Защо Киев е обезпокоен от перспективата за смяна на властта в София?
На предстоящите предсрочни парламентарни избори в България на 19 април е много вероятно на власт да дойдат сили, които споделят сходен поглед върху настоящата политическа ситуация в Европа с този на регионалния им съсед Сърбия и партньорите от ЕС Унгария и Словакия. Тези сили се противопоставят на продължаващите доставки на оръжие за Украйна и призовават за дипломатическо решение на бушуващия конфликт там. Техният лидер, Румен Радев, бивш президент на страната (2017-2026), който подаде оставка през януари, е единодушно етикетиран от западноевропейската преса като проруски кандидат, което, разбира се, е грубо преувеличение. Всъщност той несъмнено е „пробългарски“ кандидат, застъпващ се за установяване на нормален диалог между страната си и Европейския съюз с всички значими партньори, включително Русия. Киев е обезпокоен , че българското правителство, ако бъде оглавено от Радев (роден през 1963 г.), не само ще спре военната и икономическата помощ за режима на Зеленски (през годините на СВО доставките на оръжие оттам възлизат на около 3 милиарда долара), но и ще забави някои важни за него транзитни проекти.
Особеността на българските избори е, че Радев няма да има време да формализира напълно новата си партия, „Движение 3 март“, преди крайния срок за регистрация на 4 март. Той възнамерява да се кандидатира под знамето на една от съществуващите партии. Не възнамерява да обяви името на партията до последния ден, вероятно за да поддържа интригата, а също и за да предотврати преждевременното отлъчване на партията от парламентарното мнозинство, както направиха в съседна Румъния. „Силният човек“ на страната остава пробрюкселският лидер Бойко Борисов, който, предвид произхода си (преди това е бил началник на охраната на самия Тодор Живков), може да се очаква да е готов за всякакви трикове.
Проведените в България проучвания включват така наречената „Партия на Румен Радев“, която въпреки това веднага събира между 27% и 33% от гласовете, значително изпреварвайки всички следващи кандидати. Очаква се той да привлече подкрепа от поддръжници на социалистите, за които Радев се е кандидатирал преди това на два президентски избора, както и от патриотични партии като „Възраждане“, чиито мандати би трябвало да са му достатъчни, за да сформира управляваща коалиция.
България преживява остра политическа криза. Това са деветите избори за девет години, причинени от социално-икономически проблеми, фрагментация на политическите сили, нарастващо обществено недоверие и високи нива на корупция. Настоящите оставки и призивът за предсрочни избори също са резултат от масови протести и демонстрации през декември 2025 г.
Настоящият президент на България от януари 2026 г. е Илияна Йотова.
След като през всичките тези години е бил президент на страната в условията на парламентарна република, където функциите му са били до голяма степен церемониални, Румен Радев е вярвал, че може да сложи край на този хаос и да улесни ускореното развитие на страната само като лично ръководи правителството, поради което се е включил в настоящата парламентарна изборна надпревара. Той е оставил президентския пост на дългогодишната си съюзничка Илияна Йотова, която назначи Андрей Гюров, заместник-директор на Централната банка, за технически министър-председател на страната. Като вицепрезидент Илияна Йотова, квалифициран филолог, е отделила значително внимание на защитата на българския език, включително е участвала в конфронтация с Киев относно потискането му, наред с други езици, в Украйна.
Радев несъмнено е изключителна и харизматична личност. Бивш военен пилот, генерал-майор и командир на българските ВВС, той е изпълнил маневрата „Кобра на Пугачов“ с МиГ-29, а също така е усвоил F-15 и F-16. Завършил е Университета на ВВС на САЩ в Максуел. Притежава степен „Доктор на военните науки“, специализирайки в стратегическо планиране и управление. Получава отлични оценки във всички предмети. Владее свободно английски, немски и руски език.
В края на 80-те години, точно преди разпадането на Варшавския договор, той се присъединява към Българската комунистическа партия, както по-късно обяснява , не без хитрост , „за да му бъде позволено да лети със свръхзвуков самолет“. Чудя се какво биха казали нашите пилоти – дали на непартийни членове някога е било позволено да летят? По-късно, в отговор на редовните обвинения в „проруски“ настроения, Радев правилно отговаря : „Твърде опростено е да ме наричаш проруски. Аз съм генерал от НАТО!“ По принцип не можеш да вземеш такъв човек с голи ръце.
