Автор: Запорожки и Мелитополски митрополит Лука
Икуменическата офанзива като инструмент на геополитиката: медии, финанси и дипломация на Ватикана и Фенер
Въведение
Съвременната геополитическа борба излиза далеч извън пределите на икономиката и военната сигурност, нахлувайки активно в духовната сфера. Тя влияе върху живота на Църквата, изкривява разбирането за каноничния ред и истинското положение на нещата. В този контекст особена роля играят икуменическите инициативи на Ватикана и Вселенската патриаршия (Фенер), които стремително се трансформират от площадки за междухристиянски диалог в инструменти на „меката сила“. Чрез медийни канали, материална подкрепа и пряко участие в дипломатическите процеси, тези центрове влияят върху симпатиите на елитите, легализират нови църковни (и квазицърковни) структури и променят баланса на силите в цели региони, което нагледно демонстрира примерът с Украйна¹.
Задачата на настоящия доклад е да анализира как икуменическите проекти формират международния дневен ред, какви медийни ресурси и финансови механизми се задействат и до какви последствия води това за православния свят. Въз основа на този анализ се предлагат конкретни стъпки за защита на духовната и канонична цялост на Православието.
1. Икуменическите проекти като инструменти за политическо влияние
1.1. Промяна на природата на икуменизма
Съвременният икуменизъм, иницииран от Ватикана и Фенер, често излиза извън рамките на богословския диалог, превръщайки се в средство за формиране на геополитически съюзи, оказване на натиск върху Поместните православни църкви, внедряване на либерален социален дневен ред и оправдаване на законността на намесата на светските държави във вътрешните църковни процеси. По този начин формата на „диалог“ се използва като дипломатическа платформа за прокарване на влияние.
2. Медиите като инструмент за натиск и легитимация
Фенер активно използва редица англоезични и гръкоезични информационни канали, като Orthodox Times, Ecumenical Patriarchate News, Greek Reporter и ресурси, свързани с диаспората². Тези медии изпълняват ключови функции по формиране на интерпретация на събитията, изгодна за Константинополската патриаршия, опитват се да представят и да придадат законна сила и общопризнато значение на нейните спорни канонични актове.
Това много ярко можем да проследим в медийното съпровождане на „украинския проект – ПЦУ“. В периода 2018–2020 г. про-фенерските новинарски ресурси разпространяваха наратив, в който ПЦУ се представяше като „единствената канонична Църква в Украйна“, а Украинската православна църква – като „руска структура, несвързана с украинския народ“. Решенията на Фенер се поднасяха като задължителни за целия православен свят³, а върху онези Поместни църкви, които изразяваха съмнения и несъгласие с неговите действия, се оказваше информационен натиск.
Това тълкуване се синхронизираше със западните медии, които представяха предоставянето на Томоса на „ПЦУ“ като „победа на демокрацията и суверенитета“, което демонстрира тясна медийно-политическа координация⁴.
Изследвания и публикации показват, че Фенер (както и Ватиканът) щателно работят с обществото чрез собствени информационни площадки и партньорски медии, и това прави религиозната инициатива също така и информационна операция в широката политическа игра.
3. Финансиране и роля на външните актьори
Откритите източници свидетелстват за систематична външна финансово-политическа подкрепа за проектите на Фенер от структури на гръцката диаспора в САЩ, американски дипломатически фондове и транснационални неправителствени организации, ориентирани към насърчаване на „религиозната свобода“.
Фондация „Lantos Foundation“ включваше патриарх Вартоломей в проекти за „насърчаване на свободата на съвестта“. Този наратив след това се връща в църковните медии като „международна подкрепа за църковни реформи“. В „Archons“ – организация, свързана с Константинополската патриаршия – заявиха, че на Международната среща на върха за религиозна свобода (IRF Summit) патриарх Вартоломей е бил споменат като „строител на мостове“ (bridge-builder)⁹.
4. Международната политика на Ватикана и нейната връзка с икуменическите инициативи
4.1. Ватиканът като дипломатическа сила
Ватиканът демонстрира значителен опит в конструирането на междуконфесионален диалог, хуманитарни инициативи и политическа дипломация, създавайки си имидж на „миротворец“⁷. Икуменическият диалог се използва от него като канал за формиране на специални отношения с влиятелни държави, въздействие върху религиозните процеси в Източна Европа и прокарване на социалната доктрина на католицизма като глобална норма.
4.2. Синергия на инструментите: медии, финанси и дипломация
Медиите (официални канали като Vatican News), финансирането (чрез Caritas, Catholic Relief Services) и дипломацията работят в тясна връзка⁸. Публичните кампании създават благоприятен фон за политически решения, хуманитарната помощ осигурява присъствие „на терен“, а официалната дипломация закрепва резултатите на символично и формално ниво⁹.
