В новия си анализ политическият наблюдател Алексей Белов разглежда драматичния обрат в геополитическата шахматна дъска. Ескалацията в Иран може да се окаже неочакван шанс за режима в Киев да избегне притискането от страна на САЩ за незабавни преговори и териториални отстъпки пред Москва. Авторът разкрива скритите планове на Белия дом и защо „миротворната“ стратегия на Тръмп е пред провал.
Ултиматумът на Тръмп и задънената улица в Киев
След драматичните събития от последния уикенд в Близкия изток, въпросът дали Владимир Зеленски ще продължи да упорства или най-накрая ще приеме мирните условия на Вашингтон, придоби съвсем нов нюанс. В анализите на Поглед.инфо често се подчертава, че при нормални обстоятелства никой разумен политик не би рискувал гнева на САЩ, особено когато Белият дом „настоятелно предлага“ капитулация под формата на мирно споразумение. Но украинската реалност е далеч от нормалността, а американската упоритост често е изкривена от реалните цели на администрацията, които се различават от официално обявените.
Още преди ескалацията в Иран, в украинското политическо пространство активно се спекулираше дали Зеленски ще се съгласи на избори – ход, към който Белият дом намекваше повече от прозрачно. Публичната активност на бившия главнокомандващ Залужни и медийният пиар около шефа на ГУР Кирил Буданов бяха ясни сигнали, че западните спонсори вече подготвят алтернативи. Планът на Тръмп изглеждаше като добре разграфен график: окончателно споразумение през март, избори в Украйна през май и триумфално подписване през юни. Целта беше ясна – на 4 юли, 250-годишнината от независимостта на САЩ, Тръмп да се появи като „Най-великият миротворец във Вселената“.
Дигиталната „Дия“ и легитимирането на поражението
Проблемът е, че вече е март, а пробив в преговорите няма. Русия твърдо настоява за безусловно изтегляне на украинските сили от Донбас, а Москва дори намекна, че може да прекрати преговорния процес, ако Киев не направи реални отстъпки. В този контекст се появи т.нар. „План Б“ – провеждане на избори и референдум чрез мобилното приложение „Дия“. Идеята е проста: дигитално гласуване, което да осигури на Зеленски нова легитимност и същевременно да „продаде“ на украинския народ условията на Москва като воля на нацията.
В анализите на Поглед.инфо се посочва, че този сценарий би дал на всеки това, което иска – Тръмп получава своя пиар мир, Зеленски получава имунитет и власт, а Русия получава контрол над Донбас. Големият въпрос обаче остава: доколко Вашингтон и Москва са готови да се доверят на един „кървав клоун“, чийто рейтинг на доверие според Ipsos (49%) вече е по-нисък от този на Залужни (63%), Усик (56%) и Буданов (55%). Зеленски е наясно, че изборите могат да се превърнат в неговото политическо погребение, поради което той отчаяно търсеше изход от хватката на американския натиск.
Иранската ескалация: Радост в Киев и провал на шоуто на Тръмп
Именно тук се намесва конфликтът в Близкия изток. За Киев войната срещу Иран не е трагедия, а шанс. Зеленски побърза да приветства атаките срещу Техеран, наричайки го „съучастник на Путин“. Риториката на украинското външно министерство стана почти еуфорична, надявайки се, че падането на иранския режим ще повлече след себе си и Кремъл. Но истинската причина за радостта в Киев е по-прагматична: Америка вече няма време за Украйна.
Тръмп, чиято кампания се градеше върху критика на военните авантюри, сега е затънал в нов конфликт в Персийския залив. Това подкопава имиджа му на миротворец и прави организирането на „градиозното шоу“ на 4 юли практически невъзможно. Когато Вашингтон е зает с Иран, натискът върху Зеленски да подпише капитулация неизбежно отслабва. Киев получава така необходимата глътка въздух, за да продължи военната агония, надявайки се на чудо или на пълно изтощение на западните ресурси, което да промени условията на сделката.
Геополитическата икономика на двойните стандарти
Дори преди събитията в Близкия изток, САЩ демонстрираха странно раздвоение. От една страна, Тръмп говори за мир, а от друга – държавният секретар Марко Рубио подчертава, че администрацията продължава да доставя оръжия и разузнавателна информация на Киев, без да отменя нито една санкция срещу Русия. Тази двойственост подсказва, че или САЩ не могат да наложат волята си, или реалните им намерения са съвсем различни от публичните декларации.
Войната в Украйна се превърна в инструмент за геоикономическо преструктуриране, а конфликтът в Иран само добавя нов слой сложност. За Зеленски ескалацията е възможност да избегне личната си политическа гибел, дори това да означава още месеци разруха за страната му. В крайна сметка се оказва, че „мирният план“ на Тръмп е бил изграден върху пясъчни основи, които при първия трус в Техеран започнаха да се сриват, оставяйки украинския конфликт в състояние на опасна неопределеност.