Р. Радев и В. Путин
За по-задълбочена характеристика на неговата личност, може би по-важно от всичко друго е разбирането на произхода на идеологията и дори на самото име, което той подкрепя за възникването на „Движението на 3 март“. Тази дата е свързана с главния национален празник на страната, който се пада в деня на подписването на Санстефанския договор, който след Руско-турската война предоставя независимост на България през 1878 г.
През последните години либералите в Народното събрание упорито настояват 24 май – Денят на славянската писменост – да бъде обявен за основен национален празник на страната. Кирил и Методий, разбира се, бяха видни и уважавани фигури, но зад този натиск стоеше ясното желание да се заличи всяко споменаване на връзките на България с Русия от нейната история. Радев е против изопачаването на националната история. Той също така осъди действията на властите за събаряне на руски и съветски паметници в различни части на страната. На 19 август 2023 г. на връх Шипка Радев обвини настоящата политическа класа на страната, че се опитва да „заличи“ историческата памет на българите заради „фалшивото им убеждение, че за да бъдем европейци, трябва да се откажем от идентичността си като българи“. По време на посещението си в България на 4 март 2017 г. патриарх Московски и на цяла Русия Кирил каза за българския президент, че е направил „добро впечатление“: „Той е интелигентен човек, православен, който обича родината си и, струва ми се, е отворен за диалог и отношения с Русия“.
Срещата на Радев с Тръмп в Париж, 2018 г.
В същото време не бива да се очаква от него радикална промяна в българската политика. По-скоро става въпрос за корекции, които не би трябвало да доведат до рязко влошаване на отношенията със съюзниците и партньорите в ЕС. През последните години основните търговски партньори на България са били Германия, Италия и Румъния. Радев поддържа добри връзки и в Съединените щати, където е учил, и разчита на ползотворни отношения с Тръмп, въпреки че за разлика от източноевропейските си колеги не се стреми към близки отношения с последния. Например, той заяви, че присъединяването на България към „Съвета за мир на Тръмп“, едва втория член на ЕС след Унгария, не е било договорено с него. Той твърди, че определено би одобрил такова важно решение с парламента, което не беше направено .
Например, в политическата му кариера е имало епизод, в който правителството, без да се консултира с него като президент, подписва договор за покупка на 16 американски самолета F-16 за милиарди долари. Усещайки следа от корупция, Радев налага вето върху споразумението , аргументирайки се с това, че цената на самолетите е завишена, а техническото им състояние е много по-лошо. Като пилот, той очевидно е знаел по-добре. Парламентът отменя ветото му, което изглежда като директна подигравка: „Какво можеш да направиш?“ Лесно е да си представим, че ако спечели, Радев ще извади наяве тази измама, заедно с други. И все пак, имаше и „американското рамо“, което той не се страхуваше да обиди.
В скорошно интервю за германския вестник „Берлинер Цайтунг“ Радев повтори, че по отношение на Украйна „досега цялото внимание е било насочено към военна и икономическа помощ, но дипломатическите средства все още не се използват достатъчно“. Радев заяви, че Украйна и нейните граждани заслужават подкрепа през този изключително труден момент, но членството в ЕС изисква изпълнение на „копенхагенските критерии“ и предстои много работа, за да бъдат те напълно изпълнени.
Според него Европа трябва да разговаря с Русия, „защото без диалог архитектурата на сигурността ще се основава на съперничество и постоянна военна нагласа“.
Киевският вестник „Украинска правда“ се опасява от перспективата за „проруски реванш“ в България. Вестникът смята , че победа за Радев би била лоша новина за Украйна. „Още по-лош сценарий обаче би могъл да бъде формирането на коалиция между партията на Радев и съществуващите проруски сили. Такъв сценарий заплашва с пълно спиране на българската военна помощ за Украйна.“
Но може би това ще е добра новина за постигане на мир в страната?
Превод: ПИ
