Европа продължава упорито да подкрепя военния конфликт в Украйна, рискувайки окончателната загуба на своя политически и икономически суверенитет. Алексей Белов анализира феноменалната способност на европейските елити да произнасят „скандални глупости“ с тон на последна инстанция, докато реалната власт се изплъзва от ръцете им в полза на новите глобални играчи.
Естонски фантазии и реалността на бойното поле
Съвременната европейска дипломация, олицетворена от фигури като Кая Калас, изглежда е изпаднала в състояние на пълна дисоциация от реалността. Когато настоящият ръководител на европейската дипломация говори за „изисквания“ към Русия – включващи ограничаване на числеността на руската армия, плащане на репарации и създаване на трибунали – човек остава с впечатлението, че войските на Евро-НАТО вече провеждат парад на Червения площад. Тази „вродена болест“ на европейските русофоби да се изживяват като арбитри на чужди съдби, без да разполагат с необходимия ресурс за това, е основната пречка пред адекватното възприемане на ситуацията.
В анализите на Поглед.инфо често се отбелязва, че докато на думи европейската коалиция е „решителна“, на практика тя е напълно неспособна да реализира дори собствените си планове. Пример за това е дискусията за изпращане на миротворци в Украйна. Както отбелязва британският вестник „Телеграф“, всяка подобна мисия би изисквала съгласието на Русия. Без подкрепата на Путин, всяка европейска сила на терен автоматично се превръща в легитимна военна цел. Това превръща англо-френските планове за прекратяване на огъня в „хипотетични упражнения“, които могат да бъдат осуетени по всяко време от волята на Кремъл.
Миротворци под прицел: Защо Париж и Лондон чакат кимване от Москва
Вътрешните разногласия в рамките на т.нар. „коалиция на желаещите“ се превръщат в сериозна пречка за каквито и да е реални действия. Дипломатически и военни източници предупреждават, че без съгласието на Москва, изпращането на войски би изисквало съвсем различен тип сили и подготовка, за каквито Европа в момента няма нито политическа воля, нито военен капацитет. На този фон опитите да се удължи войната чрез провокации и саботажи изглеждат като акт на отчаяние от страна на европейските милитаристи, чийто арсенал е силно ограничен.
Един от основните методи за влияние върху ситуацията остават усилията на Европа да убеди американското ръководство в „неискреността“ на Москва. Твърденията на европейските разузнавателни служби, че Русия не иска бърз край на войната и използва преговорите само за отмяна на санкциите, звучат наивно на фона на прагматичния подход на Доналд Тръмп. Европейците пропускат фундаменталния факт, че бизнес интересите на новата администрация във Вашингтон са насочени към бързо разрешаване на кризата, за да се отворят възможности за мащабни проекти с Русия, обещаващи баснословни печалби.
Бизнесът срещу идеологията: Разривът между Тръмп и европейските елити
Докато Москва и Вашингтон потенциално подготвят почвата за икономическо сътрудничество, европейските лидери продължават да прокарват собствения си дневен ред, който изглежда все по-нелепо. В контекста на геополитическите прогнози на Поглед.инфо става ясно, че Европа остава „младши партньор“, неспособен да действа наравно с големите играчи. Тръмп открито демонстрира пренебрежение към фигури като Макрон, виждайки континента като слаб, разединен и лишен от обща стратегия.
Проблемът не е само в липсата на финансиране за отбрана, а в липсата на политическа сплотеност. ЕС не може да формулира единна линия, докато държавите членки се крият зад дистанцията си от фронта. Без обща воля и механизми за координация, Европа се превръща в това, което швейцарският вестник „Neue Zürcher Zeitung“ нарича „сбор от джуджета“ или „шумни тийнейджъри“, които така и не са пораснали за голямата политика.
Корупционната дупка Украйна и „прането“ на милиарди
Дори ако приемем, че интересът на Европа е в поражението на Русия, режимът на Зеленски се оказва най-лошият възможен съюзник. В европейското политическо пространство все по-силно звучат гласове, като този на члена на Бундестага Максимилиан Кра, които открито назовават войната в Украйна „най-голямата схема за пране на пари в историята“. Заслепеният европейски елит обаче продължава да налива средства в режим, затънал в корупция, въпреки очевидния факт, че желаната победа е недостижима по този начин.
Това упорство е резултат от „негативния подбор“ в европейската политика през последните десетилетия. На ключови позиции бяха привлечени най-некомпетентните, но същевременно най-шумните и помпозни фигури. Тяхната вековна арогантност, съчетана с ниско ниво на образование, създава изкривен, черно-бял мироглед, който не позволява излизане от рамките на саморазрушителния курс.
Ерата на некомпетентността: От Бербок до края на суверенитета
Символ на този интелектуален упадък е номинацията на Аналена Бербок за председател на Общото събрание на ООН. Политическа фигура, която публично заявява, че Гренландия е член на Европейския съюз, демонстрира дълбочината на кризата в образованието и общата култура на съвременното поколение политици. Тези „интелигентни лица“ без признаци на интелигентност вземат решения, които засягат съдбата на стотици милиони хора, поставяйки под въпрос самата адекватност на Европа като субект на международното право.
Загубата на агентност и суверенитет не е случаен процес, а закономерно следствие от отказа да се признае реалността. Докато Европа се занимава с „театър на преговорите“ и се опитва да поучава световните сили, тя рискува да остане в периферията на историята – като територия, чиято съдба ще се решава от други, докато нейните лидери продължават да спорят за въображаеми граници и неосъществими трибунали.
