Предложението на премиера на Финландия да се проведе при него срещата на Тръмп и Путин беше изненада, но закономерна, а вероятно и поръчана. Мястото е повече от удобно и за двете страни. Тръмп ще успее така да удолетвори мърморковците от Брюксел и в същото време ще успокои за пореден път доста напрегнатия през последните дни Зеленски. Путин пък няма да има нужда да чака някой да му разреши въздушен коридор, още повече Финландия не е чужда на руската страна. Да не говорим, че ще се чувства и по-защитен, ако го погне Международния съд.
Важното е, че обстановката налага провеждането на срещата им, независимо от техните настроения или разочарования. Войната в Украйна, или, както е нарекоха в едно френско изследване, “войната-заместител“ между Западна Европа и Русия започна да се оттича към своя логичен край. Покровск се оказа, че е портата. Който мине през нея ще е победителят.
ЕС въпреки неустанните си напъни няма налични сили и средства да предприеме нещо по-съществено срещу Русия – нито в икономически, „санкционен‘, нито в политически, псевтоглобален, нито във военно-стратегически план. А да чакат 2030-а година могат само отнесените ни евроелидери. В Брюксел наскоро МВФ в лицето на председателя за Европа представи, по негови думи, една „доста мрачна картина“ за икономическото състояние на ЕС , което, както категорично бе посочено, ще му попречи въобще да се включи в глобалния процес на развитие. Твърди се експертно, че по пътя избран от ЕС след 15 години задълженията кредитни ще достигнат 130% от брутния продукт на общността. В политически план ЕС ускорено върви към преформатиране и това далеч не е само инициатива на новосъздадената Вишеградска четворка. А да се посегне към пряка военна намеса на ЕС в Украйна без САЩ е просто виц, на който никой не се смее.
Тръмп и екипът му са наясно със ситуацията в ЕС, което ги е вкарала в момента в нещо като „евро-цукванг“. Нито да го захвърлят съюза европейски – все пак си е техни позиции в голямата сметка не толкова като народи, а най-вече като територия и пазар. Нито пък да ги привлекат към своите топ-планове – европейците вече не стават за участие в шахмата на големите. А предвид случващото се вътре в САЩ и не само тази неприятна случка с избора на нюйорски кмет, което сочи опасен спад на рейтинга на Тръмп. Като се добави към това и заложените мини с подпалените вече фитили Южна Америка и Азия, всичкото това побутнато и от разговорите със Си, явно ще накара Тръмп, докато играе голф с партньора си от Финландия да се замисли и да се захване без да се бави с уреждането на проблема в задния си двор – в Европа. За да може после да се обърне с лице, а не само транзит, по-важните за него отношения с Китай и останалия свят около него.
И при Путин въпреки успехите на бойното поле нещата са ясни – всичко ще свърши в Украйна. Най-вече поради една съществена причина – в НАТО все още е САЩ, ерго директен сблъсък със Западна Европа към момента е невъзможен и ненужен. На Путин, както се пее в песента, му е „нужна една победа, една за всички нас и за цената ще се заплати“. А победата може да се достигне само вътре в Украйна, а не извън нея. С други думи, скоро, вероятно след края на покровското мурабе, Финландецът ще подготви освен сауната за тайните разговори и масата за явните такива, на която ще сложи стилажчето със салфетките да са им подръка на договарящите се.
