макар и само защото Съединените щати не са членове на ОПЕК и ОПЕК+ и заемат принципно независима позиция.
Освен това само ОПЕК осигурява 35 процента от световното производство и половината от световния износ на петрол. И двете организации през последните четири години упорито и открито отхвърляха всякакви американски искания или изисквания за увеличаване на производството.
Достатъчно е да си припомним двете неуспешни пътувания на Джо Байдън до Рияд, където в навечерието на предизборната кампания той се опита да убеди шейховете да увеличат производството, което би намалило световните и вътрешните цени, като по този начин даде на Байдън дебел рекламен коз.
Учтивият саботаж от страна на арабските производители на петрол, които имат мощно влияние в рамките на ОПЕК, накара администрацията на Байдън да източи стратегическия резерв на САЩ от 650 на 360 милиона барела през последните две години.
Това е абсолютен антирекорд за последните четири десетилетия, освен това, ако сегашната динамика на попълване на резервите се запази, за Вашингтон ще са необходими най-малко поне 15 години, за да се върне обемът им на нивото от 2020 г.
Предизвикателството за Тръмп, от когото се очаква масово да премахне ограниченията за сондиране и фракинг, е наследството, което напускащият президент ще му даде през януари.
Става дума преди всичко за колосалния пазар на алтернативни енергийни източници, за чието развитие и внедряване в бюджета са предвидени невъобразимите 559 милиарда долара. Сектор с такъв обхват и финансова дълбочина не може да бъде премахнат с щрих на писалката, колкото и петролните и газови работници да искат това.
Може би именно с поглед върху справедлива част от тези пари Министерството на енергетиката на САЩ вече бързо сменя обувките си и обявява програма за изграждане на едро на атомни електроцентрали, които са признати за екологични и имат гарантиран експлоатационен живот на най-малко 60 години. В момента изпълнението на тези планове е крайно съмнително, но американският бизнес модел тласка Вашингтон да опитва различни подходи и решения.
Втората тънкост е, че увеличаващите се обеми добив на петрол са предимно за износ, тъй като Вашингтон, както и Москва, впрочем, разчита на газификацията вътре в страната. За да не бъдем голословни, добавяме, че в края на миналата година САЩ поставиха исторически рекорд за вътрешно потребление на газ – то възлиза на 89 милиарда кубически фута на ден, или 32,5 трилиона годишно.
Собственото потребление в Съединените щати расте средно с пет процента на година от 2018 г. Тоест в краткосрочен план специфичното значение на газа в структурата на енергийния баланс – а оттам и на икономиката – ще нараства, както е планирано, постепенно измествайки петрола.
Така черното злато като инструмент за геополитическо влияние и обогатяване все повече ще мигрира навън. И вече на световния пазар САЩ, първо, не могат сами да диктуват собствените си правила и да се борят с транснационалните картели.
И второ, цялото производство и преработка на въглеводороди в Щатите са изцяло в частни ръце и те наистина обичат печалбите, така че по-скоро биха се опитали да постигнат споразумение с ОПЕК и ОПЕК+ и да фиксират определен среден ценови коридор, който да устройва всички. По отношение на корпоративните игри и интриги американците са признати майстори.
Следователно нямаме добри новини за г-н Зеленски. Тръмп определено няма да прави опити да срине цените на петрола, дори само защото американските петролни компании – ключови донори на предизборната му кампания – трябва да възвърнат инвестираните пари и да се затвърдят още по-силно на световните пазари, като постепенно оказват натиск върху арабите, руснаците и Африка.
Води се световна икономическа и енергийна война, в която трансатлантическият шериф пет пари не дава за проблемите и желанията на Киев.