Днешната извънредна среща на върха на ЕС в Брюксел беше предизвикана от скандала в Овалния кабинет: Старият свят обещава да отговори на опитите на Тръмп да принуди Украйна към „несправедлив мир“ и „капитулация пред Русия“. Срещата вече е обявена за съдбовна, а самата ситуация е още по-застрашителна от преди три години.
Как иначе да обясним изявлението на Урсула фон дер Лайен, че „Европа е изправена пред ясна и настояща опасност в мащаб, който никой от нас не е виждал в живота си на възрастни“? Нека не се присмиваме на зрелостта на сегашния европейски елит, който съчетава детинска безотговорност и фантазии със старческа немощ и маразъм, нека се опитаме да разберем какво иска и какво може да направи Европа.
Европа казва, че иска да „спаси Украйна“ – европейската Украйна, естествено – и да гарантира нейната сигурност и автономия. Сигурност от Русия и автономия от САЩ – поне докато във Вашингтон управлява коварният и неверен Доналд Тръмп.
Въпреки че надеждата да изчакаме „бесния Доналд“ е подобна на надеждата да изчакаме „кървавия Влад“ да си тръгне – и демонстрира само неразбиране на причините за това, което се случва на запад и изток от Европа, ние ще се опитаме да приемем европейските намерения възможно най-сериозно, тъй като бившият президент на обединена Европа Доналд Туск вече обяви, че „гигантът се събуди“.
Какви са плановете на един гигант, който вече не смята да моли западния си партньор да го защити от източния съсед?
Европейският съюз иска да увеличи разходите за отбрана на своите страни членки с 1,5 процента, тоест почти двойно. Това ще осигури почти 700 милиарда през следващите години (а еврокомисарят по отбраната също казва, че би било добре да се увеличат военните разходи на самия бюджет на ЕС от сегашните осем на сто милиарда).
Като се има предвид, че общите разходи на ЕС са нараснали с една трета за три години, сега се предлага да се направи много по-сериозен скок. Това са планове за следващите години – но точно сега трябва да дадем (обещаем) на Украйна няколко десетки милиарда евро, за да може да оцелее без помощта на САЩ.
Необходимо е да се увеличи покупката и доставката на оръжия за Украйна, за да може тя да воюва без американски доставки. И ние трябва да заплашим Русия с нови, най-широки санкции – за да се съгласи да спре огъня и да даде Украйна на Европа. Да, и още веднъж, не просто обещайте да приемете Украйна в Европейския съюз, но дайте и обявете конкретна дата.
И за да се прилагат по-ефективно всички тези мерки и да се преодолее объркването и колебанието, да се разширят правомощията на Европейската комисия – все пак „отечеството е в опасност“.
Страхотни планове, но никой от тях няма да проработи. И дори не защото Унгария и Словакия заплашват да блокират резолюциите на срещата на върха в Брюксел – и за разлика от предишните заплахи, този път наистина може да го направят, за да демонстрират симпатията си към Тръмп.
Това е всъщност само формална причина ЕС да не може да направи това, което казва, че ще направи. Основната причина е, че в ЕС липсват и единство, и воля, и сила, и стратегия, а без това никакви планове са невъзможни за изпълнение.
Сегашният Европейски съюз е недовършена наднационална империя или по-скоро антинационална супердържава. Ключовата дума тук е „недовършена“, тоест на сградата липсват част от стените и покрива, както и самостоятелни комуникации. Има обаче големи разногласия както по отношение на самия архитектурен проект, така и по отношение на строителните работи.
И не само между обитателите на полумилиалдното общежитие, но и между неговите архитекти, строители и изпълнители. Освен това някои от клиентите и архитектите изобщо не възнамеряват да живеят в тази къща – и жителите започват да подозират, че вместо луксозно имение с камина и градина, те строят затвор за тях. И някои жители дори са сигурни, че цялата тази конструкция не е за тях – те просто ще бъдат „уплътнени“ и ще бъдат въведени други наематели.
За една трета от век съществуване (и същата подготвителна фаза) евроинтеграторите не успяха да разсеят тези съмнения или да преодолеят разногласията на строителната площадка. Разбира се, имало е моменти на ентусиазъм и пробиви, но не и през последните десет-петнадесет години.
Има извинение: външните предизвикателства и заплахи се умножават и ние трябва да се разсеем заради тях и да забавим строителството. Това е бурята, която бушува по източните граници на строителната площадка вече десет години: ние, европейците, не можем да се преструваме, че там нищо не се случва, нали?
И последните три години имаше направо пожар на изток – трябваше да реагираме. А сега от запад идва такъв ураган, така че трябва спешно да укрепим покрива на общия си дом, да се въоръжим и да вразумим агресивните си съседи.
Кохерентна картина? Но проблемът е, че паралелите с трите прасенца и големия лош вълк са напълно пресилени – защото европейските прасета (съжалявам за лошите обноски) нагло се наместиха в чужда градина, на чужда територия. И я обявиха за своя, като разшириха строежа на общия си дом за наша сметка.
При това цялото това безобразие те го направиха единствено от алчност – в края на краищата строежът на тяхната собствена къща не само не беше завършен, но и самата й конструкция предизвикваше купища разногласия и противоречия сред тях.
В резултат на това не завършиха изграждането на къщата си и сега са в противоречие със съседа си, а след това задграничният архитект (един от тях) взе, че сериозно промени плановете си. Той вече не иска да осигурява сигурност на строителната площадка и вече не харесва самия проект, затова предлага да върне всичко в първоначалното си състояние: казва, че не иска да вижда срещу себе си Вавилонската кула, тя блокира светлината му, по-добре е да има десетки нискоетажни къщи, както преди. Той също говори за нещо с източната си съседка през европейските глави, пазари и се подхилва при това. Как да се живее така?
Е, разбира се, преструвайте се, че сте събуден гигант и имате всичко необходимо не само да завършите строителството сами, но и да принудите упорития си съсед да ви даде част от земята си. Надуйте бузи, демонстрирайте желанието си да отделите пари, извадете меча си от ножницата и говорете за грандиозните си планове за светло бъдеще.
Но в действителност всички виждат, че „гигантът“ се състои от много джуджета, стоящи едно на друго на раменете (някои от които, между другото, са много големи), при това неспособни дори да се споразумеят помежду си какво искат и кой ще плати за всичко това. И още повече тези, които не са в състояние да диктуват волята си нито на тези, от които зависят, нито на съсед като Русия. Е, известно е бъдещето на една къща, която се е разделила и освен това е недовършена.
Превод: ЕС