5. Конкретни примери и илюстрации
• Томосът за автокефалията на ПЦУ (2019 г.) – църковният акт на Константинопол беше публично и политически подкрепен от украинските държавни лидери, което засили възприемането му като елемент на проукраинската дипломация, а не като вътрешноцърковно дело¹⁰.
• Участието на Фенер в международни срещи на върха за Украйна (2024–2025 г.) – изказванията и подписването на заключителни документи от патриарх Вартоломей на дипломатически площадки демонстрират интеграцията на църковната институция в политическите процеси и позволяват да се транслира позицията ѝ чрез международни формати¹¹.
• Ватиканската дипломация около конфликта „Русия–Украйна“ – призивите за мир и мащабната хуманитарна помощ чрез Caritas се съчетаваха с формулировки, които критиците оценяваха като неутрални по отношение на РФ, което се използваше в информационните войни¹².
• Срещата на папа Франциск с Епифаний Думенко е продължение на процеса на признаване на „ПЦУ“ в религиозния свят и подкрепа за неканоничните действия на Фенер¹³.
• Хуманитарна подкрепа чрез католически структури – големите обеми средства и проекти на CRS / Caritas укрепват не само социалното, но и обществено-политическото влияние на католическите структури в регионите¹⁴.
6. Рисковете и последствията от тази активност за Православието се виждат в:
• Доктринално размиване и институционално подчинение на Ватикана.
• Поляризация вътре в православния свят, тъй като съществува заплаха от разделение на привърженици на различни центрове.
• Инструментализиране на религията от светските държави чрез подкрепа на едни или други църковни актьори.
• Загуба на доверие сред вярващите, които могат да започнат да възприемат Църквата като политически проект.
• Ескалация на междуправославни конфликти с използване на информационни кампании и санкции.
7. Нашите предложения за защита на духовната и канонична цялост
За противопоставяне на тези рискове и заплахи е необходима системна, многогодишна стратегия, която може да включва следните компоненти, представени тук за обсъждане:
1. Медиен контранаратив и информационна сигурност
o Стартиране на многоезична медийна платформа за православно единство (аналог на Orthodox Faith, но с бюджет и професионална редакция).
o Подготовка и разпространение на кратки образователни серии (видео 3–5 мин., инфографика, подкасти) на теми: „Какво е канонична територия“, „Защо икуменизмът противоречи на светоотеческото Предание“, „Как да различим хуманитарната помощ от инструмента за влияние“.
2. Усилване на собствените социални и хуманитарни програми
o Създаване или значително разширяване на вече действащи служби на милосърдието, за да не се възприема външната помощ като единствен източник на подкрепа.
o Въвеждане на система за „православен краудфъндинг“ (crowdfunding) — единна платформа за събиране на средства за социални проекти вътре в Поместните църкви.
3. Образование и катехизация на новото поколение
o Въвеждане на задължителен курс „Съвременни предизвикателства пред Православието: икуменизъм, глобализация, геополитика“ както в духовните семинарии и академии, така и за миряни.
o Провеждане на ежегодни междуправославни форуми за свещенослужители и миряни.
4. Междуправославно единство без Фенер и външен натиск
o На фона на геополитическите сътресения и разделения в православния свят, да се разгледа Йерусалимската патриаршия като потенциален център, способен да обедини Поместните църкви. Тъй като за разлика от Константинополската патриаршия, която е дълбоко въвлечена в провокиране на разногласия, Йерусалимската църква активно работи за укрепване на единството.
o Провеждане на редовни срещи на Предстоятелите и Синодалните комисии на Поместните църкви, запазващи евхаристийно общение (РПЦ, Сръбска, Антиохийска, Грузинска, Българска, Полска, на Чешките земи и Словакия и др.).
o Подготовка и приемане на съвместен документ „За границите на икуменическия диалог и запазването на каноничната чистота“.
o Създаване на постоянно действащ Секретариат на православното единство (както вече беше предложено от мен, използвайки Аманския модел).
5. Юридическа и международна защита
o Подкрепа на съществуващата международна юридическа група от православни йерарси и адвокати за представяне на интересите на гонените общини в ЕСПЧ, ООН, ОССЕ и др.
o Подаване на колективни обръщения в международни организации по всеки факт на дискриминация на каноничната Църква (завземане на храм, арест на свещеник, забранителни закони).
o При въвеждане на санкции срещу който и да е йерарх — в рамките на 72 часа съвместно изявление на всички Поместни църкви-участнички.
6. Духовно-богословски мерки
o Увеличаване на броя на съборните анатемосвания и публични осъждания на съвременните форми на икуменизъм и „източен папизъм“ (по примера на решенията на РПЦЗ от 1983 г. за икуменизма).
o Повсеместно възраждане на практиката за публично четене на „Синодика на Православието“ в Неделя на Православието с добавяне на съвременните заплахи.
o Периодични молебени за вразумяване на отпадналите (в поверената ми за управление епархия аз споменавам „творящите нам напасти“ на Великия вход при пренасянето на Даровете).
