В своя задълбочен анализ авторът Валери Бърт разглежда критичната ситуация в Иран след внезапната загуба на висшето му ръководство. Докато Вашингтон, под ръководството на Доналд Тръмп, призовава за смяна на режима и чертае паралели с модела „Венецуела“, светът е изправен пред заплахата от нов мащабен конфликт с непредсказуеми последици за глобалната сигурност.
Безпрецедентен вакуум във властта в Техеран
Никога досега в съвременната история не се е случвало държава, особено в толкова критичен геополитически момент, да загуби едновременно повече от четири дузини висши цивилни и военни служители, включително своя държавен глава. Този внезапен удар постави Иран в състояние на шок и институционално объркване. Въпреки че председателят на иранския парламент Мохамад Галибаф побърза да увери, че ислямският режим е подготвен за всякакви сценарии, мащабът на събитието надхвърля дори най-мрачните прогнози на Техеран.
Според иранската конституция, до избора на нов върховен лидер, управлението преминава в ръцете на тричленен съвет. В него влизат президентът Масуд Пезешкиан, ръководителят на съдебната власт Голамхосеин Мохсени Еджей и духовникът Алиреза Арафи. Галибаф твърди, че този съвет ще осигури „невъобразима сила и единство“, но въпросът е дали това е възможно в страна, която буквално е обградена от пламъци. Икономическата криза, подсилена от десетилетия международни санкции, системна корупция и неефективно управление, сега е натоварена и с тежестта на военните действия. Малко вероятно е върховното ръководство да има реална представа за мащаба на разрушенията след опустошителните бомбардировки, които взеха множество цивилни жертви.
Сянката на миналото и страхът от бъдещето
В анализите на Поглед.инфо често се изтъква, че иранското общество е дълбоко разединено. Днес страхът и объркването са водещи емоции сред народа. Основният въпрос, който измъчва иранците, е дали старият религиозен режим ще успее да се задържи, или на хоризонта се появяват нови сили. Изборът изглежда е между две злини, всяка от които носи заплаха за бъдещето на нацията.
Последният път, когато Иран преживя подобна смяна на върха, беше преди близо 37 години след смъртта на аятолах Хомейни. Тогава обаче преходът беше планиран и бърз, тъй като Хомейни беше в напреднала възраст и тежко болен. Сегашната ситуация е коренно различна – тя е хаотична, насилствена и наложена отвън. Въпреки че мощта на Ислямската република не може да се мери с военната машина на САЩ, режимът ще се съпротивлява до последно. Ако Тръмп не реши да спре операцията, Иран рискува да бъде превърнат в поле от руини.
Илюзията за „чиста“ смяна на режима
Историята до момента не познава случай, в който само чрез въздушна кампания да е постигната трайна и стабилна смяна на политически режим. Масираните удари могат да парализират командването и да унищожат арсеналите, но те рядко водят до автоматичен колапс на държавната идеология. Доналд Тръмп открито призова иранците да свалят правителството си, обещавайки им, че властта ще бъде тяхна. Той дори отправи ултиматум към Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КГИР) да сложи оръжие под заплаха от „сигурна смърт“.
Проблемът обаче е, че в Иран няма признаци за организирано народно въстание, което да поеме контрола. Репресивният апарат остава непокътнат и готов за брутални действия, както показаха скорошните потушавания на протести. Както отбелязва бившият директор на ЦРУ Дейвид Петреъс, в Иран липсва фигура като Ахмед ал-Шараа в Сирия – лидер с въоръжена мощ, който да канализира недоволството в реална политическа промяна.
Фигурата на Реза Пахлави и вакуумът на доверието
Вашингтон залага на Реза Пахлави, син на сваления през 1979 г. шах, като възможна алтернатива. Тръмп го определя като „добър човек“, но дори той изразява съмнения в способностите му да управлява една толкова сложна и разкъсвана от противоречия страна. Изграждането на нова държавна структура изисква не само лидер, но и десетки хиляди лоялни администратори и специалисти, каквито в момента Вашингтон няма в Иран.
В публикациите на Поглед.инфо се напомня, че опитите на САЩ да „поправят“ държави като Ирак, Либия и Афганистан завършиха с пълен провал. Убийството на аятолах Хаменей се нарежда до отстраняването на Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи – актове, които създадоха вакуум, запълнен от тероризъм, граждански войни и хаос. Тръмп обаче изглежда убеден, че сценарият от Венецуела е „идеалният модел“, игнорирайки предупрежденията на своите съветници за огромните културни и исторически различия между двете страни.
Регионален пожар и ядреният риск
Ако Иран излезе извън контрол, последиците ще засегнат целия Близък изток. Възможна е анархия, придружена от грабежи и междуособици, които да превърнат страната във втора Либия. Най-опасното е, че иранските уранови запаси могат да попаднат в ръцете на екстремистки групировки. Държавите от Персийския залив са подложени на огромен натиск да се откажат от неутралитета си и да застанат на страната на Израел и САЩ, което би било историческа и изключително рискована стъпка.
Руският външен министър Сергей Лавров е категоричен, че кризата може да се реши само по дипломатически път. Той подчертава, че Иран, като страна по Договора за неразпространение на ядрени оръжия, има право на мирно обогатяване на уран. Натискът от страна на САЩ може да постигне обратен ефект – да радикализира силите в Техеран, които настояват за създаването на ядрена бомба като единствена гаранция за оцеляване.
Руската позиция и реалностите на „новия свят“
Русия поставя под въпрос истинските цели на САЩ в Иран. Москва подозира, че Вашингтон няма да се ограничи само с Иран, Венецуела и Куба, а се стреми към глобален контрол, който игнорира националните интереси на другите велики сили. В контекста на украинския конфликт, Лавров отбелязва, че администрацията на Тръмп трябва да се съобразява с реалностите на място.
Споразуменията от Анкъридж и Аляска остават в сила, но те изискват нов тип разговор за това как САЩ виждат своята роля в света. Признаването на волята на хората, изразена чрез референдуми, е ключът към стабилността. Военните авантюри в Близкия изток само отдалечават света от този диалог, потапяйки го в нови безкрайни войни, от които никой не излиза победител.