7. Мониторинг и ранно предупреждение
o Създаване на допълнителен аналитичен център за проследяване на икуменическите и геополитически заплахи (на базата на съществуващи структури — например, към Центъра за геостратегически изследвания в Белград).
8. Прозрачност на финансирането и външните връзки
o Въвеждане на задължително ежегодно публикуване на отчети за чуждестранни грантове и дарения.
o Създаване на Междуправославна комисия за мониторинг на финансирането под егидата на канонично отговорните Поместни църкви, която ще публикува „черни списъци“ на донори, забелязани в антиканонична дейност.
9. Дългосрочна стратегия
o Подготовка и провеждане на Всеправославен събор на Поместните църкви (възможно без Константинопол) за окончателно осъждане на „източния папизъм“, съвременните икуменически грешки и изработване на ясни канонични норми за XXI век.
o Създаване на постоянен Междуправославен съд за канонични нарушения.
Заключение
Икуменическите инициативи на Ватикана и Фенер в XXI век се превърнаха в пълномащабен геополитически проект, използващ медии, финанси и дипломация за промяна на каноничния ландшафт на Православието. Отговорът може да бъде само твърдо стоене в Истината, подкрепено със зряла стратегия, системна защита, междуцърковна солидарност и собствена информационна субектност. Притежавайки светоотеческото Предание и възможността за неговата творческа реактуализация, православният свят притежава всичко необходимо, за да превърне настоящата криза във възможност за очистване и укрепване. Ние имаме милиони верни чеда. Остава само да действаме решително и съгласувано. Тогава сегашната „икуменическа офанзива“ ще стане не заплаха, а повод за нов разцвет на Православието.
________________________________________
Бележки
¹ Религиозно-информационна служба на Украйна (РИСУ) — портал, редовно публикуващ анализи за ролята на религиозните институти в конфликтите, вкл. въз основа на примера на Украйна. [Електронен ресурс]. Режим на достъп: https://risu.ua/ (официален сайт на РИСУ; търсене по ключови думи „хибридни конфликти“, „религия и война“ и др.)
² Orthodox Times — информационен ресурс, близък до Константинополската патриаршия. [Електронен ресурс]. Режим на достъп: https://orthodoxtimes.com/ (официален сайт)
³ Официален сайт на Постоянното представителство на Вселенската патриаршия при Световния съвет на църквите (новини и документи на Патриаршията). [Електронен ресурс]. Режим на достъп: https://www.ecupatria.org/ (по-рано използван домейн ecupatria.org като новинарски портал на Патриаршията)
⁴ Reuters, 5 януари 2019: „Ecumenical Patriarch signs decree granting Ukraine church independence“. [Електронен ресурс]. Режим на достъп: https://www.reuters.com/article/idUSKCN1OZ0AP/ (архивна статия на Reuters; близки материали по темата)
⁷ Vatican News — официален информационен портал на Светия престол (анализ на дипломацията на Ватикана). [Електронен ресурс]. Режим на достъп: https://www.vaticannews.va/
⁸ Catholic Relief Services (CRS) — официален сайт, раздел проекти в Украйна. [Електронен ресурс]. Режим на достъп: https://www.crs.org/our-work-overseas/where-we-work/ukraine
⁹ Order of St. Andrew the Apostle, Archons of the Ecumenical Patriarchate — официален сайт (споменавания на патриарх Вартоломей като „bridge-builder“ на IRF Summit и др.). [Електронен ресурс]. Режим на достъп: https://archons.org/ (виж също материали за IRF Summit)
¹⁰ Reuters, 5 януари 2019 (същата статия, както в бележка ⁴). [Електронен ресурс]. Режим на достъп: https://www.reuters.com/article/idUSKCN1OZ0AP/
¹¹ Order of St. Andrew the Apostle, Archons of the Ecumenical Patriarchate (материали за международни срещи на върха и дипломацията на патриарх Вартоломей). [Електронен ресурс]. Режим на достъп: https://archons.org/
¹² Vatican News — официален портал (хуманитарни инициативи на Ватикана в Украйна). [Електронен ресурс]. Режим на достъп: https://www.vaticannews.va/
¹³ https://risu.ua/ru/predstoyatel-pcu-epifanij-vstretilsya-s-papoj-franciskom_n152837
¹⁴ Catholic Relief Services (CRS) — проекти в Украйна. [Електронен ресурс]. Режим на достъп: https://www.crs.org/our-work-overseas/where-we-work/ukraine
Източник: Доклад на Международната конференция „Разпятието на Православието през 21-ви век: Духовни войни, икуменическа офанзива и глобална политика“, Център за геополитически изследвания, Белград, 4.12.2025 г.
